Решение № 50 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 18/2009 г.

Решение № 50 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 18/2009 г., 5 членен с-в, ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на пар.2, ал. 12 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 231, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по молба на Л. С. А. и Й. С. А. за отмяна по реда на чл. 231, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) на влязло в сила решение № 1* от 12.12.2007 г. на Върховния касационен съд на РБ, Трето г.о., постановено по гр. д. № 1* от 2006 г., с което е отменено решение от 16.05.2006 г. по гр. д. № 257 от 2005 г. на Софийския градски съд, ГК, II "Б" отделение и вместо него е постановено ново решение за уважаване на предявения от Т. Щ. А. срещу Л. С. А. и Й. С. А. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху дворно място с площ от 888 кв. м., находящо се в гр. С., съставляващо парцел **** от кв.55-А по плана на гр. С., в.з. Горна баня, за отмяна на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) на нотариален акт № 1* том I по нот.д. № 543 от 2000 г. и за отхвърляне на предявения по реда на чл. 118 от ГПК (отм.) инцидентен установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за нищожност на договора от 15.02.1963 г. за покупко-продажба на процесния парцел ****т ТКЗС. В молбата за отмяна се твърди, че след влизане в сила на решението, молителите са открили ново обстоятелство от съществено значение за делото- че представеният по делото при инстанционното разглеждане на спора протокол № 3 от 25.04.1959 г. се състои само от 3 страници. Това обстоятелство е удостоверено в представеното към молбата за отмяна писмо № 194 от 28.02.2008 г. на ДА "Архиви", Дирекция "Софийски държавен архив". Ответницата Т. Щ. А. в писмено становище и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва молбата за отмяна като неоснователна. Върховният касационен съд, петчленен състав на Гражданска колегия счита, че молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения: Производството по чл. 231 и сл. от ГПК (отм.) е средство за извънинстанционен контрол за правилност на влезли в сила съдебни решения, но само на посочените в закона основания- чл. 231, ал. 1, б. "а", "б", "в", "г", "д", "е", "ж" и "з" от ГПК (отм.) и чл. 233, ал. 2 от ГПК (отм.). Съгласно чл. 231, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.), на отмяна подлежат влезли в сила съдебни решения, когато по тях са открити обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая обстоятелството, което е удостоверено в представеното към молбата за отмяна писмо от ДА "Архиви" /че протокол № 3 от 25.04.1959 г. от общо събрание на ТКЗС "Г. Кирков" се състои само от 3 страници/ е обстоятелство, което е било известно на молителите още при инстанционното разглеждане на делото. Именно защото това обстоятелство им е било известно, те са твърдяли, че на 25.04.1959 г. Общото събрание на ТКЗС "Г. Кирков" не е вземало решение за продажбата на процесния имот и поради това /поради нарушение на чл. 11, ал. 5 от ПУ на ТКЗС от 1958 г./ договорът от 15.02.1963 г. за продажба на този имот от ТКЗС на праводателя на ищцата е нищожен. Непредставянето на убедителни доказателства, че протоколът от 25.04.1959 г. се състои само от 3 стр. /като например представеното към настоящата молба за отмяна писмо на ДА "Архиви"/ е изцяло процесуален пропуск на молителите, който пропуск не е основание за отмяна по реда на чл. 231 и сл. от ГПК (отм.) на вече влязлото в сила съдебно решение. Обстоятелството, че ВКС неправилно е възприел протокола от 25.04.1959 г. от 3 стр. като документ, който не е представен в цялост и въз основа на това и на представените по делото други доказателства /нотариален акт № 75 от 1963 г., протокол № 2 от 01.02.1963 г. на ИК на Кирковски РНС и доклад на началника на жилищно настаняване до ИК на Кирковски РНС/ е приел, че продажбата на процесния имот от ТКЗС, извършена на 15.02.1963 г., не е нищожна на основание чл. 11, ал. 5 от ПУ на ТКЗС от 1958 г., тъй като има решение на ОС на ТКЗС за тази продажба, също не е основание за отмяна на влязлото в сила решение. В случая се касае до довод за неправилност на решението на ВКС, която неправилност не може да бъде поправена по предвидения в чл. 231 и сл. от ГПК (отм.) ред за отмяна на влезли в сила съдебни решения, тъй като не се покрива от нито едно от основанията за отмяна, посочени в чл. 231, ал. 1 и чл. 233, ал. 2 от ГПК (отм.). Поради гореизложеното молбата за отмяна на решението на ВКС по гр. д. № 1* от 2006 г. на основание чл. 231, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) е неоснователна и следва да се остави без уважение. Воден от горното, Върховният касационен съд, петчленен състав на Гражданска колегия