Решение № 14198 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11751/2015 г.

Решение № 14198 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11751/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на С. П. С., подадена чрез адв. А. Тодорова, против решение № 4934 от 13.07.2015 г., постановено по адм. д. № 3497/2014 г. по описа на Административен съд - С.-град. И. се доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, поради и което е поискана отмяната му. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна - Кметът на Столична община - район "Овча купел", чрез юрк. Н. К., с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че не са налице отменителните основания по чл. 209 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Посочва, че решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано, постановено при спазване съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Правилен и основан на обективна преценка на доказателствата по делото е изводът на съда за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Върховният административен съд, като съобрази наведените доводи и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на С. П. С. против Заповед № РД-09-176/26.07.2013 г. на кмета на район "Овча купел" - СО, с която на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОС), чл. 27 от Наредбата за общинската собственост (НОС) и чл. 34 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО (НРУУРОЖ), е наредено в двуседмичен срок от връчването на административния акт К. Г. С. и членовете на неговото семейство доброволно да освободят заемания без правно основание ап. ... в ж. к. "Овча купел", бл. ..., вх. ..., ет. ..., актуван с Акт за общинска собственост (АОС) № 3109/20.03.2012 г. В заповедта е посочено също, че при липса на доброволно изпълнение, ще се пристъпи към принудително изземване на общинския имот. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, при спазване на изискването за форма и на административнопроизводствените правила. Посочено е, че оспорваната заповед е издадена при наличие на материалноправните предпоставки на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, а именно: имотът е общинска собственост и се държи без основание. В подкрепа на последното по делото е представена заповед № РД-09-30/06.02.2013 г. на кмета на район "Овча купел" - СО, с която едностранно е прекратено наемното правоотношение за процесното общинско жилище, като последната не е била оспорена нито по административен, нито по съдебен ред, съответно е влязла в сила. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Както правилно административният съд е приел, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на производствените правила и материалноправните разпоредби. Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. В Столичната община и градовете с районно деление, заповедите по ал. 1 могат да се издават и от кметовете на районите в случаите и по ред, установени от общинския съвет (чл. 65, ал. 2 от ЗОС). Видно от доказателствата по делото, фактическият състав по чл. 65, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗОС е осъществен, тъй като жалбоподателката, като чл. на семейство К. Г. С., държи общинския имот без правно основание. Именно поради това, административният орган разполага с правомощие да разпореди изземването на общинското жилище. Безспорно е, че процесният имот е общинска собственост, поради което съдът законосъобразно е приел наличието на първата предпоставка за издаване на процесната заповед. Установена е била и втората предпоставка за изземването на имота, а именно държането на жилището на отпаднало основание, поради прекратяване на наемното правоотношение на жалбоподателката. В подкрепа на последното по делото е представена заповед № РД-09-30/06.02.2013 г. на кмета на район "Овча купел" - СО, с която едностранно е прекратено наемното правоотношение за процесното общинско жилище. Тази заповед е връчена лично на жалбоподателката на 06.02.2013 г., като изрично е посочено, че подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването й, чрез СО - район "Овча купел" по реда на АПК. Видно от доказателствата по делото, същата не е била обжалвана, поради което е станала стабилен административен акт. При прекратеното наемно правоотношение, което е материално-правна последица от влизането в сила на заповед № РД-09-30/06.02.2013 г., фактическата власт върху процесния имот се осъществява от жалбоподателката без правно основание. Правилно съдът е посочил, че неотносими към предмета на спора по делото са твърденията на жалбоподателката и ангажираните в тази връзка доказателства, че задълженията за наем на общинското жилище и за консумативните разноски са били погасени, тъй като посочените факти са били от значение за законосъобразността на предходната заповед за прекратяване на наемното правоотношение, която както по-горе е посочено, не е обжалвана, като също така не е и предмет на настоящото съдебно производство. Следва да се посочи, че неотносим към спора е фактът, че общинското жилище е предоставено на С. П. С. с Решение № III-89-245/20.11.2013 г. на Софийски районен съд, постановено по гр. дело № 13941/2013 г., с което е прекратен бракът между нея и К. Г. С.. Прекратяването на брака и постановяването на посоченото решение по бракоразводното дело е станало след влизане в сила на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение. От това следва, че Стаменова следва да кандидатства на собствено основание за картотекиране и за предоставяне на общинското жилище на основание решението по бракоразводното дело. Като е отхвърлил жалбата срещу законосъобразно издадения административен акт, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, следва да бъде уважено искането на процесуалния представителна ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 8 във вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 50 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд