Решение № 261 от 12.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 193/2010 г.

Решение № 261 от 12.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 193/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по жалбата на подсъдимия М. Д. Г., против присъда № 13 от 21.01.2010 г. по в.н.о.х.д. № 460/09 г. на Пловдивски апелативен съд. Оплакванията в жалбата на подсъдимия Г са на посочените в чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК основания. Твърди се, че неправилно въззивният съд го е признал за виновен и за "бягство от местопроизшествието", въпреки гласните доказателства, че е спрял непосредствено след него и участвал при огледа. Възразява се и срещу размера на наказанията лишаване от свобода и от права, както и размера на уважените граждански искове, с оглед наличните по делото многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и значителния принос на пострадалата за настъпилия резултат. Прави се искане за намаляване на наказанията и на присъдените обезщетения на причинените неимуществени вреди на наследниците на пострадалата. В съдебно заседание защитата поддържа жалбата. Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители-адв. К. намира жалбата за неоснователна, с искане за оставяне на присъдата в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за оставяне на жалбата без уважение. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 111 от 25.09.2008 г. по н.о.х.д. № 847/07 г., Старозагорски окръжен съд е признал подсъдимия М. Д. Г. за виновен в извършено престъпление по 343, ал. 1, б. "б", пр. 1 вр. с чл. 342, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на две години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години и шест месеца. Оправдан е по повдигнатото обвинение за "бягство от местопроизшествието"- по чл. 343, ал. 3 НК. На основание чл. 343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от две години. Със същата присъда е осъден да заплати на Г. Г. обезщетение на имуществени вреди в размер на 500.00 лв. и за неимуществени вреди - 20.000.00 лв., а на С. Г. сумата от 18 000.00 лв. за причинени му неимуществени вреди със законните последици, като до предявените размери гражданските искове за отхвърлени. По протест на прокурора и жалби на подсъдимия и на частните обвинители и граждански ищци, с обжалваната присъда посочената е отменена, като подсъдимият Г е признат за виновен и осъден по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. "б", пр. 1, вр. с чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. с чл. 342, ал. 1 НК величени са и гражданските искове за причинените неимуществени вреди на М. Г. и Г. Г. по на 30 00.00 лв. за всеки един от тях, а за причинените имуществени вреди на Г. Г. на 2 000.00 лв., със законните последици. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК намира, че жалбата на подсъдимия Г е НЕОСНОВАТЕЛНА. По принцип в жалбата не се оспорва приетата от двете съдебни инстанции фактическа обстановка относно причините и механизма на станалото произшествие. Единственото оплакване е срещу аналитичната дейност на въззивния съд, следствие на която е стигнал до извода, за бягство на подсъдимия след произшествието, което довело до неправилно приложение на закона. Конкретни доводи в този насока не са изложени, а само твърдение за събрани доказателства, които оборват този извод. В тази връзка въззивният съд е провел допълнително съдебно следствие, в което са разпитани отново свидетели за установяване на това обстоятелство. Направените фактически изводи за него почиват на съвкупна оценка на доказателствените материали, изложени са конкретни и убедителни съображения /на 21 абз. 4 до л. 24 абз. 1 от мотивите на присъдата/, поради какви причини са кредитирани една група доказателствени източници, а други-не и това напълно кореспондира на действителното им съдържание. Поради това вътрешното убеждение на съда за установяването на този квалифициращ елемент от престъпния състав е изградено в съгласие с принципите по чл. 13 и чл. 14 НПК и излагането му в мотивите е съобразено с правилата на чл. 339, вр с чл. 305 НПК. При доказаните по делото фактически положения, правилно възприети от съда, направеният извод, че е налице квалифициращия признак "избягал от местопроизшествието" е законосъобразен. В Постановление № 1/83 г. на Пленума на Върховния съд е разяснено, че този признак е налице, когато деецът е напуснал местопроизшествието, като е бил убеден, че е предизвикал автопроизшествие със съставомерен резултат. В разглеждания случай е установено, че подс. Г. след силен удар с пешеходката в предната част на колата, с поражения по предното стъкло, без основателна причина напуснал местопроизшествието, и с автомобила отишъл на около 2 км. в дома на родителите си, с което е налице и посочената в Постановлението цел-да се укрие, като осуети разкриването, макар и временно авторството на деянието, поради което правилно е бил признат за виновен по това обвинение от въззивната инстанция. След като не са допуснати съществени нарушения, които да се свързват с неправилна проверка и оценка на доказателствената съвкупност, при установените факти, материалният закон е приложен правилно. Възраженията в касационната жалба по отношение завишени наказания на лишаването от свобода и права и на уважените искове за причинени неимуществени вреди, са същите като във въззивната и на тях по реда на чл. 339, ал. 2 НПК, за бъдат отхвърлени като несъстоятелни е отговорено в мотивите на присъдата. Индивидуализацията на наказанията, с отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода, е извършена от съда при отчитане на всички установени по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и съображения за постигане целите на наказанието по чл. 36 НК. С основание след съобразяване с икономическите условия по време на инкриминираното деяние и актуалната съдебна практика, въззивният съд е увеличил размера на присъдените обезщетения за причинените неимуществени вреди в резултат на престъплението по на 30 000.00 лв., за всеки от гражданските ищци. На основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е отчетен приноса на пострадалата за настъпилото произшествие. Касационния състав намира, че така уважени гражданските искове за справедливи, защото отговарят на принципите по чл. 52 ЗЗД и достатъчни да обезщетят причинените морални вреди на преживелия съпруг и сина на пострадалата. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,