Решение № 313 от 21.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 1017/2012 г.

Решение № 313 от 21.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 1017/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова Касационното производството е образувано по жалби на страните, срещу въззивна присъда, постановена по внохд № 436/12 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, както следва: -жалба и допълнение към нея от подсъдимата В. Ч., чрез защитника й адв. Е., с релевирани касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Искането е за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимата, а алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане; -жалба от адв. Т., пълномощник на гражданския ищец и частния обвинител Д. Й., с която правят оплаквания за допуснати процесуални нарушения, които налагат отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че жалбите са неоснователни и въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. Гражданският ищец и частен обвинител, както и повереникът му, редовно призовани за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явяват. Адвокат В., защитник на подсъдимата пледира за уважаване на касационната жалба, като представя писмени бележки, в които подробно са развити оплакванията, направени в жалбата. Подсъдимата Ч., редовно призована, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 31 от 20.01.2012 г., постановена по нохд № 6591/10 г., РС-Пловдив е признал подсъдимата В. П. Ч. за невиновна в това, че за времето от 09.12.2009 г. до 11.02.2010 г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у Д. Й. и с това му причинила имотна вреда в общ размер на 8052,91 лв., поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Изцяло е отхвърлен гражданският иск за имуществени вреди в размер на 8 052,91 лв, предявен от гражданския ищец Й. срещу подсъдимата. С въззивна присъда № 45 от 03.05.2012 г., постановена по внохд № 436/2012 г., ОС-Пловдив е отменил първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимата е била призната за невиновна и оправдана в това да е извършила престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК на 09.12.2009 г. и вместо това е признал подсъдимата В. Ч. за виновна в това, че на 09.12.2009 г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила заблуждение у Д. Й. и с това му причинила имотна вреда в размер на 500евро, с равностойност от 977,91 лева и 30 лева, или общо 1007,91 лева, поради което и на основание чл. 209, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК я е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл. 66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. В останалата част, първоинстанционната присъда е била потвърдена. Недопустима е касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец. По касационен ред могат да бъдат обжалвани само новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция. В случая въззивната присъда е нова само в наказателно-осъдителната й част, а касационната жалба на Й. е насочена срещу произнасянето по гражданския иск. Последният е бил отхвърлен с първоинстанционната присъди, която в тази й част е потвърдена от въззивния съд. Изложеното обосновава извод за недопустимост на касационната жалба на гражданския ищец, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане. Касационната жалба на подсъдимата е допустима, но неоснователна. Релевираното с жалбата на подсъдимата касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК е по повод оценката на доказателствата. В тази връзка следва да се отбележи, че решаващите две инстанции са положили всички усилия и са събрали доказателствена маса в пълния й възможен обем. Въззивният съд е извършил самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност и е приел фактология, която е вярно установена и почива на правилна оценка на доказателствата. Действително в мотивите на въззивната присъда, съдът едновременно с изложението на фактите, е оценил и доказателствата, но това не опорочава съдебния акт. Независимо, че анализът на доказателствената съвкупност би могъл да бъде по-задълбочен, противоречията, които се сочат от защитата в гласните доказателства, не са от естество, което да ги дискредитира. От значение е, че събраните доказателства, касаещи случилото се на 9.12.2009 г., като място, присъствали лица, водените разговори и действията на подсъдимата и пострадалия по предаване на сумите от 500евро и 30 лева, са еднопосочни и безпротиворечиви. Същите изясняват по несъмнен начин механизма на деянието, за което подсъдимата е призната за виновна, както и авторството й. При вярно установена фактология, въззивният съд е направил и правилни правни изводи, поради което не е допуснато нарушение на материалния закон, което да обективира касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Правилно е прието, че с действията си подсъдимата Ч. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК. Предвид гореизложеното, атакуваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на основание чл. 354 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение