Решение № 8984 от 06.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3059/2009 г.

Решение № 8984 от 06.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3059/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Държавно горско стопанство Дупница, гр. Дупница, чрез Виктор Борисов против Решение от 26.11.2008 год. по адм. дело № 1088/2008 год. по описа на Софийския градски съд, III ДЕ" състав, с което е отхвърлена жалбата на стопанството срещу ДРА № 854/26.09.2005 год. на ТДД - гр. Кюстендил, мълчаливо потвърден от Директора на РДД гр. София с правоприемник Директор на Дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП, с което са начислени допълнително ДДС за период от 01.01.2000 год. до 31.03.2005 год. в размер на 84875, 33 лв., както и начислени лихви върху него в размер на 35391, 33 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се неговата отмяна и отмяна на актовете на данъчната администрация. Ответникът - Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. София, редовно призован, не се представлява, но ангажира писмено становище, с която оспорва касационната жалба, излага съображения. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура прави заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Софийския градски съд е бил ДРА № 854/26.09.2005 год. на ТДД - гр. Кюстендил, мълчаливо потвърден от Директора на РДД гр. София с правоприемник Директор на Дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП, с който на Държавно горско стопанство Дупница са начислени допълнително ДДС за период от 01.01.2000 год. до 31.03.2005 год. в размер на 84875, 33 лв., както и начислени лихви върху него в размер на 35391, 33 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че данъчният орган, при определяне на данъчната основа, правилно е приложил разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗДДС, като е увеличил същата с получените от стопанството финансирания (субсидии) от Национално управление по горите (НУГ), понастоящем ДАГ. Съдът е приел, че върху тези финансирания следва да се начисли ДДС, тъй като последните са усвоени и отчетени в счетоводните документи като приход, с част от които са извършени плащания по облагаеми доставки, свързани с осъществяване на лесокултурни мероприятия. Реализацията на последните води до получаване на блага - дървен материал и други продукти от държавния горски фонд, които ДЛ предоставя на трети лица срещу заплащане на такси, определени с ПМС № 266/3.12.1998 год. Следователно, налице е облагаема доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС - размяна на две насрещни престации - прехвърляне право на собственост върху определена вещ срещу заплащане на съответна такса. Така постановеното решение е правилно. Софийският градски съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗДДС, съгласно която данъчната основа на доставката на стока или услуга се определя на база сумата, дължима на доставчика от получателя или от трето лице за доставката, определена в левове и стотинки без данъка по този закон и увеличена с всички получени и усвоени от доставчика финансирания (субсидии), пряко свързани с доставка/и. "Финансирания (субсидии), пряко свързани с доставка/и", съгласно чл. 20, т. 6 ЗДДС, представляват безвъзмездно получените средства от бюджета или от други лица, които са пряко доплащане до себестойността на доставяната от получателя на финансирането (субсидията) стока или услуга на трети лица. Действащият към процесния данъчен период текст на чл. 38, ал. 1 (отм.) ППЗДДС доразвива дефиницията за "Субсидия", като сочи, че финансиранията са доплащане до себестойността на доставяната от получателя стока или услуга на трети лица, когато те са използвани, използват се или ще бъдат използвани за някоя от следните цели: покриване на загуби; извършване на разходи; придобиване или ликвидация на активи. Самото предоставяне на такива стоки е доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Това се обуславя и от обстоятелството, че режимът на доставките, извършвани от държавните лесничейства по ЗДДС се определя съобразно чл. З от ЗДДС (отм.) и чл. З от ППЗДДС (отм.), т. е. че държавните лесничейства се явяват данъчнозадължени лица по ЗДДС за осъществяваните от тях доставки. Следователно отпуснатите субсидии се разходват за дейност, в резултат на която те ще се използват за облагаеми доставки - такси за предоставяне на горски продукти. Освен това след като в счетоводството на лесничейството съществуват данъчни фактури за получени доставки от трети лица, по които има плащания със средства от субсидиите, то те са облагаеми по чл. 20, т. 6 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 20, т. 6 от закона финансиранията (субсидиите) пряко свързани с доставка (и са безвъзмездно получените средства от бюджета или от други лица, които са пряко доплащане до себестойността на доставяната от получателя на финансирането) субсидията (стока или услуга на трети лица. Според чл. 38, ал. 2 от ППЗДДС ) отм. в приложимата редакция финансиранията (субсидиите) се приемат за усвоени, когато възникнат условията, необходими за признаването им като приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. В случая горните условия са налице. Установено е безспорен начин, че получените субсидии са усвоени като са използвани за покриване на разходите за извършване на лесокултурни мероприятия, част от себестойността на доставяните горски продукти. След като е установено безспорно, че получените субсидии са използвани за покриване на разходи по облагаеми доставки, последните следва да се отразят в справките-декларации по ДДС. Върху тях се начислява данък върху добавената стойност към момента на усвояването им. Правилно е прието от данъчния орган, че на основание чл. 20, т. 6 ЗДДС във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 38, ал. 2 от ППЗДДС данъчнозадълженото лице се явява получател на субсидия, усвоена и отчетена в счетоводните му документи като приход, с част от която са извършени плащанията по облагаеми сделки свързани с осъществяване на лесокултурни мероприятия. Поради това правилно е прието, че се дължи ДДС, съгласно чл. 55, ал. 2 ЗДДС относно тях. Фактическите констатации на процесния ДРА не се явяват оборени с насрещни доказателства. Осъществяването на лесокултурни мероприятия води до получаване на блага - дървен материал и други продукти от държавния горски фонд, които ДЛ предоставя на трети лица срещу заплащане на такси, определени с ПМС № 266/03.12.1998 г. Следователно, налице е облагаема доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС - размяна на две насрещни престации - прехвърляне право на собственост върху определена вещ срещу заплащане на съответна такса. Налице са условията на на чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.), съгласно която данъчната основа на доставката на стока или услуга се определя на база сумата, дължима на доставчика от получателя или от трето лице за доставката, определена в левове и стотинки без данъка по този закон и увеличена с всички получени и усвоени от доставчика финансирания (субсидии), пряко свързани с доставка/и. "Финансирания (субсидии), пряко свързани с доставка/и", съгласно чл. 20, т. 6 ЗДДС (отм.), представляват безвъзмездно получените средства от бюджета или от други лица, които са пряко доплащане до себестойността на доставяната от получателя на финансирането (субсидията) стока или услуга на трети лица. По делото е безспорно установено, че ДЛ "Дупница" е получило през процесния период субсидия, използвана за издръжка и покриване на разходите за извършване на лесокултурни мероприятия. Макар жалбоподателя не е фактическият извършител на лесокултурните мероприятия, същия е извършвал такива по фактури за доставки от други лица - търговски дружества. За извършените от тези дружества доставки на услуги (свързани с подготовка на почвата, разсадници, отглеждане на култури, охрана на горите от пожари и др.), са съставени фактури с начислен ДДС, по които ДЛ е получател. Именно за извършване на плащания (покриване на разходите) по тези облагаеми доставки, са използвани част от средствата, предоставени на жалбоподателя от НУГ, поради което те представляват субсидии по смисъла на чл. 20, т. 6 ЗДДС, и на основание чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗДДС следва да бъдат включени в данъчната основа. В резултат на осъществяваните лесокултурни мероприятия се получават стоки (добиване на дървен материал и други горски продукти от държавния горски фонд), които впоследствие се предоставят от лесничейството на трети лица срещу заплащане на такси, установени с постановление на МС. Самото предоставяне на такива стоки срещу насрещна престация представлява облагаема доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Следователно отпуснатите на държавното лесничейство субсидии са използвани за покриване на разходи по облагаеми доставки и върху тях следва да се начисли ДДС към момента на усвояването им. Твърдението на касатора, че средствата от субсидията не са използвани за доплащане на стойността на извършваните доставки на горски продукти е неоснователно и недоказано. Данъчния ревизионен акт начислявания ДДС по чл. 55 ЗДДС само върху част от усвоената субсидия, т. е. само за извършените облагаеми доставки. По делото не са ангажирани доказателства, че усвоената част от субсидията, върху която с акта е начислен ДДС не е използвана или няма да се използва за облагаеми доставки. Следователно, както е прието в обжалваното решение, правилно данъчните органи са начислили ДДС върху част от усвоена субсидия за извършвани лесокултурни дейности, които представляват облагаеми сделки, Налице са всички условия, за да се приеме, че са налице доставки по смисъла, който се влага от законодателя в разпоредбата на чл. 6 ЗДДС. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на СГС не страда от пороците, посочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, разноски за ответника се дължат, но тъй като той не е представляван от юрисконсулт в настоящата инстанция, такива не се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение,