Решение № 7281 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 503/2016 г.

Решение № 7281 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 503/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Д. И., гр. София, и касационна жалба от С. Й. Е., гр. София, против решение № 382/2015 г., постановено по адм. д. № 322/2015 г. по описа на Административен съд Перник. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата на И. и неоснователност на жалбата на Е. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страна. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от И. И. и С. Й. Е., в качеството им на собственици на по 1/2 ид. ч. от УПИ ХVII, кв. 107а, по плана на с. Рударци, против заповед № 929 от 26.05.2015 г. на кмета на община Перник, с която е разпоредено премахването на незаконен сроеж "Масивен гараж", намиращ се в имота. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Премахването на незаконни строежи е изчерпателно уредено в ЗУТ и това изисква при издаването на административния акт административният орган да вземе предвид всички изисквания на закона. Ако заповедта за премахване не се изпълни доброволно в определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от общината по ред определен в наредба. Съгласно § 3, ал. 1 от ДР от Наредбата № 13/2001 г. "Адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж. Това задължава административния орган да посочи в заповедта за премахване на незаконния строеж конкретното лице, което ще е адресат на заповедта и ще бъде задължено да премахне строежа. В случая като адресат на заповедта са посочени И. Д. И. и С. Й. Е., собственици на земята, върху която е незаконния строеж. Съгласно ал. 2 на § 3 от ДР на Наредба № 13/2001 г. в случаите, в които собственикът на терена и извършителят на незаконния строеж са различни физически и/или юридически лица, те отговарят солидарно за направените разходи по принудителното изпълнение на заповедта за премахване, което ще рече, че дори собственикът на терена да не е адресът на заповедта, той отговаря при принудителното изпълнение на същата. С оглед изложеното следва да се приеме, че административният орган е изпълнил всички изисквания на чл. 225а ЗУТ при издаването на оспорваната заповед и съдът, като е осъдил И. и Е., е постановил законосъобразно решение. Съгласно разпоредбите на чл. 225а ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ, оспорващата Е. има качеството, освен на възложител, респ. собственик и на солидарен длъжник, наред с Е. И., поради което правилно е определена за адресат на заповедта. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед своевременно направеното искане от ответника за присъждане на разноски и изхода на делото - двете жалбоподателки следва да бъдат осъдени да заплатят на община Перник 600 лв. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав