Решение № 5676 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3815/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на Столична община, с БУЛСТАТ 000696327, със седалище в гр. София, ул. "Московска" № 33, представлявана от кмета В. А. Терзиев, чрез процесуален представител – адв. И. Горанова от Софийска Адвокатска Колегия (САК), срещу Решение № 2733/22.01.2026 г., постановено по адм. дело № 9988/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата против Уведомление № 99-00-6-83-/15/ от 19.09.2024 г., издадено от ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР) 2014 - 2020 г., относно приключване на процедура по искане за плащане №2 (окончателно) по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № BG 16RFOP001-1-001-0007-C05 в частта по т. 1 и т. 2. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за незаконосъобразност на атакувания пред АССГ индивидуален административен акт. По отношение произнасянето на първоинстанционния съд по т. 1 от административния акт, поддържа становище, че съдът не е съобразил приложимостта на правилото на чл. 142, ал. 2 АПК. В подкрепа на позицията си сочи, че като основание за издаване на Уведомление № 99-00-6-83-/15/ от 19.09.2024 г., в частта по т. 1, РУО на ОПРР се е позовал на свое Решение № РД-02-14-1504/21.08.2024 г. за определяне на финансова корекция (ФК) на общината, което впоследствие е отменено с влязъл в сила съдебен акт – Решение № 3269/27.03.2025 г. постановено по адм. дело № 1601/2025 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС). Аргументира становище, че настъпилата отмяна заличава с обратна сила последиците от издадения административен акт, което представлява нов факт от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК и същият следва да бъде съобразен от съда. Твърди, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на решението за определяне ФК, не предопределя неговата законосъобразност и доколкото последвалата му отмяна действа с обратна сила, то е отпаднало основанието за издаване на последващия, оспорен в производството пред първоинстанционния съд административен акт. Противопоставя се и на заключението, че не е налице оттегляне на оспорения административен акт в частта му по т. 1. В тази връзка сочи, че по делото е представено Уведомително писмо № 99-00-6-184/03.04.2025 г., издадено от РУО на ОПРР, с което се извършва допълнителна верификация в рамките на АДБФП № BG 16RFOP001-1-001-0007-C05 във връзка с приключване чрез прекратяване на нередност с НИН ОПРР20/24/ЕФРР/2152, дефинирано като "Уведомление за верифициране на суми след съдебно решение". Съгласно уведомлението, в изпълнение на Решение № 3269/27.03.2025 г. на ВАС, РУО извършва верификация на разходи, предходно отказани от верификация на основание определената ФК. В тази връзка твърди, че РУО по същество оттегля волеизявлението си, обективирано в т. 1 на процесния административен акт. Наред с горното, излага доводи за неизпълнение от страната на първостепенния съд на задължението по чл. 146 АПК, да извърши цялостна проверка за законосъобразност на решението за извършване на ФК. Оспорва изводите на първата инстанция за издаване на акта при спазване на изискванията за форма и при съблюдаване целта на закона, като неправилни и необосновани. Развива съображения за немотивираност на заключението на съда, че актът е издаден в съответствие с административнопроизводствените правила. Поддържаната теза е аргументирана с доводи, че ръководителя на УО е оспорил първоинстанционната жалба като недопустима, поради това, че е насочена срещу волеизявление, което не притежава характеристиките на индивидуален административен акт. В тази връзка намира, че доколкото органът е поддържал становище пред административния съд, че уведомлението попада в хипотезата на чл. 21, ал. 5 АПК, то не са съблюдавани процесуалните изисквания за неговото издаване. В заключение твърди, че от начина, по който е формулирал волеизявлението си, органът е смесил различни правни институти – "отказ да се верифицират разходи", "определяне на финансова корекция" и "извършване на финансова корекция". По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания индивидуален административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, както и разноски за производството по адм. дело № 3441/2025 г. по описа на ВАС. Ответникът – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж", в писмен отговор, подаден чрез гл. юрк. Л. Капеловска, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претенцията на касатора за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за частично основателна. С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на Столична община против т. 1 и т. 2 от Уведомление № 99-00-6-83-/15/ от 19.09.2024 г., издадено от РУО на ОПРР 2014-2020 г., относно приключване на процедура по одобрение на искане за плащане № 2 (окончателно) по АДБФП № BG 16RFOP001-1-001-0007-C05, проект "Изграждане, основен ремонт/реконструкция на 2 училища на територията на Столична община" с бенефициер Столична община, с което: 1) Поради установена и регистрирана нередност с НИН ОПРР20/24/ЕФРР/2152 от Регистъра на нередностите, на основание чл. 75, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ – ред. ДВ бр. 39 от 27.05.2022 г.) е извършена финансова корекция от исканото плащане, определена по основание и в размер с Решение № РД-02-14-1504/21.08.2024 г. на РУО на ОПРР 2014-2020 г. в размер на 5% от допустимите разходи по договор № BG16RFOP001-1.001-0007-C01-D-05/31.03.2022 г. с изпълнител "ТРАНС КО 04" ЕООД, за което бенефициерът е уведомен. 2) Поради установена и регистрирана нередност с НИН ОПРР20/24/ЕФРР/2156 от Регистъра на нередностите, на основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39 от 27.05.2022 г.) е определена финансова корекция от исканото плащане, определена по основание и в размер с Решение № РД-02-14-1591/30.08.2024 г. на РУО на ОПРР 2014 - 2020 г. в размер на 25% от допустимите разходи по договор № BG16RFOP001-1.001-0007-C01-S-01/20.12.2022 г. с изпълнител "КЛИМАТРОНИК" ЕООД, за което бенефициерът е уведомен. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че Столична община е бенефициер по АДБФП по проект № BG 16RFOP001-1-001-0007-C05 "Изграждане, основен ремонт/реконструкция на 2 училища на територията на Столична община" по ОПРР 2014 - 2020 г. С Решение № РД-02-14-1504/21.08.2024 г., РУО на ОПРР определя на Столична община ФК в размер на 5 % от допустимите разходи по договор № BG16RFOP001-1.001-0007-C01-S-01/20.12.2022 г. с изпълнител "ТРАНС КО 04" ЕООД. Решението за определяне на ФК от 21.08.2024 г. е оспорено от Столична община пред АССГ. С Решение № 27955/20.12.2024 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 9035/2024 г. жалбата на общината е отхвърлена. С Решение № 3269/27.03.2025 г., постановено по адм. дело № 1601/2025 г. по описа на ВАС – Седмо отделение, решението на АССГ и решението за определяне на ФК са отменени. С Уведомително писмо № 99-00-6-184/03.04.2025 г., РУО уведомява бенефициера за извършването на допълнителна верификация в рамките на АДБФП № BG 16RFOP001-1-001-0007-C05 във връзка с прекратяването на нередности с НИН ОПРР20/24/ЕФРР/2152. В изпълнение на Решение № 3269/27.03.2025 г., постановено по адм. дело № 1601/2025 г. по описа на ВАС нередността е прекратена и органът одобрява разходи в размер на 1 148, 26 лв., равняващи се на извършената с т. 1 от процесния административен акт ФК. В изпълнение на извършеното допълнително верифициране (доверификация), подлежащата на изплащане сума е преведена на бенефициера. С Решение № РД-02-14-1591/30.08.2024 г., РУО на ОПРР определя Столична община ФК в размер на 25 % от допустимите разходи по договор № BG16RFOP001-1.001-0007-C01-S-01/20.12.2022 г. с изпълнител "КЛИМАТРОНИК" ЕООД. Решението за определяне на ФК от 30.08.2024 г. е оспорено от Столична община пред АССГ. С Решение № 5670/19.02.2025 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 9350/2024 г. жалбата на общината е отхвърлена. С Решение № 8377/06.08.2025 г., постановено по адм. дело № 4220/2025 г. по описа на ВАС, решението на АССГ е оставено в сила. По повод постъпило при РУО искане за плащане № 2 (окончателно) по АДБФП № BG 16RFOP001-1-001-0007-C05 е извършена проверка на представения комплект документи, в резултат на която е издаден и атакуваният пред АССГ индивидуален административен акт, с който в частта му по т. 1 на основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ и във връзка с Решение № № РД-02-14-1504/21.08.2024 г. на РУО на ОПРР е извършена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по договор № BG16RFOP001-1.001-0007-C01-D-05/31.03.2022 г. с изпълнител "ТРАНС КО 04" ЕООД. В частта му по т. 2 на основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ е определена финансова корекция от исканото плащане във връзка с Решение № РД-02-14-1591/30.08.2024 г. на РУО на ОПРР в размер на 25% от допустимите разходи по договор № BG16RFOP001-1.001-0007-C01-S-01/20.12.2022 г. с изпълнител "КЛИМАТРОНИК" ЕООД Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен административен орган и в съответствие с приложимия материален закон, т.к. са били изпълнени предпоставките за извършване на финансова корекция съгласно чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Според съда, оспореният акт касае изпълнение на наложени финансови корекции върху суми, чието плащане не е извършено. Като неотносимо обстоятелство, по отношение извършената проверка за законосъобразност на акта в частта му по т. 1, първостепенният съд е посочил влязлото в сила съдебно решение постановено по адм. дело № 1601/2025 г. по описа на ВАС, с което е отменено Решение № РД-02-14-1504/21.08.2024 г. на РУО на ОПРР, с което на Столична община е определена ФК в размер на 5 % от допустимите разходи по договор № BG16RFOP001-1.001-0007-C01-S-01/20.12.2022 г. с изпълнител "ТРАНС КО 04" ЕООД. Според съда в случая приложение намира разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, съгласно която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а към датата на издаване на процесния акт, решението за определяне на ФК е подлежала на предварително изпълнение по силата на закона (чл. 73, ал. 4 във вр. с чл. 27, ал. 2 ЗУСЕФСУ). Мотивиран е извод, че последвалата отмяна на ФК, послужила като основание за издаване на административния акт в частта му по т. 1 не се отразява на неговата законосъобразност. Обоснован е краен извод за законосъобразност на акта в неговата цялост, тъй като РУО е приспаднал от предявените с искане за плащане № 2 разходи, определените с предходните две решения ФК и заявените за плащане суми са основателно редуцирани. По изложените съображения АССГ е отхвърлил жалбата против атакуваното от Столична община волеизявление на РУО на ОПРР 2014 - 2020 г. Решението е валидно, но частично недопустимо. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. В частта, с която съдът се е произнесъл по отношение на първи пункт от акта на РУО, решението е недопустимо. В т. 1 органът е посочил следното: "Поради установена и регистрирана нередност с НИН ОПРР20/24/ЕФРР/2152 от Регистъра на нередностите, на основание чл. 75, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ – ред. ДВ бр. 39 от 27 май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) е извършена финансова корекция от исканото плащане, определена по основание и в размер с решение № РД-02-14-1504/21.08.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРР 2014 - 2020 г. в размер на 5 % от допустимите разходи по договор № BG16RFOP001-1.001-0007-C01-D-05/31.03.2022 г. с изпълнител "ТРАНС КО 04" ЕООД, за което бенефициерът е уведомен." Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 1, изр. 1-во ЗУСЕФСУ, ФК се извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи. Извършването на ФК е начин на отразяване на факта на вече определена по основание и размер ФК, в хода на висящо производство по верификация и при постъпило искане за плащане. В случай, че актът по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ е издаден след съответното плащане, финансовата корекция се извършва чрез доброволно изпълнение от страна на бенефициера в 14-дневен срок, а за програмите за Трансгранично сътрудничество по външните граници на Европейския съюз в 30-дневен срок - Арг.: чл. 75, ал. 1, изр. 2-ро ЗУСЕФСУ. В случая няма спор, а и от доказателствата по делото се установява категорично, че в първия пункт от административния акт, РУО се е позовал на предходен негов акт, издаден на основание чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ - Решение № РД-02-14-1504/21.08.2024 г. Този предходен акт е отменен с влязло в сила съдебно решение – Решение № 3269/27.03.2025 г., постановено по адм. дело № 1601/2025 г. по описа на ВАС – Седмо отделение. В тази връзка не се споделят изводите на административния съд, че отмяната на решението за определяне на ФК, което е послужило като основание за издаване на процесния административен акт в частта му по т. 1 е факт, неотносим към спора. При разглеждането на процесния спор съдът е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, съгласно която установяването на нови факти от значение за делото след издаване на административния акт се преценява към момента на приключване на устните състезания. Именно такъв нов факт представлява отмяната на решението за определяне на ФК с влязъл в сила съдебен акт. Следва да се има предвид, че макар към момента на издаване на процесното уведомление за извършване на ФК, в частта му по т. 1, решението за нейното определяне да е подлежало на предварително изпълнение по силата на закона, това обстоятелство не му придава стабилитет и не изключва възможността неговите последици да отпаднат при последваща съдебна отмяна. С влизането в сила на съдебното решение, с което се отменя актът, с който ФК е определена, отпада с обратно действие фактическото основание, правопораждащо възможността за издаването на последващия административен акт – решението за извършване на ФК. Поради това отпадането на правното действие на първия акт обуславя и преклудиране на възможността с акт на РУО да бъде извършена ФК. От съществено значение е и фактът на извършване на допълнителна верификация на разходите, предмет на отменената ФК, както и изплащането на съответната сума в полза на бенефициера. С тези свои действия РУО не само е признал основателността на претенцията чрез последваща верификация, но и е изпълнил фактически дължимата престация. По този начин правният резултат, към който е насочено оспорването е настъпил и претендираното от бенефициера право е изцяло удовлетворено. Новонастъпилите обстоятелства са от съществено значение за преценката на правния интерес от съдебното оспорване. Правният интерес представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство и следва да съществува не само към момента да подаване на жалбата, но и през цялото развитие на процеса до неговото окончателно приключване. След като в хода на съдебното производство е отпаднало основанието, от което процесният административен акт черпи своето действие и наред с това претенцията на жалбоподателя е била изцяло удовлетворена, то е отпаднала правната възможност производството по извършване на ФК да приключи по предвидения от закона ред, съответно е отпаднал и интереса на адресата от произнасяне по неговата законосъобразност. При тази фактическа установеност и при преценка на основание чл. 142, ал. 2 АПК на тези релевантни обстоятелства, настъпили след издаване на обжалвания административен акт и иницииране на съдебното оспорване, е налице хипотеза на отпаднал правен интерес от търсената защита в хода на съдебното производство, поради което липсва абсолютна положителна процесуална предпоставка по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК. В този смисъл решението на съда в частта, с която е отхвърлена жалбата на Столична община против акта на РУО по отношение на пункт 1, е постановено при липсата на процесуална предпоставка за допустимост на производството, а доколкото касационната инстанция следи за този порок служебно (Вж.: чл. 218, ал. 2 АПК), настоящият състав на ВАС следва да обезсили обжалваното решение на АССГ и да прекрати образуваното съдебно производство в тази част. В допустимата си част, решението е неправилно. В частта по пункт втори от оспорения административен акт, между страните е спорна правната интерпретация на установените от съда факти в контекста на упражненото от административния орган властническо правомощие, а с оглед изложените от касатора доводи, като дискусионен въпрос се очертава и спазването на законоустановената форма, по-специално посочването на съответните фактически и правни основания съгласно предписанието на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изискването за мотивираност на административния акт е едно от съществените условия за неговата законосъобразност. Ролята на въведеното като задължителен реквизит на писмения административен акт в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК описание на фактическите и правните основания за издаването му цели да разкрие действителната воля на административния орган при упражняване на съответната разпоредителна власт. Липсата на посочения елемент, вкл. само на фактическите или само на правните основания винаги е съществен порок на волеизявлението, т.к. не само накърнява възможността на засегнатите субекти да опровергаят неблагоприятните за тях крайни изводи, а и изначално възпрепятства осъществяването на дължимия съдебен контрол в обхвата по чл. 168 АПК. В т. 2 от атакувания индивидуален административен акт е посочено следното: "Поради установена и регистрирана нередност с НИН ОПРР20/24/ЕФРР/2156 от Регистъра на нередностите, на основание чл. 75, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ – ред. ДВ, бр. 39 от 27 май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) е определена финансова корекция от исканото плащане, определена по основание и в размер с Решение № РД-02-14-1591/30.08.2024 г. на Ръководителя на УО на ОПРР 2014 - 2020 г. в размер на 25 % от допустимите разходи по договор № BG16RFOP001-1.001-0007-C01-S-01/20.12.2022 г. с изпълнител "КЛИМАТРОНИК" ЕООД, за което бенефициерът е уведомен." Налице е нарушение на изискванията за форма и мотивираност на административния акт, изразяващо се в липса на съответствие между посоченото правно основание и разпоредените с акта правни последици. Като правно основание за издаването на акта в тази част е посочена разпоредбата на чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ, чиито текст въвежда реда за извършване на вече определена ФК. В съдържанието на акта е изложено, че въз основа на упоменатото правно основание е определена ФК. По този начин административният орган е смесил две различни производства, като описаното противоречие води до неяснота относно действителната воля на РУО. Освен да посочи фактите и обстоятелствата, които счита, че обосновават разпоредителната му власт, за да отговори на законовото изискване за мотивираност (сравн.: чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК), административният орган е длъжен да даде съответната относима правна квалификация. Между изложените фактически обстоятелства, приложената правна норма и разпоредителната част на административния акт следва да съществува пълна логическа и правна корелация. В случая такава корелация не е налице, което от своя страна възпрепятства възможността на адресатът да упражни правото си на защита, поради липсата на яснота какво административно правомощие е осъществено и какви правни последици се пораждат от него. Липсата на съответствие между избраната правна норма и обективираното в акта властническото волеизявление, каквото по изложените по-горе съображения е налице в настоящия правен спор, прави административния акт незаконосъобразен на самостоятелно основание. По изложените съображения като е отхвърлил жалбата на Столична община против акта на РУО по отношение на пункт 2, първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени в тази част, като вместо него бъде постановено друго, с което касационната инстанция да отмени атакувания индивидуален административен акт като незаконосъобразен. С оглед изхода на делото съдебното решение следва да бъде отменено и в частта на присъдените разноски. При този изход на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което Министерството на регионалното развитие и благоустройството – административната структура, където понастоящем се намира органът – издател на атакувания индивидуален административен акт, следва да бъде осъдено да заплати на Столична община разноски за 3 съдебни производства. Установената практика на Съда на Европейския съюз по съединени дела C-427/16 и С-428/16, както и по дело C-438/22, изхожда от разбирането, че размерите на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, могат да служат единствено като ориентир, който не е обвързващ за съда при определяне на подлежащото на присъждане възнаграждение. При липсата на ясно определени критерии, позволяващи да бъде проверена справедливостта и обосноваността на нормативно установените размери, съответствието си изискването на чл. 36, ал. 2 ЗАдв следва да бъде преценявано във всеки конкретен случай с оглед характера на спора, положения труд и всички останали относими обстоятелства. В конкретния случай образуваното пред АССГ производство има за предмет проверка на за законосъобразност на индивидуален административен акт, издаден на основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ, с който е извършена финансова корекция. Естеството на конкретния спор не поставя въпроси с повишена правна сложност и не изисква процесуална защита, отличаваща се с усложнен характер. При съобразяване на действително извършената процесуална дейност и всички относими към спора обстоятелства, справедливото и обосновано адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в размер на 20 000 лв. с ДДС за всяка съдебна инстанция, както и на 10 000 лв. с ДДС за частното съдебно производство. Общият размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 50 000 лв. с ДДС. Към него следва да бъдат добавени направените разноски за държавни такси в размер на 1 700 лв. за всяка от двете съдебни инстанции и 170 лв. за частното производство. Общият размер на дължимите разноски се равнява на 27 389, 91 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България), съставляващи евровата равностойност на 53 570 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, пр. 1-ро и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение