Решение № 12944 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5388/2016 г.

Решение № 12944 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5388/2016 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на началника на М. В. против решение № 650/23.03.2016 г. по адм. д. № 342/2016 г. по описа на Административен съд В. с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът "Ф. Б." АД поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд В. по оспорване на "Ф. Б." АД е отменил като незаконосъобразно решение № 86/02.12.2015 г. на началника на М. В. в частта, с която искането на дружеството за заплащане на лихви върху призната със същото решение за възстановяване сума в размер на 61547,24 лв /антидъмпингово мито/ е оставено без уважение. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че антидъмпинговото мито е наложено с отменен акт на митническата администрация, че сумата в размера на 61547,24 лв, определен с този отменен акт е внесена, предвид което лихви върху тази сума се дължат на основание чл. 219а от Закона за митниците /ЗМ/. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение е неоснователна. С решение № 1685/07.07.2014 г. по адм. д. № 3778/2013 г. Административен съд В. е отменил изцяло решение към ЕАД № 11BG002002H0083850/11102011 с вх. № 4444-1345-5/21.08.2013 г. на началника на МП "В. запад", потвърдено с решение № Ф 47-82-1/08.10.2013 г. на началника на М. В., с което са направени корекции в ЕАД и са определени задължения за митни сборове / мито и ДДС/, както следва А00 /мито/ 6849,45 лв., А30 /антидъмпингово мито/ 61547,24 лв и В00 /ДДС/ 33249,21 лв. С решение № 11840/10.11.2015 г. по адм. д. № 11196/2014 г. Върховният административен съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта на отмяната на задължението за плащане антидъмпингово мито 61547,24 лв и частично за определения ДДС. Начало на административната преписка, финализирана с обжалваното решение № 86/02.12.2015 г. на началника на М. В., е поставено със заявление на "Ф. Б." АД за възстановяване, ведно със законата лихва, на сумата 61547,24 лв /антидъмпингово мито/, определено с отменената част на цитираното по-горе решение на началника на МП "В. запад", внесена /платена/ на 28.08.2013 г. С това решение заявлението е уважено в частта на претенцията за възстановяване окончателно наложеното антидъмпингово мита в размер на 61547, 24 лв, а искането за лихви върху тази подлежаща на възстановяване сума е оставено без уважение без излагане на мотиви. Обжалваното първоинстанционно решение, с което цитираното административно решение в обжалваната му част е отменено е постановено в отсъствие на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. При липса на спор относно релевантните факти решаващият правен извод относно основателността на претендираната законна лихва върху признатата за възстановяване сума е обоснован и в съответствие с хипотезата на чл. 241, второ тире от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, съгласно която при възстановяване на митни сборове лихва се изплаща в случай, че "националните разпоредби предвиждат това", като тези лихви се изчисляват по начин, равен на този, който би бил начислен за тази цел на националния паричен или финансов пазар. В този смисъл е разпоредбата на чл. 219а, предл. 2 от Закона за митниците /ЗМ/, отм. ДВ бр. 58/2016 г., действаща към датата на постановяване на обжалваните административно и първоинстанционно решение, съгласно която в случаите, когато подлежащите на възстановяване митни сборове са определени с незаконосъобразен акт на митническите органи, недължимо платените суми се връщат със законната лихва. В конкретния случай актът на митническия орган в частта на определеното антидъмпингово мито е отменен като незаконосъобразен с влязло в законна сила съдебно решение. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от този резултат претенцията на ответника за присъждане на разноски -адвокатско възнаграждение в размер на минимума по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение не следва да бъде уважена, тъй като по делото не са приложени писмени доказателства, че такъв разходи страната действително е направила в касационното производство. Съгласно чл. 173, ал. 2 АПК съдът е следвало да върне преписката на административния орган за постановяване ново решение относно претендираната от "Ф. Б." АД законна лихва върху признатия за възстановяване митен сбор /антидъмпингово мито/ в размер на 61547,24 лв. Решението, предмет на касационната проверка не съдържа мотиви и диспозитив в този смисъл, предвид което първоинстанционният съд, след връщане на делото, следва да прецени налице ли са условията по чл. 176 АПК за постановяване на допълнително решение. Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение