Решение № 6201 от 14.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6211/2017 г.

Решение № 6201 от 14.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6211/2017 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Н. Н. А., понастоящем в Затвора - [населено място], против решение № 517/11.10.2016 г. постановено по адм. дело № 163/2016 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с практиката на ВКС, ВАС и ЕСПЧ. Моли да се отмени решението и се уважи предявения иск. В съдебно заседание заявява, че съдът не е приложил правилно правилата за давностния срок. Ответникът по касационна жалба – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез юрисконсулт Ч. и юрисконсулт В. изразяват становище за неоснователност на жалбата. Считат решението за правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Ответникът по касационна жалба – Министерство на правосъдието не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество -неоснователна. Претенцията на жалбоподателя се отнася за периода от 03.01.2007 г. до 05.03.2009 г. Съдът законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 110 ЗЗД във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ. От претендирания период за обезщетение до подаването на исковата молба са изтекли пет години, поради което не може да се претендира плащане на обезщетение за периода на престой в затвора [населено място]. Съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и е постановил правилно решение. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил като неоснователни предявените искове от Н. Н. А. срещу Министерство на правосъдието на Р България и ГДИН за заплащане на обезщетение в размер на 20 000 лева за периода от 03.01.2007 г. до 05.03.2009 г. за претърпени неимуществени вреди - унижение на човешкото достойнство, настъпили в резултат на престоя в затвора [населено място] поради лоши битови условия в килията без санитарен възел, течаща вода и за заплащане на лихва до окончателно плащане на обезщетението. Съдът е приел, че искът е неоснователен поради погасяването му по давност. Претенциите са за вреди, претърпени в периода от 03.01.2007 г. до 05.03.2009 г. при престоя в Затвора – [населено място] като е направено възражение от процесуалния представител на ответника, че исковете са погасени по давност и съдът е преценил възражението за основателно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е съобразил приложимия материален закон, подробно и аргументирано е изложил съображенията си за отхвърляне на предявените искове. Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси в закона се прилагат разпоредбите на гражданските и трудови закони. Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Претенцията на ищеца обхваща периода от 03.01.2007 г. до 05.03.2009 г. по време на престоя в Затвора – [населено място]. Съдът правилно е съобразил, че считано и от крайната дата на претенцията - 05.03.2009 г. е изтекла давността, тъй като до подаване на исковата молба – 22.05.2016 г. са изтекли пет години, в които може да се претендира плащане на обезщетение. Съдът е разгледал и претенцията в хипотезата на прекратено бездействие на ответника при превеждането му в затвора Пловдив на 05.03.2009 г., като считано и от тази дата бездействието на затворническата администрация на Затвора - [населено място] може да се счита за прекратено, а и е изтекъл периода, в който може да се претендира обезщетение. Неправилно първоинстанционният съд е уважил направеното от ответника искане и му е присъдил с обжалваното решение разноски по делото в размер на 300 лева юрисконсултско възнаграждение, като е приел, че искането е своевременно заявено и разноски се дължат съгласно чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ. По делото не са представени доказателства ответникът да е направил разноски по производството, каквито разноски се дължат по относимата в случая разпоредба на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ. Специалният закон не предвижда заплащане на възнаграждение при осъществена защита от юрисконсулт. Не се доказват сторени по делото разноски по смисъла на посочената разпоредба от тази страна и пред настоящата инстанция. С оглед изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени като неправилно в частта му, с която е осъден Н. А. да заплати на ГДИН разноски за юрисконсултско възнаграждение. В останалата му част обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение