Решение № 13863 от 18.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8461/2009 г.

Решение № 13863 от 18.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8461/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на "Монидис трейд" ЕООД - гр. Русе и дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 240/31.03.2009 г., постановено по адм. дело № 339/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд. "Монидис трейд" ЕООД - гр. Русе обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА № 1800803/14.11.2006 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с решение № 1088/26.01.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 16 666,67 лв. за данъчен период месец декември 2005 г. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон, съществени нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че в производството пред окръжния съд е установено и кредитирано от съда, че регистрационният опис е подаден в законоустановения срок и всички изисквания съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС (отм.) са спазени. Касаторът се оплаква, че в нарушение на закона съдът е намалил размера на правото на приспадане на данъчен кредит с обжалваната сума, като не е отчел, че се иска право на приспадане на данъчен кредит за сделки, извършени преди регистрацията по ЗДДС (отм.) - 15.12.-2005 г. Освен това се твърди в касационната жалба, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила е пропуснал да установи, че с горепосочената сума на ДДС е намален финансовия резултат по пътя на процедурата по приспадане на ДДС съгласно чл. 77, ал. 1, т. 4 във връзка с т. 2 от ЗДДС (отм.). В този смисъл доводите на касатора са, че дали е налице ДДС за внасяне, прихващане, приспадане или възстановяване окръжният съд ще установи едва след като вземе предвид следващите 9 едномесечни периода. Иска отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на ревизионния акт в същата част. Ответникът по тази касационна жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен РА № 1800803/14.11.2006 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с решение № 1088/26.01.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 24 999,99 лв. за данъчен период месец декември 2005 г. Касаторът излага оплаквания за неправилност на решението в тази обжалвана част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е приел, позовавайки се на съдебно-графологическата експертиза, че регистрационният опис е подаден в указания в закона срок съгласно чл. 68 ЗДДС (отм.). Заключението на експерта според касатора не е обсъдено ведно с другите доказателства, представени по делото, тъй като видно от протокол № 2246/12.06.2006 г. е установено, че опис на наличните активи към датата на регистрацията на дружеството по ЗДДС (отм.). Освен това съдът неправилно бил признал правото на приспадане на данъчен кредит, като не е изследвал предпоставките за това по чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.), каквато е трайната практика на Варненския административен съд и Върховния административен съд. Иска се отмяна на решението в посочената обжалвана част и отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 950 лв. Ответникът по тази касационна жалба "Монидис трейд" ЕООД - гр. Русе, редовно призован, не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба на дирекция "ОУИ" - гр. Варна и за неоснователност на жалбата на "Монидис трейд" ЕООД - гр. Русе. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Варненския окръжен съд е бил РА № 1800803/14.11.2006 г., с който на "Монидис трейд" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 2, т. 4 ЗДДС (отм.), тъй като регистрационният опис не е бил подаден в установения в тази правна норма срок. Съдът е приел, че регистрационният опис е подаден на 12.12.2005 г., а регистрацията на дружеството по ЗДДС (отм.) е извършена на 15.12.2005 г. За да направи този си извод съдът се е позовал на заключението на съдебно-графологическата експертиза, в която вещото лице е дал категоричен отговор, че датата е 12.12.2005 г. Съдът е изследвал необходимите предпоставки за признаване право на приспадане на данъчен кредит за период преди регистрацията на лицето по ЗДДС (отм.) и е направил извод, че са налице предпоставките по чл. 68 ЗДДС (отм.). За да уважи частично искането за приспадане правото на данъчен кредит по чл. 68 ЗДДС (отм.) съдът се е съобразил с безспорно установеното по делото обстоятелство, че за фактура № 7034/30.11.2005 г. има впоследствие издадено ДКИ № 0....7098/30.12.2005 г., с което е намалена данъчната основа на тази фактура и съответно начисления данък, поради което е направен извод от съда, че претендираното от дружеството право следва да се признае частично за сумата 16 666, 67 лв., а относно другата фактура I 7012/17.11.2005 г. правото на приспадане на данъчен кредит трябва да се признае в пълен размер - 8 333,33 лв. или в общ размер от 24 999,99 лв. За разликата до 41 666,67 лв. (за сумата от 16 666,67 лв.) жалбата е отхвърлена с мотивите, изложени по-горе относно издаденото данъчно-кредитно известие. Обжалваното решение и в двете части то жалбите на "Монидис трейд" ЕООД - гр. Русе и дирекция "ОУИ" - гр. Варна е правилно постановено. Правилно съдът е изследвал необходимите по закон предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит за налични активи преди регистрацията. Няма спор между страните на делото, че са били налице налични активи с оглед закупения от дружеството алкохол. Няма спор, че регистрацията на дружеството по ЗДДС (отм.) е извършена на 15.12.2005 г. Спорният по делото въпрос е относно датата на подаване на регистрационния опис за наличните активи съгласно чл. 68, ал. 2, т. 4 ЗДДС (отм.), тъй като органа по приходите е отказал претендираното от дружеството материално право само на това основание. Наличието на приета от съда съдебно-графологическа експертиза, която не е оспорена от страните правилно е обусловило съда да я кредитира. В тази експертиза вещото лице категорично е установило, че датата върху пощенския плик не е 18.10.2006 г., както твърди органа по приходите, а 12.12.2005 г. При това положение правилно първоинстанционният съд е приел, че чл. 68, ал. 2, т. 4 ЗДДС (отм.) е изпълнен, поради което на дружеството се дължи право на приспадане на данъчен кредит. Относно размера съдът също правилно се е съобразил с издаденото през месец декември 2005 г. данъчно-кредитно известие, с което е намален размера на данъчната основа на издадената на дружеството фактура № 7034/30.11.2005 г., поради което е намален и начисления в нея ДДС, поради което не може да се претендира по-голям размер на данъчен кредит. Неоснователно "Монидис трейд" ЕООД чрез процесуалния си представител в касационната жалба възразява, че съдът не имал право да не уважава в пълен размер претендираното право на приспадане на данъчен кредит. Наличието на издадено през месец декември (когато се упражнява и правото на приспадане на данъчен кредит) данъчно-кредитно известие с намаляване на данъчната основа и ДДС, правилно е обусловило съдът да не признава това право в пълния му размер, а в действителния размер съобразно данъчно-кредитното известие. Съдът не е имал правомощие да изследва други последващи периоди, извън ревизирания, поради което оплакването за последваща деветмесечна процедура по чл. 77 ЗДДС (отм.) е неоснователно. Неоснователни са и оплакванията на дирекция "ОУИ" - гр. Варна, тъй като основанието за отказ от признаване правото на приспадане на данъчен кредит е само и единствено на основание чл. 68, ал. 2, т. 4 ЗДДС (отм.). След като с ревизионния акт правото е отказано само на посоченото основание, то не може едва с касационната жалба касатора да въвежда нови и да вменява във вина на съда за неизследването им по чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.). Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение по касационните жалби на "Монидис трейд" ЕООД - гр. Русе и дирекция "ОУИ" - гр. Варна е постановено при спазване изискванията на приложимия материален данъчен закон - ЗДДС (отм.), на съдопроизводствените правила и при правилно установена фактическа обстановка съдът е изградил и правните си изводи, поради което решението му е и обосновано поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Не се дължи юрисконсултско възнаграждение на дирекция "ОУИ" - гр. Варна тъй като такова вече е присъдено от първоинстанционния съд. Това възнаграждение се дължи за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК. Освен това юрисконсултско възнаграждение не се дължи и на друго основание - в касационната инстанция дирекцията не е представлявана от юрисконсулт. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,