Решение № 12465 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14077/2016 г.

Решение № 12465 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14077/2016 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, град П. против решение № 2044/3.11.2016 г. на Административен съд - П. постановено по адм. дело № 1679/2016 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-16000915005405-091-001/19.02.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с решение № 382/13.06.2016 г. при обжалването по административен ред. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК - съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на фактите, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Конкретните доводи са за неправилна преценка относно последната кумулативна предпоставка за ангажиране отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК, а именно наличието на причинно - следствена връзка между действията на ревизираното лице, в качеството му на управител на Е. В. Е. Петролеум ЕООД и невъзможността задълженията по ревизионния акт на дружеството да бъдат събрани. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Ответникът - А. С. А., чрез процесуалния си представител адв. Р. А. оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение като неоснователна, по съображения, изложени в представения по делото писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт, с който е ангажирана отговорност по чл. 19 ДОПК на А. С. А. и са определени задължения в общ размер на 36 867.09 лева и лихви от 21 139.25 лева. От фактическа страна по делото е установено, че А. е бил управител на Е. В. Е. П. ЕООД през периода от 1.10.2008 г. до 30.01.2012 г., в който са включени и ревизираните периоди. С ревизионен акт № 091200245/16.05.2012 г. по отношение на дружеството са установени задължения за ДДС в общ размер на 36 867.09 лева и лихви от 20 450.28 лева. Актът е връчен по реда на чл. 32 ДОПК и е влязъл в сила като необжалван. Задълженията не са погасени от дружеството. На 30.01.2012 г., в търговския регистър е вписана промяна в управлението на дружеството, като А. А. е заличен като едноличен собственик на капитала и управител на Е. В. Е. Петролеум ЕООД. Според органите по приходите ревизираното лице в качеството си на управител е субект на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Лицето е укрило фактите относно действителния размер на ДДС за внасяне и размера на данъчния кредит. Предприел е недобросъвестни действия с цел задълженията да не бъдат събрани - прехвърлил е предприятието на М. Ф. А. от гр. А., като след прехвърлянето дружеството преустановява търговската си дейност с предмет търговия с автомобилни горива и смазочни материали в две бензиностанции - в гр. М. и гр. Р.. С извършените действия по прехвърляне на предприятието на лице без имущество и доходи е осуетено заплащането на задълженията по ревизионния акт на Е. В. Е. Петролеум ЕООД. Дружеството не притежава имущество, прекратило е търговска дейност, няма авоари по банкови сметки и публичният изпълнител не може да проведе успешно производство по събиране на публичните вземания. За да отмени ревизионния акт съдът е приел, че не е доказана една от кумулативните предпоставки за ангажиране отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК - наличието на причинна връзка между укриването на факти и обстоятелства относно действителния размер на дължимия ДДС и невъзможността задълженията по ревизионния акт да бъдат събрани от дружеството - длъжник. В мотивите си съдът е посочил, че имущественото състояние на дружеството през 2009 и през 2010 г. не е позволявало покриването на задължения, в това число и публичните задължения. Имуществото на длъжника преди и след твърдяното поведение на управителя не е претърпяло промяна, така че не се установява липсата на активи, които да служат за събиране на публичните задължения да се дължи на поведението на управителя. Решението е правилно постановено. Предмет на съдебния спор е отговорност на трето лице в хипотезата на чл. 19, ал. 1 ДОПК /ред. от ДВ бр. 94/2015, в сила от 1.01.2016 г./. Цитираната норма предвижда отговорност на чл. на управителен орган, управител, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК, който укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органите по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. Отговорността е до размера на несъбраното задължение. В обжалваното решение съдът правилно е определил материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността в посочената хипотеза: 1/ лицето да има качеството чл. на управителен орган, управител, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК към момента, за който са установени публичните задължения на юридическото лице; 2/ да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органите по приходите или публичния изпълнител и 3/ причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността да бъдат събрани задълженията от юридическото лице. Предпоставките са кумулативни, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд. Правилно е разпределена и доказателствената тежест в процеса - установяване кумулативното наличие на предвидените от закона предпоставки, е в тежест на органите по приходите. В конкретния случай правилно съдът е приел, че недоказана последната предпоставка - наличието на причинно - следствена връзка между поведението на управителя А. за периода от 1.10.2008 г. до 30.01.2012 г. във връзка с " декларираните от него факти и обстоятелства в СД по ЗДДС относно размера на начисления ДДС и ползвания данъчен кредит" и невъзможността да бъдат събрани задълженията по ревизионния акт от имуществото на дружеството. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилна преценка на доказателствата по делото. А. е заличен като управител на дружеството и едноличен собственик на капитала на 30.01.2012 г., преди издаването на ревизионен акт от 16.05.2012 г. и установяването на задълженията по отношение на юридическото лице. От доказателствата по преписката не се установява прехвърляне на търговското предприятие на дружеството на трето лице - М. Ф. А.. А. А. е прекратил участието си в дружеството чрез прехвърляне на дружествените си дялове на посоченото лице. Касае се за дружествени дялове от дружество с ограничена отговорност, поради което имущественото състояние на приобретателя /новия едноличен собственик на капитала/ е ирелевантно за приложението на чл. 19, ал. 1 ДОПК. От доказателствата по делото е установено, че невъзможността за събиране на публичните задължения от дружеството се дължи на липсата на финансови средства и ДМА. Това обстоятелство не е било укрито от органите по приходите, тъй като е било декларирано в ГФО на дружеството за 2009 г. и 2011 г. В това отношение са основателни доводите на прокурора от Върховна административна прокуратура. В хода на ревизията не е установена промяна в имущественото състояние на дружеството преди и след ревизията, приключила с издаването на ревизионния акт от 16.05.2012 г. Към 31.12.2009 г. и към 31.12.2010 г. дружеството не е разполагало с ДМА и налични парични средства, които да покриват задълженията му. По делото не са представени доказателства за предприети действия по събиране на вземането от дружеството и по установяване авоарите му в банкови сметки преди и след влизане в сила на ревизионния акт. След като една от кумулативно предвидените предпоставки не е установена, отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК не може да бъде реализирана. Като е достигнал до същия извод и е отменил ревизионния акт, съдът е постановил решение в съответствие с доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, което следва да се остави в сила. При този изход на спора, на ответника се дължат сторените в касационното производство разноски за адвокатска защита в размер на 3 000 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и съгласно договор за предоставяне на правни услуги и осъществяване на процесуално представителство от 8.12.2016 г. Съдът съобрази, че размерът на адвокатското възнаграждение е близо до минимално предвидения по чл. 36 от ЗА във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,