Решение № 11584 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7842/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Милки Груп Био ЕАД, чрез адв. Желязкова, срещу решение 25196/28.11.2024 г., постановено по адм. дело 8614 по описа на Административен съд София град (АССГ) за 2020 г. и по частна жалба подадена от Милки Груп Био ЕАД, срещу определение 3049/30.01.2025 г., постановено по същото дело. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Милки Груп Био ЕАД, против решение рег. 32-232177/10.08.2020 г., към MRN 18ВG002002H0030282/01.03.2018 г., издадено от директора на ТД Северна морска (понастоящем ТД Митница Варна ) при Агенция Митници. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че от внесената стока е взета проба на 01.03.2018 г. Срокът на годност на стоката е изтекъл м.01.2020 г., а експертизата на ЦМЛ е от 04.05.2020 г., т.е. пробата е изследвана от митницата след срокът й на годност. Излага съображения, че срокът на годност е записан в придружаващите стоката документи - анализен сертификат, сертификат за качество и фитосанитарен сертификат. Счита, че тъй като стоката е мазнина, годна за човешка консумация, срокът на годност винаги се указва, а изтичането на срока на годност на стоката е от съществено значение за свойствата й. Позовава се на решение по адм. дело 5998/2024 г. по описа на ВАС, в което са изложени мотиви, че срокът на годност е от изключитено значение при изследването на мазнината и е условие експертизата на ЦМЛ да бъде разгледана като негодно доказателство за изложените в нея факти и твърдения, при условие, че е изтекъл срокът на годност на изследваната стока. С оглед горното твърди, че експертизата на ЦМЛ не е годно докзателство за изложените твърдения в административния акт, че процесната стока е претърпяла процес на текстуриране. Излага съображения, че по делото са изслушани две единични експертизи и една тройна експертиза, но в нито една не е извършен анализ на проба от стоката. Първата единична съдебно-химическа експертиза (СХЕ) е изготвена от Т. Илиева и е оспорена от дружеството, втората единчина експертиза е изготвена от доц. Мицулов, който напълно оборва заключението по първата единична, митницата я е оспорила. Приета е и тройна експертиза, която в мнозинството си заключва, че процесната стока не е палмов шортънинг, но съдът е кредтирал особеното мнение на едно от вещите лица - доц. Момчилова и това на Т. Илиева, без да обяснява защо отвхърля мнозинството на тройната експертиза, в което участва и Професор М. Златанов, който е най-големият специалист в областта на растителните мазнини в България. Според касатора няма събрани по делото доказателства, че процесната стока има свойствата на shortening. По делото са приложени анализен сертификат и здравен сертификат, издадени от производителя, от които е видно, че стоката е рафинирано, избелено и дезодорирано палмово масло и няма данни, стоката да е претърпяла процес на текстуриране , т.е. не е описана като шортънинг и не може да се приеме като доказателство в обратния смисъл, че в сайта на производителя, стока с търговско наименование като процесната, била описана като висококачествен шортънинг. Иска решението да бъде отменено и да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания по отношение на съдопроизводствените действия, които трябва да бъдат извършени. В условие на евентуалност отправя искане за отмяна на съдебното решение и обжалвания административен акт. Претендира разноски по делото. Ответникът по касационната жалба директорът на ТД Митница Варна при Агенция Митници, оспорва касационната жалбата по аргументи, изложени в писмено становище. В съдебно заседание се поддържа писменото становище и се заявява искане жалбата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното съдебно решение - потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от касатора. С определение 3049/30.01.2025 г. е оставено без уважение искането на Милки Груп Био ЕАД за изменение на решението в частта за разноските на съдебно решение 25196/28.11.2024 г., постановено по делото. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, защото дружеството е осъдено да заплати разноски в размер на 1 800 лв., от които 1 500 лв. за тройна СХЕ. След преглед на протокола от съдебно заседание, в него е записано, че на вещите лица е изплатено възнаграждение в размер на 750 лв., което означава, че митницата не е платила 1 500 лв. за тройна СХЕ, а само 750 лв. Иска присъдените разноски да бъдат намалени, съобразно действителният им платен размер. Ответникът по частната жалба - директорът на ТД Митница Варна при Агенция Митници, чрез гл. юрк. Шулева, оспорва частната жалбата. Върховната касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди наведените касационни основания и извърши служебна проверка на съдебния акт по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната и частната жалби са процесуално допустими като подадени в срок, от надлежна страна и срещу подлежащи на касационно оспорване съдебни актове, които са неблагоприятни за нея. Разгледани по същество жалбите са основателни. По касационната жалба: Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е било решение 32-232177/10.08.2020 г., към MRN 18ВG002002H0030282/01.03.2018 г., издадено от директора на ТД Северна морска (понастоящем ТД Митница Варна ), при Агенция Митници, с което е определен нов код за стоката 1517 90 99, вместо декларирания от дружеството код 1511 9099. От фактическа страна решаващият съд е установил, че с МRN 18ВG00200H0030282/01.03.2018 г. (л. 21 от делото) Милки Груп Био ЕАД е декларирало за режим допускане за свободно обръщение стока палмова мазнина IFFCOHQPO 36/39, 104 0000 кг. нето тегло, с фактурна стойност 93 080 USD, с деклариран произход Египет и код по ТАРИК 1511 9099. За целите на тарифното класиране е взета проба съгласно Протокол от 29.01.2018 г. (л. 30) и пробата е анализирана от Централната митническа лаборатория (ЦМЛ) като е изготвена Митническа лабораторна експертиза (МЛЕ) 11_09.02.18, от 04.05.2020 г. (л. 31). Експертът е дал заключение, че изпитаната проба представялва палмов шортънинг-препарат, съставен само от палмово масло или негови фракции, химически непроменени и получен чрез текстуриране . С оспорваното решение, рег. 32-232177/10.08.2020 г. (л. 16), към MRN 18ВG002002H0030282/01.03.2018 г. териториалният митнически директор е определил нов код за стоката 1517 90 99, вместо декларирания от дружеството код 1511 9099, след като е приел, че: стоката, представляваща пластична до твърда маслена маса при стайна температура 250С, с хомогенна структура и гладка кремообразна текстура, термично стабилна, без разслояване представлява палмово масло, което е рафинирано, химически немодифицирано, но преминало през допълнителна крайна обработка за промяна на кристалната структура (текстуриране), за влагане в хранителни продукти, напр. тесто . За да достигне до този извод, митническият орган се е позовал на заключението на МЛЕ. Пред АССГ са приети СХЕ (л. 98), повторна СХЕ (л. 153) и тройна СХЕ (л. 210). Първата СХЕ е оспорена от дружеството, а повторната и тройната СХЕ са оспорени от ответника. За да отхвърли оспорването на жалбоподателя, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че актът е издаден от компетентен орган в предвидената в чл. 59, ал. 2 АПК форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По приложението на материалния закон спорът по делото е сведен до преценката за тарифното класиране на стоката по процесната МД и дали попада в позиция 1511 според твърденията на жалбоподателя или следва да се класира в позиция 1517 от КН, както поддържа в решението си административният орган. Заключението на съда по въпроса е формирано след обсъждане на доказателствата по делото. АССГ е кредитирал заключението на вещото лице С. М. (л. 223), в частта в която, като част от състава на тройната СХЕ (л. 210) е представила своето заключение отделно, несъгласна с общото. Съдът е посочил, че кредитираното от него заключение е същото като заключението на вещото лице Т. Илиева (л. 98). Освен с двете експертни заключения АССГ се е съобразил и с постановеното от Съда на ЕС Решение от 15.06.2023 г., по дело С-292/22 г. Според изложените мотиви, основният критерии за тарифното класиране следва да се търси в обективните характеристики и качества на стоката, определени в текста на позицията по КН, както и в забележките към разделите или главите. Съдът е посочил, че в обяснителните бележки за позиции 1511 и 1517 няма изискване, за прилагане на определен метод за изследване на съществените характеристики на продуктите. Според § 53, изр. второ от решението, на още по-голямо основание следва да се приеме, че когато приложимата правна уредба не предвижда никакъв метод, митническите органи са свободни да прилагат избрания от тях метод, при условие че той може да доведе до съответстващи на КН резултати, което националният съд ще следва да провери в случай на оспорване . Направен е извод, че проведеното от ЦМЛ изпитване на процесната проба не може да бъде дискредитирано. Прието е, че процедура на ЦМЛ, е подходяща за определяне на обективните характеристики на стоките за целите на класирането им в позиция 1517. Направен е извод, че процесното решение съдържа изрични мотиви, обосноваващи решението на териториалния митнически директор да определи за процесната стока код по КН 1517 9099. Обжалваното решение е неправилно. Разрешаването на спора относно тарифното класиране на процесната стока, както е приел и съставът на АССГ, изисква отговор на въпроса: претърпяло ли е рафинираното палмово масло някаква по-напреднала обработка, различна от рафинирането, като например текстуриране, което се състои във видоизменение на текстурата или на кристалната структура на продукта (становището на административния орган, споделено и от първостепенни съд) или не (за което настоява касаторът). За да се отговори на така формулирания въпрос обаче е необходимо преди всичко да се установи, дали конкретно използваният от ЦМЛ вътрешнолабораторен метод е годен да стори това, т.е. дали той може да доведе до съответстващи на КН резултати . Тази проверка във всички случаи следва да бъде извършена от съда (т. 53 от Решение от 15 юни от 2023 г. по дело С-292/22 на СЕС). Настоящият съдебен състав намира за основателни направените в касационната жалба оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването на съдебния акт. Първоинстанционният съд е дал положителен отговор на формулирания спорен въпрос по делото, възприемайки изцяло становището на приходната администрация без да изложи собствени мотиви. АССГ е споделил извода на митническия орган, че процесната стока представлява палмов шортънинг , който продукт се явява палмова мазнина, която е претърпяла допълнителна обработка по смисъла на решението на СЕС по дело С-292/22 г. Посоченият извод на първоинстанционния съд се основава на извършената в рамките на административното производство по издаване на оспорвания административен акт МЛЕ 11_09.02.2018/04.05.2020 г., както и на кредитираното от съда заключение на вещото лице С. Момчилова (л. 223), в частта в която, като част от състава на тройната СХЕ (л. 210) е представила своето заключение отделно, несъгласна с общото. В случая обаче не са изложени никакви мотиви защо съдът кредитира именно това заключение. Останалите заключения на вещите лица по повторната и тройната СХЕ не са обсъдени от съда и не е посочено защо същите не са кредитирани от него. Основателно е възражението на касатора, че в съдебния акт липсват конкретни и ясни мотиви, защо не е кредитирано заключението на мнозинството от експертите по тройната експертиза. Първоинстанционният съд не е обсъдил основни възражения, повдигнати пред него от оспорващия. В подадената жалба пред АССГ е направено и оплакване, че срокът на годност на изследваната проба е изтекъл. Първоинстанционният съд не е обсъдил това възражение и не е установил значението на този факт за изхода на спора. Не е установено и ако пробата е изследвана от ЦМЛ след изтичането на срока й на годност, как това би повлияло на резултатите от изследването. На вещите лица по повторната СХЕ и тройната СХЕ са зададени въпроси в тази насока, като заключенията на вещите лица не са обсъдени от АССГ и в тази част. Изложеното представлява нарушение на императивните правила на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Липсата на мотиви, позволяващи осъществяването на касационната проверка, а и забраната по чл. 220 от АПК за нови фактически установявания от касационната инстанция, налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. При новото разглеждане на делото, съдът следва да изложи фактите и обстоятелствата, които е приел за установени, въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да отговори на спорните между страните въпроси, като посочи дали палмовата мазнина е текстурирана или не и да се обоснове за този свой извод, да даде отговор и на въпроса дали изтичането на срока на годност прави пробите негодни за изследване, като събере доказателства в тази насока. Едва тогава съдът следва да изложи мотиви дали митническият орган е доказал фактическите констатации на решението за промяна на декларираното тарифно класиране, каквато тежест носи този орган. При новото разглеждане на делото съдът следва на основание чл. 226, ал. 3 АПК да се произнесе и по исканията на страните за разноски за настоящото касационно производство. По частната жалба: Частният жалбоподател оспорва определение 3049/30.01.2025 г., постановено по адм. дело 8614/2020 г. по описа на АССГ, с което е оставено без уважение искането му за изменение в частта за разноските съгласно решение 25196/28.11.2024 г. За да остави без уважение искането на дружеството за изменение на решението в частта за разноските, АССГ е приел, че размерът на дължимите разноски в решението, чието изменение се иска е правилно определен. Определението, с което се е произнесъл първоинстанционният съд относно искането за изменение на решението, в частта за разноските е акцесорно и е постановено във връзка с решението по основния правен спор между страните. При този изход на спора пред касационната инстанция и изложените мотиви за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, определението за разноски също подлежи на отмяна, тъй като по разноските съгласно чл.226, ал.3 АПК следва да се произнесе съдът при новото разглеждане и разрешаване на спора. Мотивиран така, Върховен административен съд, в състав на осмо отделение