Решение № 4365 от 9.5.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 166 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие , подадена чрез юрк. З. Захариева, против Решение 477 от 25.05.2021 г., постановено по адм. д. 428/2020 г. по описа на Административен съд - София област, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 23/07/6/0/00232/3/01/04/01 от 10.01.2020 г. и са присъдени разноски в полза на оспорващия. В касационната жалба се посочва, че съдебният акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон и необоснован - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съображенията за това са, че съдът е отменил процесния АУПДВ без да обсъди в цялост доказателствата по делото и да мотивира изводите си относно липсата на законовите предпоставки, довели до отказ на заявените за изплащане суми в случая. Поддържа, че размерът на допустимите разходи и наложените редукции във връзка с Договор 23/07/6/0/00232 от 20.04.2017 г. са определени правилно с административния акт. В тази връзка отбелязва, че констатациите на вещото лице по спорните позиции, обективирани в техническата експертиза, не се различават с данните от докладите за оглед на място на терена, взети предвид при издаване на акта. Формирано е искане за отмяната на съдебния акт като необоснован и неправилен. Ответната страна - Манастир Възнесение Господне - Св. Спас , чрез процесуалния представител адв. Е. Йончева, в писмен отговор и в откритото съдебно заседание по делото, оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС София област е АУПДВ 23/07/6/0/00232/3/01/04/01 с изх. 01-2222600/46#4 от 10.01.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ Земеделие , с който на основание чл. 27. ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП)и чл. 166 и чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК е отказано изплащането на финансова помощ на Манастир Възнесение Господне Св. Спас" по Договор 23/07/6/0/00232 от 20.04.2017 г. в общ размер на 500 775,11 лв., както следва: по заявка за плащане 23/07/6/0/00232/2/01 от 17.12.2018 г. в размер на 467 644,91 лв. и по заявка за плащане 23/07/6/0/00232/3/01 от 22.04.2019 г. в размер на 33 130,20 лв.; и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер 228 717,27 лв. като е посочено, че дължимата сума е постъпила по банкова сметка на ДФ Земеделие" на 14.10.2019 г. чрез усвоена банкова гаранция 51-200/4988г./16.04.2018 г. От доказателствата по делото съдът е установил, че Манастир Възнесение Господне Св. Спас" е ползвател по Договор 23/07/6/0/00232 от 20.04.2017 г. по подмярка 7.6. "Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. съфинансирана от ЕЗФРСР, сключен с ДФЗ. Предоставената безвъзмездна финансова помощ е за изпълнението на одобрен проект 23/07/6/0/00232 с първоначална обща стойност от 654 922,74лв. Стойността на проекта е намалена с анекс към договора от 16.08.2018 г.на 652 556,09лв. На 16.01.2018 г. между Манастир Възнесение Господне - Св. Спас" и Булстройпроект" ЕООД е сключен договор за изпълнение на СМР по Ремонт, реставрация и адаптация на църква Св. Спас при Алински Манастир Възнесение Господне - Св. Спас". На 17.12.2018 г. и 22.04.2019 г. са подадени заявки съответно с 23/07/6/0/00232/2/01 за междинно плащане и 23/07/6/0/00232/3/01 за окончателно плащане, с които е заявен размер на финансова помощ за извършени разходи по проекта от 467 644,91 лв. по първата и съответно от 130 412,95 лв. по втората. Извършена е проверка на място от Регионален Технически Инспекторат - ОД София-град и за резултатите е съставен контролен лист. Същият е връчен на представителя на жалбоподателя, който е подал възражение срещу констатираните несъответствия при проверката с писмо с вх. 01-222-2600/46 от 29.05.2019 г. Във връзка с възражението е извършена повторна проверка от отдел Контролни проверки", която е потвърдила резултатите и констатациите на РТИ София-град в докладна записка 01-222-2600/46#3 от 24.06.2019 г. Несъответствията засягат 13 позиции, които са описани подробно от първоинстанционния съд на стр. 2-5 от решението. Общият размер на наложените редукции по заявка за междинно плащане 23/07/6/0/00232/2/01 е 248 593,03 лв., а като основания за тях са посочени чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 4, т. 6 от Договор 23/07/6/0/00232 от 20.04.2017 г. и чл. 41, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 6 от Наредба 6 от 28 март 2016 г. на министъра на земеделието и храните. Общият размер на наложените редукции по заявка за окончателно плащане 23/07/6/0/00232/3/01 е 25 006,39 лв., а като основания за тях са посочени разпоредбите на чл. 23, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от Наредба 6 от 28 март 2016 г. След извършените административни проверки е констатирано, че общият размер на допустимите за финансиране разходи по чл. 23, ал. 1. т. 1 възстановяване, реставрация, ремонт и/или реконструкция на сгради с религиозно значение, в т.ч. и дейности по вертикалната планировка и подобряване на прилежащите пространства", 2 закупуване на нови машини, оборудване и обзавеждане до пазарната им стойност, включително чрез финансов лизинг" и 3 придобиване на патентни и авторски права, лицензи, регистрация на търговски марки, до пазарната им стойност" от Наредба 6 от 28.03.2016 г. възлизат на 299 040,04 лв., от които 219 051,88 лв. са допустимите инвестиционни разходи по заявка за междинно плащане с 23/07/6/0/00232/2/01 от 17.12.2018 г. и 79 988,16 лв. - допустими инвестиционни разходи по заявка за окончателно плащане с 23/07/6/0/00232/3/01 от 22.04.2019 г. На следващо място съдът е приел, че производство по издаване на процесния АУПДВ е открито на основание чл. 26, ат. 1 във вр. с чл. 34, ал. 3 от АПК с писмо изх. 01-2600/5512 от 25.09.2019 г. С издадения АУПДВ 23/07/6/0/00232/3/01/04/01 от 10.01.2020 г. на жалбоподателя е отказано изплащането на финансова помощ и е наложено възстановяване на публично държавно вземане съгласно цитирания по-горе предмет на спора, като същият е редовно връчен на адресата на 31.02.2020 г. Констатациите на вещите лица по допуснатите техническа експертиза на инж. О. Петрова и икономическа експертиза на в.л. Р. Стоянов са възпроизведени на стр. 5-7 от решението. За изясняване на фактическата обстановка са изслушани показанията на К. Станков, служител на дружеството, осъществило строителния надзор на проекта. От правна страна е прието, че административният орган се е позовал на разпоредбите на чл. 41, ал. 1, т. 2 , т. 5 и т. 6 от Наредба 6 от 28.03.2016 г. и разпоредбите на от сключения договор - чл. 9, ат. 1, т. 1 (непредставяне на документи) вр. чл. 9. ал. 1, т. 4 (необоснованост на заявените дейности и разходи) и т. 6, пр. първо (инвестицията не е изпълнена изцяло) при издаване на акта. Въз основа на събраните доказателства и изслушаните СТЕ и СИЕ, съдът е намерил извода на органа за неправилен и необоснован. Като допълнителни основания, водещи до отмяна на АУПДВ, са посочени констатацията на служителите на ДФ Земеделие, че несъответствията не засягат основната цел на проекта и не променят предназначението на инвестицията, в констативния акт обр. 15 от участниците в строителния процес и проектанта е установена годността за приемане на строежа и на последно място, в приложения протокол обр. 16 за установяване годността за ползване на строежа от проектанта ВИТОКОМ ООД е дадено положително становище. Тези мотиви са довели съда до заключение, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно производствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон и поради това следва да се отмени. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но необосновано и неправилно като краен резултат. Основателно е оплакването на касатора, че съдът не е изложил ясни мотиви по съществото на спора. В решението липсва цялостен и критичен анализ на доказателствата по делото, както и не е налице произнасяне по нито едно от възраженията на ответната страна, направени в хода на съдебното производство. В обжалвания съдебен акт не се съдържат констатации и правни изводи във връзка с основанието за определяне на подлежащото на възстановяване публично държавно вземане в размер 228 717,27 лв. по р. 2 от диспозитива на АУПДВ 23/07/6/0/00232/3/01/04/01 от 10.01.2020 г. Както се посочва в т. 3 от акта, на основание чл. 63 от регламент Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 г. на Комисията от 17 юли 2014 г., ако сумата на заявените за възстановяване разходи, надвишава сумата, която е платима на бенефициера след проверка на допустимостта на разходите в искането за плащане с повече от 10%, се прилага административна санкция. Размерът на санкцията се равнява на разликата между тези две суми, но не надхвърля пълното оттегляне на подпомагането. Общият размер на завените за възстановяване разходи по проект 23/07/6/0/00232, със заявка за междинно плащане 23/07/6/0/00232/2/01 и заявка за окончателно плащане 23/07/6/0/00232/3/01, е 598 057,86 лв., a общият размер на допустимите за финансиране разходи по проекта след направените редукции възлиза на 324 458,44 лв. На основание чл. 4, ал. 1 и чл. 9, ал. 1, т. 5 от договор 23/07/6/0/00232, както и чл. 40, ал. 1 и чл. 41, ал. 1, т. 4 от Наредба 6 от 28.03.2016 г., е определена административна санкция в размер на 227 175,69 лв. След наложената административна санкция сумата на допустимата финансова помощ по проекта възлиза на 97 282,75 лв. ДФ Земеделие е изплатил авансово на 20.07.2018 г. сума в размер на 326 000,00 лв. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договор 23/07/6/0/00232 изплатеният аванс следва да бъде прихванат от дължимото плащане по проекта. Тези факти или размерът на наложената санкция не се оспорват от страните. От изложеното е видно, че основанието за определяне с АУПДВ на подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер 228 717,27 лв. произтича или е пряко свързано с отклонение над 10% от залегналите в договора критерии за допустимост на разходите, наложените финансови редукции по 13 позиции и тяхното реално постигане в съответствие с техническите параметри. Като най-съществени от тях могат да бъдат обособени: редукцията по позиция направа на нов плочник от неформован камък (червен пясъчник) около сградата на църквата доставка и полагане (дебелина на профила на настилката, включително подложни материали 40 см.) в размер на 161 679 лв. с ДДС, редукцията по позиция затревяване с тревна смеска (всички операции) за останалата част от двора към църквата в размер на 52 297,20 лв. с ДДС, редукцията по позиция доставка и монтаж на телени пана Н 1,80 м. в размер на 19 596,60 лв. с ДДС и т.н. Следователно, общата тежест на финансовите показатели по отделните позиции е отчетена от административния орган като водеща предпоставка при издаване на акта. От първоинстанционния съд не са изложени мотиви за съдържанието и съответствието на конкретните показатели със заявените от административния орган в акта основания по чл. 41, ал. 1, т. 2 , т. 5 и т. 6 от Наредба 6 от 28.03.2016 г. и разпоредбите на чл. 9, ат. 1, т. 1 (непредставяне на документи) вр. чл. 9. ал. 1, т. 4 (необоснованост на заявените дейности и разходи) и т. 6, пр. първо (инвестицията не е изпълнена изцяло) от Договор 23/07/6/0/00232 от 20.04.2017 г. Посредством тяхната проверка е следвало да бъде даден отговорът дали констатациите АУПДВ в тази връзка са издържани. Не е налице произнасяне и по въпроса за това как данните от представените по делото протокол за установяване на годността за ползване на строежа (акт. обр. 16) на държавната приемателна комисия и протоколите, съставяни по време на строителството (Акт обр. 12 от 29.11.2018 г. 2 бр. и от 30.11.2018 г.) подкрепят изводите за изпълнение на параметрите по проекта за ремонт. Например, по отношение на настилката от неформован камък (червен пясъчник) в част Дворно пространство от р. Б, 1 на протокола за установяване на годността на строежа на ДПК не са посочени конкретни параметри, които да бъдат съотнесени към заложената дебелина на профила. За да разреши спора относно изпълнението на критериите, залегнали в условията на договора за безвъзмездна финансова помощ Манастир Възнесение Господне - Св. Спас", съдът е възприел безкритично заключенията на вещите лица О. Петрова и Р. Стоянов по съдебно-техническата и съдебно-икономическата експертизи. Не е извършена дължимата проверка по чл. 202 ГПК, изразяваща се в преценка на констатациите и изводите на експертите и останалите посочени доказателства, обосноваващи крайното решение за отмяна на акта като незаконосъобразен и неправилен. От друга страна, не се споменава никъде заключението по първата назначена съдебно-икономическа експертиза на вещото лице И. Йонов, прието в с.з. на 11.11.2020 г. Дори да са налице основателни причини последното да не бъде зачетено, съдът е длъжен да изложи собствени мотиви в тази насока. По отношение на възражението на касатора, че в техническата експертиза за позиция Ажурна ограда е констатирано съответствие между данните от доклада на контролния лист на ДФ Земеделие и извършения от вещото лице оглед на място на терена, следва да се отбележи, че то буди известно недоумение. Ако бъде формиран извод за идентичност на данните в тази част на спора, правната логика изключва разнопосочен подход, освен при надлежно доказани обстоятелства (извършена или съгласувана промяна в параметрите по проекта от кои документи е видно това и т.н.), при грешка или ако бъдат обосновани легалните основания, допускащи подобно отклонение. Мотиви в тази насока не са изложени от АССО. Също така, за позицията Направа на нов плочник от неформован камък (червен пясъчник) е налице сравнителна идентичност на данните от заключението на вещото лице с тези от проверката на ДФ Земеделие дебелината на неформования камък е средно около 4 см. (при 5 см. от проверката на органа). Въз основа на заложената в проекта дебелина на профила на настилката от общо 40 см., вещото лице е предположило, че разликата се състои в пясъчна подложка за основа от 5 см., а дебелината на трамбованата пръст трябва да бъде 31 см. (4+5+31). Същият резултат е отразен в заключението по въпрос 2 (л. 168 от делото). На поставен въпрос от ответника към вещото лице в с.з. на 11.11.2020 г. е заявено, че замерването на горния слой е извършено само на едно открито място , а пясъчната подложка и трамбованата пръст са отчетени по документите от делото, съдържащи данни за сечението на настилката. Самото вещо лице посочва, че не е направило други проби и замервания на терен. Следователно, единственият сигурен факт, който е установен в тази част на експертизата е, че дебелината на горния слой от неформован камък е между 4-5 см. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е кредитирал заключението без да изложи никакви съображения защо счита резултатите за обективни. Допуснатите процесуални нарушения се възприемат като съществени такива, при положение че са довели до необоснован извод от фактическа страна по повод изпълнението на Договор 23/07/6/0/00232 от 20.04.2017 г. и постигането на съответните параметри. Отделно от това, нарушенията водят и до невъзможност за разрешаване на правния спор по същество от касационната инстанция, при съобразяване с правилото за забрана за нови фактически установявания - чл. 220 АПК, доколкото липсват собствени изводи на съда относно твърдяното неизпълнение, по начина изложен в мотивите на атакувания АУПДВ. В заключение, съдът не е осъществил в пълнота дължимата преценка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания визирани в чл. 146 АПК, а липсата на съответни на този въпрос мотиви по същество на правния спор, изложени от първостепенния съд, прави невъзможен и касационния контрол. За съответствието на съдебния акт с материалния закон, касационната инстанция следи служебно. По тези съображения настоящият състав намира, че съдебното решение се явява необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и по изложените по-горе съображения следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът следва въз основа на съдържащите се в административната преписка и заявените от страните доказателства да отдели спорните моменти, релевантните за спора факти и след като формира ясни мотиви и изводи, да извърши преценка за съответствието на издадения административен акт с административнопроизводствените правила и приложимите материални разпоредби, при спазване указанията, дадени с настоящия съдебен акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по искането на страните за присъждане на разноски, като при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и относно разноските за водене на делото и във Върховния административен съд. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,