Решение № 56 от 4.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4709/2018 г.

Решение № 56 от 4.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4709/2018 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на П. А. Д., [населено място], за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение от 20.01.2016 г. по в. гр. дело № 5076/2015 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № I-43-206 от 19.01.2015 г. по гр. дело № 24165/2013 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение молителката е осъдена да заплати на "Топлофикация София" ЕАД 1/2 от сумата 4 901.98 лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия и 898.13 лв. – обезщетение за забава. Изложени са твърдения, че е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Според молителката вследствие нарушаване на съответните процесуални правила е била лишена от възможност да участва в делото. Ответникът "Топлофикация София" ЕАД, град София, и третото лице помагач "Термокомплект" ООД, гр. София, не са заявили становище. Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл. 305, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Молителката смята, че е налице основанието за отмяна на решението по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, защото в първото открито заседание пред СРС е направила възражение за нередовното и призоваване и не е даден ход на делото. На следващото съдебно заседание на 02.12.2014 г. не се е явила, тъй като е била на лечение в болница. След провеждане на заседанието – на 03.12.2014 г. е уведомила съда за това обстоятелство, чрез писмена молба, представена от сина и. Според разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за защита срещу влезли в сила неправилни решения. В разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК са посочени три отделни основания за отмяна. Първото от тях е налице когато страната вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила е била лишена от възможност да участва в делото, а последното - когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая за единственото открито съдебно заседание в първоинстанционото производство молителката е била редовно призована Тя не е направила своевременно искане по чл. 142, ал. 2 ГПК за отлагане на делото поради препятствие, което не може да отстрани, поради което няма нарушаване на съдопроизводствените правила. В подадената срещу първоинстанционното решение от нея въззивна жалба не са изложени доводи, че вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила е била лишена от възможност да участва в делото в първоинстанционното производсво. Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение, но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип е изключен. Извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. В случая няма оплаквания, че вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила молителката е била лишена от възможност да участва във въззивното производство по делото. Ето защо следва да се приеме, че не са налице нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на молителката в производството. След като не е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, то молбата трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.