Решение № 15176 от 15.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5143/2014 г.

Решение № 15176 от 15.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5143/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Спас Фотев Ковачев, гр. София, против решение по адм. д. № 9844/2011 г. по описа на Административен съд София-град. Иска отмяна на решението, защото не дължи въобще такса за поддържане чистота на териториите за обществено ползване, тъй като такава услуга не е предлагана. Неправилно съдът е приел, че тежестта за непочистване на ул. "Рачка" е на жалбоподателя. Нарушил е процесуалните правила с недопускане на гласни доказателства. Ответната страна, кметът на Столична община не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 1201/28.02.2014 г. по адм. д. № 9844/2011 г. по описа на Административен съд София град е изменен по жалбата на Спас Фочев Ковачев АУПОВ от местна такса за битови отпадъци № РД-22-61/8.09.2011 г. издаден от кмета на Столична община, по същество е изменен размера на ТБО от 432,52 лв. на 345,14 лв. и е отхвърлена жалбата в останалата й част, Столична община е осъдена да заплати от 113,12 лв. представляваща д. т. и разноски за съдебното производство съответно на уважената част от жалбата. За да намали размера на ТБО за периода от 2005 до 2010 г. съдът е приел, че имотът на жалбоподателя се намира извън границите на балнеокурортите "Банкя" и "Овча купел", като е ценил и обсъдил допусната и приета съдебно-техническа експертиза, която определила размера на ТБО съобразно местонахождението на имота извън двете курортни зони. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за недължимост на ТБО по компонент поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги в съответния район, включително честотата на сметоизвозването трябва да бъдат определени със заповед на кмета на общината. По делото са представени заповеди на кмета на Столична община, с която на основание чл. 63, ал. 2 и чл. 71 от ЗМДТ са определени границите на район "Овча купел", в които се оказват услугите обезвреждане на битови отпадъци и чистота на териториите за обществено ползване - л. 58-л. 97. По декларация имотът се намира в гр. София, район "Овча купел", ул. "Рачка". Установено е, че за процесния период от време от 2005-2010 г. е предоставяна услугата на територията на района, за което са представени и обсъдени официални и частни свидетелстващи документи. Предвид чл. 62 и чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ таксата е дължима за услугите, предоставяни като вид в границите на съответния район, определен предварително със заповед на кмета на общината. Следователно таксата се дължи за услуга, предоставяна в съответния район, а не за предоставяне на услугата на улицата, на която се намира имотът на жалбоподателя - ул. "Рачка". След като е доказано, че услугата е предоставяна в район "Овча купел", таксата е дължима. Не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила с недопускане на гласни доказателства, поискани от жалбоподателя, тъй като е без значение за правилното решаване на спора дали услугата е предоставяна на ул. "Рачка". Като е изменил и не е отменил АУПОВ за местна такса за битови отпадъци № РД-22-61/8.09.2011 г. на кмета на Столична община, първоинстанционният съд е постановил обосновано и материално законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение