Решение № 6577 от 26.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8429/2016 г.

Решение № 6577 от 26.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8429/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на контрольор "Автомобилен транспорт" в Център за градска мобилност ЕАД срещу решение № 3060/5.05.2016 г. на Административен съд С. град по адм. д. № 96/2016 г., с което съдът е отменил наложената на 17.12.2015 г. на М. Д. Б. принудителна административна мярка /ПАМ/ "задържане на паркирано превозно средство" - лек автомобил Нисан, с рег. № СВ 2597 АМ, чрез поставянето на техническо средство "скоба". Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. По съображения подробно изложени в жалбата иска отмяна на решението на АССГ и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на М. Д. Б. срещу процесната мярка. Ответникът по касационната жалба, М. Д. Б. не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касацонната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Досежно правилното приложение на материалния закон: Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд С. град /АССГ/ е принудителна административна мярка /ПАМ/ "задържане на паркирано превозно средство" - лек автомобил Нисан, с рег. № СВ 2597 АМ, чрез поставянето на техническо средство "скоба", наложена на 17.12.2015 г. на М. Д. Б. от контрольор "Автомобилен транспорт" в Център за градска мобилност ЕАД, гр. С. При извършен контрол на всички основания по чл. 146 АПК, съдът е приел, че ПАМ е наложена от компетентен орган. Този извод е правилен: Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, служби за контрол, определени от кмета на общината, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса. Съгласно чл. 123 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община /Наредбата; НОДТСО/ пътно превозно средство /ППС/, което е паркирано в нарушение на чл. 60, може да бъде принудително задържано чрез използването на техническо средство тип "скоба". Оперативната дейност по използването и прилагането на техническото средство тип "скоба", таксуването на собствениците или упълномощените от тях водачи, както и освобождаването на принудително задържаните ППС, се организира и осъществява от общинското дружество "ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА МОБИЛНОСТ" ЕАД по ред и при условия, определени със заповед на кмета на Столична община, издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и следващите от Закона за движението по пътищата. В изпълнение на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП и чл. 124 от Наредбата, кметът на Столична община, със заповед № РД-09-05-431 от 29.07.2015 г., е одобрил "Ред и условия за принудително задържане, чрез блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС, в зоните за почасово платено паркиране, при използване на техническо средство тип "скоба". В т. 2 е посочено: "След констатиране на престой на ППС без заплащане, в зоните за почасово платено паркиране, от служители на общинското дружество "Център за градска мобилност", се извършва принудително задържане на ППС, чрез блокиране на колелата на неправилно паркираното ППС с използване на едно или повече технически средства тип "скоба". Видно от релевантната нормативна уредба, оправомощени да констатират нарушението и да налагат предвидената принудителна административна мярка - принудително задържане на превозното средство чрез скоба, са служители на общинското предприятие, а не самото предприятие. Със заповедта си по чл. 167, ал. 2 ЗДвП кметът на Столична община не е определил юридическото лице "Център за градска мобилност" ЕАД като орган по смисъла на § 1, т. 1 АПК, на когото да са възложени административните правомощия по налагане на принудителната административна мярка. Кметът е оправомощил служители на "Център за градска мобилност" ЕАД с властническите правомощия по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. С оглед на изложеното, носител на властническото правомощие да наложи принудителна административна мярка е лицето - служител на "Център за градска мобилност" ЕАД, което въз основа на валидно правоотношение заема длъжността "Контрольор автомобилен транспорт". Съгласно т. 1.1.6 от приложената по делото длъжностна характеристика на длъжността "Контрольор, автомобилен транспорт", основно длъжностно задължение е това по блокиране на нередовни ППС с техническо устройство - тип "скоба". Горното обоснова като правилен извода на АССГ досежно компетентността на органа, наложил процесната ПАМ. Касационната инстанция споделя и извода на първоинстанционния съд относно формата на обжалваната мярка. ЗДвП не предвижда съставяне на нарочен акт в писмена форма за налагане на конкретната ПАМ. Аргумент в тази насока се извлича при тълкуване на разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, според която изброените в чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По аргумент на противното за ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП не се изисква писмена форма. Досежно приложението на материалния закон: За да отмени наложената ПАМ, съдът е приел, че тя не постига целите, за които е наложена. Мястото, на което е паркирано ППС е било "пред гараж", поради което съдът е приел, че дори и то да попада в зона на платено паркиране, не представлява "място за платено паркиране". Обосновал е, че поставянето на "скоба" на паркирано пред гараж ППС не създава възможност на собственика на гаража да ползва същия, поради което и съответстваща на целта на закона ПАМ в случая следвала да бъде тази по преместване на автомобила, а не тази по поставяне "скоба" на същия. Изводите на първоинстанционния съд досежно приложението на материалния закон са неправилни: По делото няма спор относно установените факти: Жалбоподателката е паркирала процесното ППС на ул. "Кирил и Методий" пред метална врата, на която е сложена табела "гараж" /л. 34/, в зона определена за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието в съответствие с чл. 99 ЗДвП, зелена зона, съгласно чл. 55 от НОДТСО /л. 52 от делото/ и предвид заповед от 29.07.2015 г. на кмета на Столична община /л. 12/. Не се спори и за това, че за МПС не е била заплатена дължимата цена за паркиране съгласно чл. 99, ал. 3 ЗДвП. Спорът е дали наложената ПАМ е материално законосъобразна предвид извода на съда, че мястото не представлява място за паркиране макар да се намира в зона за платено паркиране, тъй като ППС е паркирано в нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДвП и чл. 46, т. 2 НОДТСО и по отношение на него не може да се прилага принудителна административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, тъй като тази ПАМ не преустановява нарушението и не отстранява вредните последици от същото и ППС е следвало за бъде преместено. Според касационния състав, Административен съд - С.-град неправилно е приложил материалния закон: В съответствие с чл. 99, ал. 1 ЗДвП със заповедта от 29.07.2015 г. на кмета на Столична община за определената територия "зелена зона" в определените граници е предвидено почасово платено паркиране без да са предвидени изключения на части от тази територия. При паркиране в тези зони е дължима цената по чл. 99, ал. 3 ЗДвП независимо дали при паркирането на ППС са допуснати други нарушения на правилата на движение вкл. по чл. 98 ЗДвП. Ако са допуснати такива нарушения, съответните компетентни органи могат да привлекат виновните лица към административно-наказателна отговорност и да приложат съответните принудителни административни мерки, но това не освобождава съответното лице от задължението да заплати цената на чл. 99, ал. 3 от ЗДвП в случаи на паркиране в зоните за платено паркиране респективно не изключва прилагането на ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, когато посоченото задължение не е изпълнено. Касационната инстанция споделя възражението на касатора и на становището на представителя на ВАП, че с посочените норми се регламентират обществени отношения с различни цели. В хипотезите на чл. 98 ЗДвП са регламентирани забрани с оглед недопускане паркирането да пречи на други участници в движението, да не създава опасности за движението и сигурността на всички участници в движението, а в хипотезите на чл. 99 ЗДвП се цели да бъде ограничено движението и паркирането в зоните за платено паркиране до случаите на съответна необходимост. В случаите на допуснати нарушения по чл. 98 и чл. 99 ЗДвП прилагането на ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП в процесния случай не е "санирало" нарушението по чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДвП и не води до незаконосъобразност на приложената ПАМ. При осъществяването на различни нарушения по чл. 98 и чл. 99, ал. 3 ЗДвП прилагането на ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, когато са налице всички законови предпоставки за това, не се изключва поради това, че компетентните органи не са санкционирали съответното лице за нарушението по чл. 98 ЗДвП. Правилно е становището на представителя на ВАП, че противното разбиране, застъпено и в решението на АССГ, не се основава на относими нормативни разпоредби и влиза в противоречие с основния правен принцип - никой да не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Горното обосновава извод, че обжалваното решение на АССГ, с което е отменена процесната принудителна административна мярка се явява неправилно и следва да се отмени. Доколкото правнозначимите факти са установени в достатъчна степен, спорът следва да се реши по същество, като се отхвърли жалбата на М. Б. срещу наложената й на 17.12.2015 г. принудителна административна мярка /ПАМ/ "задържане на паркирано превозно средство" - лек автомобил Нисан, с рег. № СВ 2597 АМ, чрез поставянето на техническо средство "скоба". Предвид изхода на спора, на касатора следва да се присъдят разноски за адвокат и платена държавна такса в общ размер от 605 лв., съгласно представен списък с разноски. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, настоящият състав на Върховен административен съд