Решение № 5519 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13880/2017 г.

Решение № 5519 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13880/2017 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и по реда на чл. 248, ал. 3 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет (СОС), чрез процесуалния му представител юрк. Георгиева срещу решение № 3620 от 29.05.2017 г. по адм. д. № 1162/2016 г. на Административен съд С. - град, 36 състав, с която е отменено решение № 540 от 23.07.2015 г. на СОС, както следва:

1. По жалбата на "Военни клубове и военно - почивно дело" в частта по т. 2, с която е одобрен проект за изменение на план за застрояване за УПИ V - за градска градина и археология, кв. 468 по плана на гр. С.;

1. По жалбата на "Информационен център на Министерство на отбраната" в частта по т. т. 1, 2, 3 и 4 за УПИ IV - 338 и УПИ V - за градска градина и археология, кв. 468 по плана на гр. С.;

1. По жалбата на "К. - С" ЕООД със седалище гр. С. в частта по т. 1, т. 2 и т. 4 - с които са одобрени изменение на план за регулация и улична регулация, план за застрояване и Специфични правила и нормативи (СПН) за устройство и застрояване към ПУП с приложена схема за културно-историческо наследство, заедно с приложение № 1 и 2 за имот идентификатор № 68134.100.338, кв. 468, м "Център - Зона "А" - Юг" по плана на гр. С.;

1. По жалбата на "А - Т. - 3000" ЕООД със седалище гр. С. в частта по т. 2 и т. 4 - с които са одобрени изменение на план за застрояване и Специфични правила и нормативи (СПН) за устройство и застрояване към ПУП с приложена схема за културно-историческо наследство, заедно с приложение № 1 и 2 за имот идентификатор № 68134.100.337, представляващ УПИ III - 337, кв. 468, м "Център - Зона "А" - Юг" по плана на гр. С.;

1. По жалбата на М. П. А., Б. П. П., Р. С. В., М. С. В. и М. Х. Х. в частта по т. т. 1, 2 и 4, с които е одобрено изменение на план за регулация, план за застрояване и специфични правила и норми за устройство и застрояване за УПИ V - за градска градина и археология, кв. 468 по плана на гр. С., в която попада имот идентификатор № 68134.100.280.

Образувано е и по частна жалба на Столичен общински съвет (СОС), представляван от процесуалния си представител юрк. Георгиева, срещу определение № 7350 от 25.10.2017 г. по адм. дело № 1162/2016 г. на Административен съд С. - град, с което е допълнено решение № 3620 от 29.05.2017 г. по посоченото адм. дело в частта по разноските и СОС е осъден да заплати на "Информационен център на Министерство на отбраната" разноски в производството по адм. д. № 1162/2016 г. в размер на 3 060 лв. и с което СОС е осъден да заплати на М. П. А., Б. П. П., Р. С. В., М. С. В. и М. Х. Х. разноски в производството по делото в размер на 1776,56 лв.

В касационната жалба жалбоподателят СОС твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в противоречие със закона - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че при издаване на оспореното решение на СОС в оспорените му части, същото е мотивирано и прието при спазване на процедурата за това, както и че съответства на материалните изисквания на закона, както и на ОУП на С., а извода на АССГ в обратната насока е незаконосъобразен. Твърди и че с одобрените изменения на плана за регулация и застрояване на района се постига целта на закона - единно устройство на територията, а не "на парче", каквато е била практиката до момента. Твърди и ч по отношение на одобрените с плана СПН за устройство на територията са спазени процедурните правила, като същите заедно с изработената схема за културно - историческо наследство са съгласувани от Министерство на културата. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се оставя в сила решението на СОС в оспорените му части.

С частната жалба жалбоподателят твърди незаконосъобразност и на оспореното определение, като постановено в противоречие със закона. Твърди на първо място, че исканията за допълване на решението в частта за разноските са подадени извън срока. Твърди и че разноски от СОС не се дължат, а определението за допълване е неправилно, тъй като не са представени доказателства за сторените разноски от претендиращите, не са изложени мотиви за това как точно е формирана сумата на разноските, както и поради това, че в производството от процесуалния представител на СОС е направено възражение за прекомерност на същите. Иска оспореното определение да бъде отменено, алтернативно - изменено, като бъдат присъдени разноски в рамките на минималните, предвидени в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците "К. - С" ЕООД и "А - Т. - 3000" ЕООД с представен отговор на касационната жалба и чрез процесуалния си представител адв. Златинова изразяват становище за неоснователност на същата и законосъобразност на оспореното решение. Претендират разноски по оспорването на касационното решение. По частната жалба предоставят на съда преценката за основателност на същата.

О. М. П. Аврамова, Б. П. П., Р. С. В., М. С. В. и М. Х. Х. с представен отговор на касационната жалба и чрез процесуалния си представител адв. Мончева изразяват становище за неоснователност на същата и законосъобразност на оспореното решение. С представен отговор на частната жалба и чрез процесуалния си представител адв. Мончева изразяват становище за неоснователност на същата и законосъобразност на оспореното определение. Претендират разноски и по касационното оспорване на решението и по производството по оспорване на определението на АССГ.

Ответникът "Информационен център на Министерство на отбраната" с представен отговор на касационната жалба и чрез процесуалните си представители в открито съдебно заседание адв. Кръстев и адв. Москов изразява становище за неоснователност на същата и законосъобразност на оспореното решение. С представен отговор на частната жалба и чрез процесуалните си представители в открито съдебно заседание адв. Кръстев и адв. Москов изразява становище за неоснователност на същата и законосъобразност и на оспореното определение. Претендира разноски по оспорване на решението на АССГ.

О. И. агенция "Военни клубове и военно - почивно дело" не изпраща представител в открито съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба и по частната жалба.

Представителя на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Дава мотивирано заключение и за неоснователност на частната жалба и законосъобразност и на оспореното определение на АССГ.

По оспореното решение на АССГ.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна - адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение Административен съд - С. град е отменено решение № 540 от 23.07.2015 г. на СОС, в частите му по т. 1, 2, 3 и 4, с които са одобрени изменение на план за регулация и улична регулация, план за застрояване и Специфични правила и нормативи (СПН) за устройство и застрояване към ПУП с приложена схема за културно-историческо наследство, заедно с приложение № 1 и 2, относно имоти: УПИ V - за градска градина и археология, кв. 468 по плана на гр. С.; УПИ IV - 338, кв. 468 по плана на гр. С.; имот идентификатор № 68134.100.338, кв. 468, м "Център - Зона "А" - Юг" по плана на гр. С.; за имот идентификатор № 68134.100.337, представляващ УПИ III - 337, кв. 468, м "Център - Зона "А" - Юг" по плана на гр. С.; имот идентификатор № 68134.100.280, който попада в УПИ V - за градска градина и археология, кв. 468 по плана на гр. С..

За да постанови оспореното решение АССГ е приел на първо място, че оспореното решение на СОС е постановено при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, а именно при липса на посочени фактически и правни основания за издаването му и при липса на мотиви относно това какво е наложило изменение на действащите регулационен и застроителен план на имотите, предмет на спора. Приел е, че това е така, тъй като в оспореното решение на СОС са посочени като основание за издаването му правни норми касаещи правомощията на СОС да издаден акт от категорията на оспорения, вида на одобрения ПУП и категорията на засегнатите имоти, както и някои изисквания за проектиране на улици и водоснабдителни системи. Приел е обаче, че не са посочени материално правни основания по ЗУТ за одобряване на първоначален ПУП или изменение на действащия такъв, тъй като правните основания за това са посочени в чл. 134, ал. 1 и 2 от ЗУТ в отделни точки. Посочил е, че основание по чл. 134 от ЗУТ за изменение на действащия ПУП в оспореното решение на СОС не са посочени, поради което не може да бъде преценено наличието на основание за допускане на изменението. Приел е и че в решението не са посочени фактически основания и не са изложени мотиви защо е наложено изменение на действащия ПУП. Приел е и наличието на противоречие между началната страница на решението, в което е посочено, че е належащо изработване на ПУП за централно градско ядро и диспозитива на решението, в което е допуснато изменение на ПУП, т. е. неяснота относно това дали се изработва нов ПУП или е предприето изменение на действащ такъв, като това е създало неяснота относно волеизявлението на органа и съответно и препятства съда при осъществяването на съдебния контрол. По отношение на жалбите на "К. - С" ЕООД и "А - Т. - 3000" ЕООД относно имоти идентификатори № 68134.100.337 и 68134.100.338, за които са отредени УПИ III - 337 и УПИ IV - 338 е приел, че от СТЕ се установява, че за тези имоти няма предходен застроителен план, поради и което не е налице основания за изменение на такъв. Изложил е мотиви относно това, че на ОЕСУТ са обсъждани няколко предложения във връзка със застрояването на тези имоти, като обаче не е ясно поради липса на мотиви защо е приет одобрения с оспореното решение вариант. Приел е и че не е посочено основание за намаляване на площта на имота с регулацията на имот идентификатор № 68134.100.338 и придаването на 645 кв. м. от него към УПИ V - за градска градина. Същото е приел и по отношение на имот идентификатор № 68134.100.281, предоставен за управление с находящата се в него сграда идентификатор № 68134.100.281.1 на "Информационен център на Министерство на отбраната" и ИА "Военни клубове и военно - почивно дело", а именно липса на мотиви относно налагането на посочения имот да бъде включен частично в УПИ IV - 338 и УПИ V - за градска градина, а именно непосочването на правни по чл. 15 от ЗУТ и чл. 134, ал. 1 и 2 от ЗУТ и фактически основания за регулирането на този имот, както и по отношение на плана за застрояване за него - липса на мотиви, фактически и правни основания за предвиждането по одобрения с оспореното решение на СОС план за застрояване, в който не е предвидено запазването на сградата с идентификатор № 68134.100.281.1 - информационен център на НАТО. Приел е освен това, че предвижданията с одобрения ПУП за имот идентификатор № 68134.100.281, като съставна част от УПИ IV - 338 и преди всичко като част от УПИ V - за градска градина и археология не съответстват и на предвижданията на ОУП за УПИ V. Същото е прието и по отношение на имот идентификатор № 68134.100.280 и включването му в УПИ V - за градска градина и археология. По тези мотиви е отменил оспореното решение № 540 на СОС в частта му по т. 1 и 2, с които са одобрени изменение на плана за регулация и застрояване по отношение на имотите на жалбоподателите. Приел е и че по отношение на регулацията и застрояването в УПИ V е допуснато още едно нарушение, а именно когато предвижданията на ПУП не съответстват на ОУП, преди одобряването на ПУП следва да се процедира изменение на ОУП, което в настоящия случай не е направено съгласно изискванията на чл. 134, ал. 3 от ЗУТ. По оспорването на приетите с т. 4 СПН за устройство на територията по спорните имоти и схема за културно -историческото наследство към тях, съдът е приел, че при одобряването на същите са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила и в частност не са отчетени съществуващите законно построени сгради в частност тази с идентификатор № 68134.100.281.1, както и наличието на разминаване между одобрените показатели по СПН в текстовата част и графичната част на плана. Изложил е мотиви, че СПН в частите засягащи и други имоти на жалбоподателите идентификатори № 68134.100.337 и 68134.100.338, които попадат в УПИ III - 337, IV - 338 и V, кв. 468 са приети при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила в частност в противоречие с предвижданията на ОУП, както и в несъответствие с материалния закон, а именно на ЗУЗСО, тъй като в посочения закон са разписани специфичните правила и нормативи правилата и нормативите, които са специфични за СО и изключение от това е предвидено само и единствено за зона Ц1 - новия делови център на града, а имотите на жалбоподателите се намират в зона Ц2, в която е недопустимо одобряването на СПН, тъй като същите са разписани в закон. Поради и това е приел, че не е налице правно основание за приемане на СПН. Поради изложеното е отменил оспореното решение на СОС в оспорените му части.

Решението е правилно.

На първо място неоснователно е възражението на касатора за това, че в оспореното решение № 540 от 23.07.2015 г. на СОС в оспорените му пред АССГ части е законосъобразно като в него са посочени фактически и правни основания за издаването му и е мотивирано, включително с мотивите изложени в административната преписка и приетите решение по протоколи от ОУСЕТ. Действително с тълкувателно решение № 3/1975 г. на ОСГК на ВС е прието, че мотивите на административния акт могат да се съдържат и в съпътстващи документи, но в конкретния случай това не е така. Видно от представеното оспореното решение № 540 от 23.07.2015 г. със същото е одобрено изменение на план за регулация и изменение на план за застрояване на описани в решението територии, които обхващат и имотите на жалбоподателите пред първата инстанция. Съгласно чл. 134, ал. 2 от ЗУТ влезлите в сила подробни устройствени планове могат да бъдат изменяни само и единствено н основанията, посочени в тази разпоредба. Т. е. за да бъде законосъобразно допуснато изменение на ПУП - план за регулация или застрояване следва да е налице някое от условията, посочени в чл. 134, ал. 2 и изброени в подточки на тази разпоредба от ЗУТ. В оспореното пред АССГ решение на СОС не е посочено правно основание, от което да е видно, че е налице някое от условията по чл. 134, ал. 2, т. 1 - 8 от ЗУТ, което да налага изменение на действащите ПР и ПЗ за района и имотите на жалбоподателите. Напротив въобще не е посочено правно основание за процедираното изменение. Законосъобразен е извода на АССГ, че посочените прави основания не касаят допустимо по закон условие за изменение на ПУП, а разпоредби относно компетентността на органа, статута на имотите и т. н. Правни основания, от които да се установи предпоставка за изменение на влезналите в сила за района ПР и ПЗ не се съдържат и в административната преписка. Законосъобразен е и извода на АССГ и за липса на посочени фактически основания от категорията на предвидените в чл. 134, ал. 2, т. 1 - 8 от ЗУТ, които да обосновават изменение на ПР и ПЗ. Не са налице и мотиви, включително в административната преписка относно това кои условия са налице и водят до изменение на ПР и ПЗ. Това нарушение е от категорията на съществените, които не само препятстват страните да разберат какво е наложило процедираното изменение, но поставят и съда в положение да гадае основанието за допуснатото изменение. Поради това и само на това основание оспореното решение на СОС е незаконосъобразно с оспорените му части, както законосъобразно е приел и АССГ.

На второ място неоснователно е възражението на касатора за това, че оспореното решение е законосъобразно, тъй като с него се изпълнява целта на закона - а именно цялостно градоустройствено решение на територията, а не процедиране на устройство на части от същата. Действително това е целта на закона, но същият разписва правила за одобряването на ПУП, които следва да се спазват и при предприемане на действия при цялостно градоустройствено решение, които в настоящия случай не са спазени. Тук следва да се посочи и че е законосъобразен извода на АССГ, че за част от спорните имоти няма ПЗ, което пък прави незаконосъобразно изменението на такъв при липса на изначален ПЗ, като и в тази част е допуснато нарушение от категорията на съществените на административно производствените правила.

На следващо място неоснователно е възражението на касатора за това, че при предложени няколко варианта за процедиране на ПУП - ПР и ПЗ, административният орган преценява кой от предложените варианти да избере, като в тази връзка преценява законосъобразността и целесъобразността на предложението, поради и което оспореното решение на СОС е законосъобразно. Действително налице е правомощие на административния орган да избере вариант на ПУП, който да одобри при наличие на различни предложения за това. Съобразно обаче избраният вариант следва да са посочени фактически и правни основания, както и да са изложени мотиви относно избирането на съответния вариант. В настоящия случай именно в това се състои установеното нарушение на процедурните правила от АССГ, а именно липса на мотиви, правни и фактически основания за одобряване на избраният вариант, което пък препятства и съда да провери законосъобразността му.

На последно място неоснователно е възражението и че оспореното решение на СОС в частта по т. 4, с която са одобрени СПН за зоната е законосъобразно. Правилен е извода на АССГ относно наличието на разминаване между текстовата част на СПН и графичната част на оспорения план по отношение на спорните имоти, което само по себе си е основание за отмяната им. Законосъобразен е и извода на АССГ за материална незаконосъобразност на СПН, тъй като същите са приети за устройствена зона на стария делови център - Ц2, а съобразно ЗУЗСО, който разписва СПН за територията на СО, приемането на СПН от СОС е допустимо само за устройствената зона на новия делови център Ц1, съобразно чл. 9, ал. 3 (отм.), но действал към момента на постановяване на решението на СОС.

Поради всичко гореизложено и по изложените в него мотиви, оспореното решение на АССГ като правилно следва да бъде оставено в сила.

По оспорване на определението на АССГ за допълване на решението в частта по разноските.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 248, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, от страна - адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Поради това настоящият състав намира частната жалба за процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна

За да постанови оспореното определение съдът е приел, че исканията за допълване на решение № 3620 от 29.05.2017 г., подадени от "Информационен център на Министерство на отбраната" и М. П. А., Б. П. П., Р. С. В., М. С. В. и М. Х. Х. са подадени в срок и са основателни, тъй като своевременно са направени искания за присъждане на разноски, придружени и със списък на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства за реалното заплащане на направените разноски. Приел е и че предвид фактическата и правна сложност на спора и проведените множество съдебни заседание е неоснователно възражението на СОС за прекомерност на договорените адвокатски възнаграждение.

Оспореното определение е правилно.

На първо място неоснователно е възражението, че оспореното определение е неправилно, тъй като исканията за допълване на съдебното решение са подадени след срока. Искането за допълване на решението от "Информационен център на Министерство на отбраната" е подадено на 8.06.2017 г., а искането в същия смисъл от М. П. А., Б. П. П., Р. С. В., М. С. В. и М. Х. Х. е подадено на 12.06.2017 г. Срокът за искане за допълване на решение в частта по разноските съгласно чл. 248, ал. 1, предл. 1 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 от АПК, е срокът за обжалване на решението, когато то е обжалваемо, както е в настоящия случай. "Информационен център на Министерство на отбраната" е уведомен за решението, чието допълване се иска на 6.06.2017 г., т. е. искането, подадено на 8.06.2017 г. е подадено в срока по чл. 248, ал. 1, пред. 1 от ГПК. М. П. А., Б. П. П., Р. С. В., М. С. В. и М. Х. Х. са уведомени за решението чието допълване се иска на 5.06.2017 г., т. е. искането за допълване в частта по разноските, подадено на 12.06.2017 г. е подадено в срока за обжалване на решението - срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

На второ място неоснователно е възражението на частния жалбоподател за неправилност на определението на АССГ, тъй като не са представени доказателства за сторените разноски. По отношение на искателя "Информационен център на Министерство н отбраната" по делото е направено своевременно искане за присъждане на разноските, като е представен списък по чл. 80 от ГПК, както и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение - фактура (стр. 869, 870 от делото на АССГ), както и за другите сторени разходи. По отношение на другите искатели - физически лица също се установява, че са направили своевременно искане за присъждане на разноски, представен е списък на същите и доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение (стр. 873, 874 от делото на АССГ), както и на другите разноски.

На трето място неоснователно е възражението на частния жалбоподател за неправилност на определението, тъй като не е посочено по отделно как са формирани разноските. Настоящият състав намира, че същите са присъдени съобразно представените доказателства за плащането им, като не е налице задължение на съда подробно да описва сторените такива, които формират крайната сума.

Най - накрая законосъобразен е извода на АССГ за това, че е неоснователно направеното възражение от СОС за прекомерност на договорените адвокатски възнаграждение. Настоящият състав споделя изложените в оспореното определение мотиви относно това, че делото разкрива степен на сложност - правна и фактическа, която обосновава договорените възнаграждение, включително и преценката за проведените съдебни заседания и процесуалната активност на страните. Поради и това не са налице основания за изменение на оспореното определение.

Поради изложеното оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора по оспорването на решението на АССГ са основателни исканията на ответниците М. П. А., Б. П. П., Р. С. В., М. С. В. и М. Х. Х. и "Информационен център на Министерство на отбраната" за присъждане на разноски в размери съобразно представени списъци за разноските. Искането на ответниците "К. - С" ЕООД и "А - Т. - 3000" ЕООД за присъждане на разноски, макар и основателно, като недоказано, предвид това, че не са представени доказателства за сторени в настоящата инстанция разноски, не следва да се уважава.

Предвид изхода на спора относно определението за допълване на решението в частта по разноските е основателно искането на ответниците в това производство М. П. А., Б. П. П., Р. С. В., М. С. В. и М. Х. Х. за присъждане на разноски в настоящото производство. Искането на частния жалбоподател - Столичен общински съвет в тази връзка е неоснователно.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение