Решение № 10957 от 11.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10028/2019 г.

Решение № 10957 от 11.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10028/2019 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Община Септември, представлявана от Кмета М. Рачев, чрез пълномощника адв. А. Велкова, против Решение № 5137 от 23.07.2019 г., постановено по адм. дело № 4040/2019 г. по описа на Административен съд София-град с доводи за необоснованост – отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. последно АПК. Моли да бъде отменено и прилага становище от зам. кмета на общината. Ответникът по касационната жалба – "Варварски минерални бани" ЕООД с ЕИК 822088224 със седалище и адрес на управление гр. София, чрез пълномощника си адв. Е. Соколова, представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и в открито с. з. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и претендира присъждане на понесените по делото разноски, за които представя списък по реда на чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК. Ответникът по касационната жалба – Директорът на БДУВ – ИБР и Община Септември – гр. Пловдив, редовно призован, не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно, поради което счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима,. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение № 007 от 22.03.2019 г., издадено от зам. кмета на Община Септември, с което служебно е изменено Разрешително за водовземане от минерална вода № 31610009 от 22.03.2011 г., изменено и допълнено с Решение № РР-3143/24.07.2017 г., с титуляр ""Варварски минерални бани" ЕООД, в частта, определяща правата и задълженията за заплащане на таксите за водовземане, както и в частта "Цел /цели/ на водовземането". С обжалваното решение съдът е прогласил нищожност на оспорвания акт като е приел, че липсва персонална компетентност на издателя му. Правомощията на кмета на общината за служебно изменение на разрешенията за водовземане на минерална вода са делегирани от министъра на околната среда и водите с Решение № 74 от 29.05.2018 г., издадено на осн. § 133, ал. 4, вр. ал. 5 от ПЗР на ЗИД на ЗВ. Съгласно § 133, ал. 9, т. 2, б. "г" и ал. 11 от ПЗР на ЗИД на ЗВ единствено кметът на съответната община разполага с правомощия да изменя, продължава, преиздава, прекратява или отнема разрешителни, издадени преди предоставяне на находището на минерална вода за управление и ползване от общината, както и да изменя служебно разрешителните, издадени преди предоставяне на находището на минерална вода за управление и ползване от общината в частта, определяща правилата и задълженията за заплащане на таксите за водовземане. Законът не предвижда възможност за делегиране на посочените правомощия, а органът комуто те са делегирани не може да ги предоставя другиму. На следващо място съдът е приел, че при издаване на оспорвания акт не са били спазени процесуалните правила на чл. 26, ал. 1 АПК, което нарушение е от категорията на съществените процесуални нарушения, засягащи правото на защита на адресата и на всички заинтересовани страни. На последно място съдът е констатирал липса на мотиви – излагане на фактическите основания за издаване на акта. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка и е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства, анализирал ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е достигнал до обосновани и съответни на материалния закон изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция и към които препраща, съгласно чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК. Неоснователно е възражението на касатора за необоснованост на съдебния акт. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, като е установил надлежно правно-релевантните факти свързани с адм. правоотношение по ЗВ. Въз основа на тези факти и след като е анализирал подробно правната уредба е формирал обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на всички искания и доводи на страните - чл. 235, ал. 2 от ГПК, чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК. Несъстоятелно е твърдението на касатора, че съдържанието на представената по делото Заповед № 361 от 20.03.2019 г. неправилно е интерпретирано от съда. Изрично в този акт, издаден от кмета на общината е посочено, че: "делегирам правомощия на инж. Я. Митев на длъжност " заместник кмет по социалната и икономическата политика" към общинската администрация Септември да подписва: т. 2 решения за изменение, продължаване, преиздаване, прекратяване или отнемане на разрешителни, както и служебни изменения на разрешителни за водовземане от находище за минерална вода "Варвара, общ. Септември, издадени преди и след предоставяне на находище на минерална вода "Варвара" за стопанисване, управление и ползване на община Септември". При така формулираната делегация обосновано и законосъобразно съдът от първата инстанция е приел, че е налице персонална некомпетентност за издателят на оспорвания акт. Това е така, тъй като правомощията на кмета на общината за служебно изменение на разрешенията за водовземане на минерална вода са му делегирани с акт на министъра на околната среда и водите, издаден на осн. § 133, ал. 4, вр. ал. 5 от ПЗР на ЗИД на ЗВ и по изричната разпоредба на § 133, ал. 9, т. 2, б. "г" и ал. 11 от ПЗР на ЗИД на ЗВ единствено кметът на съответната община разполага с правомощия да изменя, продължава, преиздава, прекратява или отнема разрешителни, издадени преди предоставяне на находището на минерална вода за управление и ползване от общината, както и да изменя служебно разрешителните, издадени преди предоставяне на находището на минерална вода за управление и ползване от общината в частта, определяща правилата и задълженията за заплащане на таксите за водовземане. В закона липсва възможност посочените правомощия да бъдат делегирани на друг административен орган, както това е направил кмета на Община Септември. Затова изводът на съда, че правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган не могат да бъдат делегирани другиму и делегираните веднъж правомощия е недопустимо да се делегират отново на друг административен орган е законосъобразен. Липсата на компетентност при издаването на административен акт води до прогласяване на неговата нищожност, както правилно е процедирал и съда. Нищожността е толкова тежък порок, че не следва да се обсъждат останалите доводи на касатора. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените по делото разноски, в размера, посочен в списъка и приложената към него фактура, е основателна и следва да бъде уважена. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение