Решение № 10427 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4986/2020 г.

Решение № 10427 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4986/2020 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от "Рема-02" ЕООД и от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) против решение № 46/20.02.2020 г., постановено по адм. д. № 349/2019 г. по описа на Административен съд-Кърджали (АС-Кърджали). Касационният жалбоподател "Рема-02" ЕООД обжалва съдебното решение в частта, с която отхвърлено оспорването му на Уведомително писмо № 02-090-2600/3234/06.08.2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г., за кампания 2016 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ в частта му, с която по заявление за подпомагане с УИН: 09.20.0616/83382/20.05.2016 г. е оторизирана сума в размер на 0 лева по АЕП код АП01. Твърди, че в тази част неоснователно е отхвърлена жалбата му против незаконосъобразна част от уведомителното писмо относно оторизирана сума в размер на 0 лева вместо на сумата 908, 27 лв. Иска да бъде отменено съдебното решение в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено уведомителното писмо в частта относно произнасянето по АЕП код АП01 и да бъде върната преписката за ново произнасяне и в тази част на административния орган. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмена защита. Претендира заплащане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба заместник изпълнителният директор на ДФЗ не изразява изрично становище по нея. С втората касационна жалба заместник-изпълнителният директор на ДФЗ обжалва съдебното решение в частта, с която е отменена частта от уведомителното писмо, с която по заявлението за подпомагане на "Рема- 02" ЕООД е оторизирана сума в размер на 0 лева по АЕП код АП02 и АЕП код АП03 и в тази част делото е изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне. Този касационен жалбоподател твърди, че обжалваната от него част на съдебното решение е постановена в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснована – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменена обжалваната от него част от съдебното решение и да бъде постановено друго, с което "да бъде оставено в сила уведомителното писмо". Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба на "Рема-02" ЕООД и неоснователност на касационната жалба на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационните жалби като подадени от страни в производството, в срок са процесуално допустими, а разгледани по същество касационната жалба на "Рема-02" ЕООД е основателна, а касационната жалба на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 46/20.02.2020 г., постановено по адм. д. № 349/2019 г. по описа на АС-Кърджали е отменено Уведомително писмо № 02-090-2600/3234/6.8.2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 - 2013 г., за кампания 2016 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ в частта му, с която по заявление за подпомагане, подадено от "Рема- 02" ЕООД е оторизирана сума в размер на 0 лева по мярка 214 АЕП код АП02 и АЕП код АП03, върната е преписката за ново произнасяне на административния орган в тази част, отхвърлена е жалбата на "РЕма-02" ЕЕОД в останалата част относно оторизирана сума в размер на 0 лева по мярка 214 АЕП код АП01 и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е действителен административен акт и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но липсва яснота относно мотивите, поради които е наложената санкция за неспазени изисквания за управление на заявената дейност по АЕП код АП 02 и АП 03. В частта относно АЕП код АП01 съдът е приел за установено, че е налице заявяване на площи от повече от един земеделски производител със застъпената площ в размер на 0, 01 ха от парцел с индентификатор 40169-56-29-1, представляваща 25, 83% от декларираната площ, поради което цялата заявена площ се явява недопустима за подпомагане на основание чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11/6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 АЕП от ПРСР за периода 2007 – 2013 г. (Наредба № 11/6.04.2009 г.) и по аргумент от чл. 18 и чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (Делегиран регламент 640/2014) и законосъобразно на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно в частта, с която е отменено уведомителното писмо и незаконосъобразно в останалата част. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановено от законен състав след надлежно сезиране от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Законосъобразно административният съд е приел за установено, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган и без да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При правилно установена фактическа обстановка АС-Кърджали в съответствие със събраните по делото доказателства е допуснал техническа грешка при изчисляването на процентното съотношение между декларираната и застъпената площ за подпомагане за дейност АЕП код АП01. Административният съд е приел за установено, че "Рема-02" ЕООД е подало на 20.05.2016 г. заявление за подпомагане за кампания 2016 г. по директни плащания, направление "Биологично растениевъдство", мярка 214 АЕП от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. за площи по направление "Биологично растениевъдство" общо в размер на 44. 34 ха, от които с код АП 01 - 3. 87 ха, код АП 02 - 23. 03 ха и код АП 03 - 17. 44 ха. ДФЗ е констатирал наличие на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин, а именно за имот 40169-000-154 е застъпена площ от 0. 01 ха и за имот 63170-021-002 е застъпена площ от 0. 02 ха, за което е уведомен земеделския производител, но дружеството не е представило документи, доказващи правно основание за ползване на застъпената площ. ДФЗ има право да намали или откаже плащане по схемите за директни плащания, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено – чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, а за конкретната мярка при условията на чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11/6.04.2009 г. В случая е установено по категоричен начин наличието на застъпване, но то е за площ по-малка от 0, 1 ха, която представлява 0, 26 % от заявената площ, а не както необосновано е приел АС-Кърджали 25, 83 % в резултат от неточно възприемане на съдържанието на колона 5 от таблицата на л. 4 от оспореното уведомително писмо. Допусната техническа грешка, която е видна и след съответната съпоставка между декларираните площи за подпомагане и констатациите за застъпване е довела до неправилно приложение на материалния закон. Според чл. 19, пар. 6, ал. 2 от Делегиран регламент 640/2014 ако разликата между общата установена площ и общата площ, декларирана за плащане по схемите за директни помощи... е по-малка или равна на 0, 1 ha, установената площ се счита за еднаква с декларираната, като тази фикция не се прилага по силата на ал. 3 от същия параграф в случаите, когато тази разлика представлява над 20 % от общата площ, която е декларирана за плащания. Следователно допуснатата от АС-Кърджали грешка при определяне на процента на недопустимата за подпомагане площ спрямо общата площ е довела до грешна преценка относно законосъобразността на оспореното уведомителното писмо в частта, с която е отказано плащане (определена 0 лева субсидия) по АЕП код АП01. В тази част съдебното решение противоречи на материалния закон и трябва да бъде отменено, а поради изясняване на спора от фактическа страна при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК да бъде отменена и частта от оспореното уведомително писмо относно подпомагането за дейност АЕП с код АП 01 и делото да бъде върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне, при което да бъдат съобразени всички относими правни норми, съобразно тълкуването им в настоящото съдебно решение. В останалата обжалвана част съдебното решение е обосновано и в съответствие с приложимия закон. Административният съд приел за установено, че в оспореното писмо в частта, с която е оторизирана сума в размер на 0 лева за заявените от "Рема-02" ЕООД АЕП код АП02 и АЕП код АП03, е мотивирано само с израза "неспазени изисквания за управление на заявената от кандидата агроекологична дейност", които са установени при извършени административни проверки, информация от външни институции и проверки на място. Действително ДФЗ има право да намали заявеното плащане при неспазване на изисквания по управление за направленията от мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013 г., но в случая това правомощие упражнено без да е уточнено фактическото основание, което го обуславя. Дори в съдебната фаза на производството не е изяснено кои конкретни изисквания за управление на заявената агроекологична дейност по АЕП код АП02 и АЕП код АП03 не са спазени. От документите в административната преписка не се съдържат ясни и недвусмислени мотиви за издаване на оспорения административен акт. Според Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд мотивите на административния акт могат да се съдържат и в други документи, приложени в административната преписка, които предхождат издаването му. В случая административната преписка дори не съдържа доказателства, че цитираните в акта процесуални действия са извършени. Категорично липсва документ, който да анализира събрани в административното производство доказателства и да съдържа ясно и последователно обсъждане на приетите за установени факти с правно значение, послужили като основание за издаване на оспореното уведомително писмо. Изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за включване в съдържанието на административния акт на фактическите и правни основания се различава от процесуалното задължение на административния орган да събира доказателства за тези факти. В този смисъл административният орган е длъжен да посочи ясно и недвусмислено основанията, които са го мотивирали за издаване на административния акт, за да се гарантира ефективно упражняване на правото на защита на адресатите на акта и възможността да се извърши проверка относно неговата законосъобразност. Липсата на мотиви правилно са преценени от решаващият съд като неспазване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Липсата на мотиви и неспазването на изискванията на чл. 59 от АПК са толкова съществени, че възпрепятстват проверката относно съответствието на акта с материалния закон в тази част на оспореното уведомително писмо. Допълнително обосновано АС-Кърджали е приел за установено, че въпреки дадените изрични указания и в съдебната фаза не са представени писмени доказателства за извършване на административни проверки и проверки на място. Липсва яснота относно съдържанието на използваните данни от външни източници и какво от тези данни обуславя неспазване/неизпълнение на повече от едно изискване за управление По изложените съображения настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първата инстанция и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното решение в тази част, с която е отменено оспореното уведомително писмо, трябва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено при съответствие със събраните по делото доказателства. По водене на делото пред настоящата инстанция "Рема-02" ЕООД е направило според втория списък по чл. 80 от ГПК разноски в размер на 1870 лв., които с оглед изхода на спора, направеното искане и при липса на възражение за прекомерност, има право да му бъдат възстановени от бюджета на ДФЗ. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение