Решение № 15760 от 18.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3696/2020 г.

Решение № 15760 от 18.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3696/2020 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на А. Качаков, чрез адв. Чавдаров срещу решение № 846/29.11.2019 г., постановено по адм. дело № 13/2019 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. В жалбата се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост и се претендира отмяна на решението със законните последици. Подадена е и частна жалба от А. Качаков, чрез адв. Чавдаров срещу постановеното по делото по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК определение № 90/21.01.2020 г., с което е допълнено решение № 846/29.11.2019 г. по адм. дело № 13/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, в частта за разноските, с присъждане в полза на С. Кърпелов на 890 лв, реално направени по делото разноски. С доводи за липса на надлежно заявена претенция от Кърпелов за присъждане на разноски и прекомерност, се иска отмяна на определението със законните последици. Ответникът кмет на Община Пазарджик, в писмено възражение и защита, чрез гл. юрк. Виячева, излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира разноски –юрк. възнаграждение. Ответникът С. Кърпелов, чрез адв. Велчев, в писмено възражение, ангажира становище за неоснователност на жалбите и моли за оставянето им без уважение със законните последици. Ответницата М. Атанасова не ангажира становище по жалбите. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност и на касационната жалба и на частната жалба и предлага да се оставят в сила обжалваните съдебни актове като законосъобразни. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба като постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд, в производство по § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР във връзка с чл. 54 от ЗКИР е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № 106/31.08.2018 г. на кмета на Община Пазарджик /издадена при условията на заместване от заместник-кмета на общината по заповед № 1858/31.07.2018 г. /, с която е одобрено попълването на кадастралната основа на действащия план на с. Паталеница в кв. 81 с нов имот с пл. № 1035 с площ от 232, 40 кв. м., на основание влезли в сила съдебни решения по гр. д. № 254/2011 г. на Пазарджишки окръжен съд /решение № 243/08.06.2011 г./, което има сила на присъдено нещо по отношение на А. Качаков и решение по гр. д. № 619/2016 г., по описа на Районен съд – Пазарджик, което има сила на присъдено нещо по отношение на М. Атанасова. Прието е, че са спазени както административно-производствените правила, така и материалноправните разпоредби при издаването на заповедта, тъй като е безспорно по делото обстоятелството, че за с. Паталеница, общ. Пазарджик няма изработена и одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри. Установено е от приетата по делото СТЕ, че изменението на КККР с нанасяне на нов имот с пл. № 1035 с площ от 232, 40 кв. м. изцяло отговаря на скицата към влязлото в сила съдебно решение, постановено по гр. д. № 619/2016 г., по описа на РС – Пазарджик и предходно влязло в сила съдебно решение № 243/08.06.2011 г. по гр. д. № 254/2011 г. на ОС-Пазарджик, с които са уважени положителните установителни искове на заявителя на изменението на КККР С. Кърпелов за дворно място с размери 500 кв. м, представляващо част от имот пл. № 848 в кв. 115 по обезсиления план на с. Паталеница от 1930 г., който имот по кадастралния план от 1976 г. неправилно е заснет като част от имот с пл. № 867 в кв. 81. Обсъдено е заключението на вещото лице във връзка с останалите доказателства по делото и административната преписка, сочещо че "попълненият с обжалваната заповед имот с пл. № 1035, представлява част и по-конкретно западната част на въпросните 500 кв. м, които са предмет на решението по гр. д. № 254/2011 г., като е прието, че процесните 232, 40 кв. м., находящи се в югозападната част на имота на Качаков и на заинтересованата страна Атанасова са безспорно собстевност на заявителя, в нанесените с процесната заповед точни граници. Решението е правилно, обосновано и законосъобразно. Административното производство е инициирано през 2018 г., към който момент и понастоящем няма одобрена КККР за местността. Следователно производството е по реда на § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР, който визира, че процедурата по нанасяне в кадастъра е по реда на ЗКИР – чл. 51 във вр. с чл. 53а, ал. 1, т. 1 от ЗКИР /ДВ, бр. 49/13.06.2014 г./. Нормата на § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР регламентира изрично издаването на заповед от кмета за изменение на кадастъра. Безспорно е установено обстоятелството, че изменението е изцяло съобразено с влезлите в сила съдебни решение по гр. д. № 619/2016 г., по описа на РС – Пазарджик и по гр. д. № 254/2011 г. на ОС-Пазарджик. Видно от заключението на приетата по делото СТЕ, новонанесеният имот с пл. № 1035 отговаря по площ и граници на графичната част към решението по гр. д. № 254/2011 г. ОС-Пазарджик и решението по гр. д. № 619/2016 г., по описа на РС – Пазарджик, което сочи на законосъобразност на процесната заповед. С оглед на това обосновано и законосъобразно е прието от административният съд, че не е налице спор за материално право, който да е пречка по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР за издаването на исканата заповед. Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено. Частната жалба на А. Качаков срещу постановеното по делото по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК определение № 90/21.01.2020 г., с което е допълнено решение № 846/29.11.2019 г., постановено по адм. дело № 13/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, в частта за разноските, е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, но неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение са присъдени в полза на С. Кърпелов разноски в общ размер от 890 лв., от които 800 лв адв. възнаграждение. Определението е мотивирано с допуснат пропуск при постановяване на решение № 846/29.11.2019 г. по адм. дело № 13/2019 г. на Административен съд – Пазарджик, тъй като в мотивната част съдът е съобразил направеното своевременно искане от ответника Кърпелов за присъждане на разноски, но не е постановил осъдителен диспозитив за реално направените по делото разноски от 890 лв. Определението е законосъобразно. Доводите по частната жалба за липса на своевременно направено искане за присъждане на разноските и завишеност /над минимума/ на адв. възнаграждение са неоснователни. Видно от протокола, изготвен в съдебно заседание от дата 13.10.2019 г., процесуалният представител на ответника С. Кърпелов, адв. Велчев е представил списък по реда на чл. 80 ГПК и е заявил искане за присъждане на разноски по този списък. Възражение за прекомерност не е заявено от оспорващия. Обоснован е изложения в обжалваното определение мотив, че претендирания адв. хонорар отговаря на фактическата и правна сложност на делото. Освен това адв. възнаграждение е близо до установения минимум от 600 лв по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Присъждането на разноските е съобразено и с нормата на чл. 143, ал. 3 АПК. Предвид изложеното, обжалваното определение № 90/21.01.2020 г., постановено по адм. дело № 13/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и заявената своевременно претенция от ответниците по касация кмет на Община Пазарджик и С. Кърпелов за разноски, касаторът дължи разноски за настоящата инстанция, както следва: 200 лв юрк. възнаграждение в полза на Община Пазарджик, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и 300 лв-адв. възнаграждение по Договора за правна защита и съдействие от 23.12.2019 г. в полза на С. Кърпелов. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 236 от АПК