Решение № 16084 от 30.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9246/2010 г.

Решение № 16084 от 30.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9246/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Многопрофилна болница за активно лечение Пулс" АД - Благоевград, ЕИК 200110954, против Решение № 295 от 15.06.2010 г., постановено по административно дело № 288/2010 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Касаторът твърди, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК). Моли на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК оспореният от него съдебен акт да бъде отменен като неправилен поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и делото да се върне за ново разглеждане на друг състав от първоинстанционния съд. Алтернативно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК претендира решението да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, да се отмени атакуваната пред първата инстанция Заповед № РД-09-9/4.02.2010 г. на Директора на РЗОК - Благоевград, потвърдена със Заповед № РД-09-183/12.03.2010 г. на Директора на НЗОК, и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката да се изпрати на РЗОК - Благоевград със задължителни указания по прилагане и тълкуване на закона (ЗЗО) - до директора на РЗОК за сключване на договор с "МБАЛ Пулс" АД по оспорваните клинични пътеки на основание чл. 20, ал. 1, т. 4 от ЗЗО. В допълнително представено писмено становище касаторът поддържа жалбата и развива аналогични на изложените в нея съображения.

Ответникът по касация - Директорът на Районна здравноосигурителна каса - Благоевград, в писмена защита оспорва касационната жалба като неоснователна и обосновава теза за правилност на обжалваното с нея съдебно решение и законосъобразност на Заповед № РД-09-9/4.02.2010 г. Моли съда да отхвърли касационната жалба, да остави в сила решението на съда и на основание чл. 143 от АПК и чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК да осъди касатора да заплати направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението и неоснователност на касационната жалба, поради което предлага отхвърлянето й.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. При проверката на решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав установи следното:

С подложеното на касация съдебно решение Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбата на "МБАЛ Пулс" АД против Заповед № РД-09-9/4.02.2010 г. на Директора на РЗОК - Благоевград (потвърдена със Заповед № РД-09-183/12.03.2010 г. на Директора на НЗОК), и е осъдил "МБАЛ Пулс" АД да заплати на РЗОК - Благоевград сумата 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. Със заповедта на директора на РЗОК е отказано сключване на договор с "МБАЛ Пулс" АД за оказване на болнична помощ по следните клинични пътеки: КП № 18 "Епилепсия и епилептични пристъпи" (за лица под 18 години); КП № 26 "Заболявания на горния гастроинтестинален тракт" (за лица под 18 години); КП № 30 "Заболявания на тънкото и дебелото черво" (за лица под 18 години); КП № 33 "Заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума" (за лица под 18 години); КП № 104 "Декомпенсиран захарен диабет при лица над 18 години"; КП № 219 "Артроскопски процедури в областта на скелетно-мускулната система".

Неоснователно е касационното оплакване, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизлагане на мотиви досежно законосъобразността на административния акт по отношение на точка втора на обжалваната заповед. Противно на твърдяното от касатора, решаващият съдебен състав е обсъдил от правна страна всички относими инвокирани възражения касателно атакуваният пред него административен акт и е формулирал правни изводи и за шестте процесни клинични пътеки (друг въпрос е доколко тези изводи се споделят от настоящата инстанция).

Решението на Благоевградския административен съд, с което жалбата до него не е уважена като неоснователна, е необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния закон. При обсъждането на материалната законосъобразност на отказа на административния орган да се сключи договор за КП № № 18, 104 и 219 съдът не е съобразил, че приложените съвместно писмо с изх. № 20-00-7/12.01.2010 г. на и. д. директор на НЗОК и председателя на УС на БЛС и подписания от същите протокол от 14.01.2010 г. за съвместни указания между БЛС и НЗОК относно тълкуването и прилагането на НРД 2010, които са послужили на административния орган като основания за издаване на процесната заповед, въвеждайки изискването за двама лекари - специалисти по своята същност в тази си част не представляват указания по прилагането и тълкуването на НРД, какъвто е смисъла на текста на чл. 3, ал. 1 от НРД 2010. С тях по същество са поставени съвсем нови изисквания към изпълнителите на болнична помощ, респ. искане за представяне на документи, несъдържащо се в НРД 2010. В приложимата за казуса нормативна уредба липсва изискване за втори лекар за изпълнение на процесните клинични пътеки. Допълнителните указания, съгласувани между и. д. директор на НЗОК и председателя на УС на БЛС във връзка с изискването на чл. 59в от ЗЗО за 24 часово осигуряване на дейността на лечебните заведения за болнична помощ, не са от характер да дерогират приложното поле на императивни разпоредби от относимата в случая нормативна уредба. Указанията, че всяко лечебно заведение за болнична помощ трябва да разполага с не по-малко от двама лекари със специалност и един лекар без специалност или специализиращ, като това важи за основните специалисти за изпълнение на КП - на основен трудов договор, на пълен работен ден за медицински дейности, за които са подадени заявления за договор с НЗОК, определено предполагат по-неизгодни условия за сключване на договори за 2010 г. с изпълнители на медицинска помощ от приетите с НРД 2010 г., и са резултат на недопустимо разширително тълкуване на изискванията на чл. 59в от ЗЗО, с които се поставят критерии за качество и достъпност на медицинската помощ. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, индивидуалните договори не може да се сключват при условия по-неизгодни от приетите с националния рамков договор. В чл. 59а, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО е уредено, че документите, които се представят към заявлението за сключване на договор, се определят с НРД, а НЗОК, РЗОК и служителите им не могат да изискват от изпълнителите представяне на документи, както и да поставят условия, които не се съдържат в НРД. Критерий за материална законосъобразност на отказите за сключването на договори с изпълнители на медицинска помощ е съответствието им с клаузите на НРД и с нормите на ЗЗО. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 5 от НРД 2010 урежда като специално условие за сключване на договор по клинична пътека в лечебното заведение да работят специалисти с придобити специалности, посочени в частта "Условия за сключване на договор и изпълнение на клиничната пътека" на съответните клинични пътеки, за които лечебното заведение кандидатства, с приложен работен график. В тази връзка, в описанията на процесните клинични пътеки (част от приложение № 18 към НРД 2010) никъде не са поставени изисквания като формулираните в горецитираните съвместни писмо и указания, а от съдържанието на т. 3 - необходими специалисти за изпълнение на клиничната пътека, явства, че е достатъчно наличието на по един специалист от посочените специалности (даже за някои специалности е употребена алтернативна форма!), за бъде сключен договор по дадената клинична пътека.

Необоснован се явява извода на първоинстанционния съд за недостатъчна обезпеченост на лечебното заведение с медицински специалисти на основен трудов договор за осигуряване на 24-часово изпълнение на медицинска помощ при спешни състояния. От данните по делото е видно, че именно с цел това обезпечаване в болницата е създаден спешен приемен кабинет, обезпечен с график за дежурство на лекарите с оглед покриване на критерия по чл. 59в, т. 3 от ЗЗО.

Извън горното, не могат да бъдат споделени изложените съображения в мотивите на проверяваното решение в насока, че като е отказал сключването на договор по КП № № 26, 30 и 33 за лечение на пациенти под 18-годишна възраст, административният орган е постановил административен акт в съответствие с материалния закон и специалните изисквания на НРД 2010. В описанието на цитираните КП са поставени допълнителни условия относно специалистите, които могат да извършват определени високоспециализирани дейности - в случая се касае за изискването гастроинтестиналната ендоскопия да се извършва от специалист, притежаващ свидетелство за професионална квалификация. Никъде обаче няма изискване този специалист да е лекуващия лекар (изпълнителя на клиничната пътека) - т. е. тази високоспециализирана дейност може да се извършва от друг лекар, притежаващ съответното свидетелство. В случая се касае за едно неправилно тълкуване от административния орган и от първоинстанционния съд на изискването на чл. 186, ал. 1, т. 9 от НРД 2010, без при това да се съобразят нормите на чл. 183, чл. 204 и чл. 205 от НРД

2010.

От изложеното е видно, че първоинстанционният съд, приемайки, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, е постановил неправилен съдебен акт, което налага отмяната на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи подадената първоначална жалба срещу процесната заповед.

Предвид изхода на спора няма основание да бъде уважена акцесорната претенция на ответника по касация за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,