Решение № 12553 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13661/2014 г.

Решение № 12553 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13661/2014 г., VIII о., докладчик председателят Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Ел Ес 05" ООД, ЕИК 131396755, гр. София, подадена чрез адв. Пламена Петрова, срещу Решение № 5357 от 06.08.2014 г., постановено от Административен съд София - град по адм. дело № 7671 по описа на същия съд за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 218130842/16.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 1220/15.07.2013 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП. С решението дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при ЦУ на НАП сумата от 1408,56 лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да се присъдят разноски. Ответникът - Директорът на дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на "Ел Ес 05" ООД срещу Ревизионен акт № 218130842/16.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 1220/15.07.2013 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП. Предмет на спора е отказано право на данъчен кредит на дружеството в размер на 20008,76 лв. за данъчни периоди м. май, м. юни, м. септември и м. октомври 2008 г.; м. януари, м. май, м. юни и м. ноември 2009 г.; м. октомври 2010 г.; м. февруари и м. март 2012 г. по фактури, издадени от "ГК Петролиум 2008" ЕООД с предмет евродизел, "Си Ойл 2011" ЕООД - дизелово гориво, "Идан импекс" ЕООД - дамско и мъжко бельо, "Яни голд сървис" ЕООД - с предмет блузи, клинове, жилетки шапки, и "Евро дан" ЕООД - с предмет различни неспециализирани стоки за дома; доначислен ДДС за данъчен период м. ноември 2011 г. в размер на 42,15 лв. и лихви по ДДС в размер на 9234,53 лв. Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, с мотива, че не обективират реално осъществени доставки на стоки между посочените в данъчния документ доставчик и получател. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е приетото по делото заключение на ССЕ. Подробно е анализирал в мотивите си данните за техническа, материална и кадрова обезпеченост на доставчиците, данни за предходни доставчици. Приел е, че процесните фактури не обективират реално възникнали данъчни събития, тъй като липсват данни за наличност на стоките при доставчиците, доказателства за прехвърляне на собствеността върху тях по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Обратен извод според съда не може да бъде обоснован от наличието на самите първични счетоводни документи - процесните данъчни фактури и тяхното счетоводно отразяване във вторичните счетоводни регистри. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Оплакванията на касатора са свързани с неправилно тълкуване на материалния закон, допуснати процесуални нарушени при обсъждане на събраните по делото доказателства, включително и на ССЕ, както и разпределението на доказателствената тежест. Счита за необоснован извода на съда за липса на реалност на доставките предвид доказаното плащане по фактурите, установената кадрова обезпеченост на дружествата "ГК Петролиум 2008" ЕООД, "Си Ойл 2011" ЕООД и "Идан импекс" ЕООД. Намира за неправилен изводът на съда, че не е доказана последващата реализация на стоките, което обстоятелство е ирелевантно за спора, но въпреки това твърди, че са налице доказателства. Позовава се на решение на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Възраженията са неоснователни. Настоящият касационен състав намира, че при постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и твърдяните от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Административният съд законосъобразно е разпределил доказателствената тежест, приемайки, че ревизираното лице носи доказателствената тежест при условията на пълно доказване на фактите, от които черпи декларираните права, а именно, че са осъществени облагаеми доставки на услуги по всяка една от фактурите, по която РЛ е упражнило право на данъчен кредит. Не са допуснати нарушения на чл. 202 ГПК при обсъждане заключението на вещото лице. Административният съд правилно е очертал спорния по делото предмет - налице ли са действително извършени продажби по фактурите, издадени от "ГК Петролиум 2008" ЕООД, "Си Ойл 2011" ЕООД и "Идан импекс" ЕООД, "Яни голд сървис" ЕООД и "Евро дан" ЕООД. По аргумент, изведен от разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС и за да не се откаже правото на приспадане, данъкът следва да е начислен правомерно. Това означава доставката да е извършена, стоките да са получени, респ. да е налице реалност. В практиката си ВАС многократно е подчертавал, че за да е налице реална доставка на стоки, не е достатъчно само наличието на фактура и счетоводното й отразяване при страните по доставката. Във връзка с доказването на факта на извършване на доставка на стоки, в т. 37 от решението по С-78/12, СЕС е посочил, че лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращият право на приспадане може да го упражни. (Решение от 6 септември 2012 г. по дело Mecsek-Gabona, C-273/11, точка 53, Решение от 6 декември 2012 г. по дело Б., C-285/11, точка 32 и Решение от 31 януари 2013 г. по дело ЛВК-56, C-643/11, точка 57). За целите на тази преценка може да се вземат предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи доставките, по които се претендира правото на приспадане, както и свързаните с тях документи като сертификати и свидетелства, издадени за транспортирането на стоките - арг. от т. 38 от Решението по дело С-78/12. Доказването на факта на реалното предаване на стоката и прехвърлянето на получателя на правото да се разпорежда с нея като собственик, изисква имплицитното установяване на следното: първо, че доставчикът е разполагал със стока от същия вид и количество като фактурираните, и второ, че това количество стока фактически е предадено на получателя. Установяването на факта на обективното съществуване на фактурираната стока, съответно нейното предаване на разпореждане на получателя, предполага изследването на въпроса за предходните и последващите продажби, за съхранението и транспортирането на стоката, заприхождаването й при получателя, обективната й наличност при получателя (което пък от своя страна изисква установяване на възможността за съхраняването й), съответно за извършването на последващи продажби. За да бъде признато право на данъчен кредит, следва да са налице преки доказателства за осъществяване на доставките - договори, приемо-предавателни протоколи, складови разписки и др. Тези доказателства е възможно да не изхождат само от издателите на фактури, които органите по приходите не са намерили при извършваните насрещни проверки. За обективно осъществени факти, при които би следвало да е участвало и ревизираното лице е нормално да са оставени обективни следи (доказателства), с които данъчнозадълженото лице да разполага и да ангажира като доказателства в процеса по установяване на декларираните от него права. Такива по делото не са ангажирани. Не е доказано наличието на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. В случая правото на данъчен кредит на РЛ следва да бъде отказано, не поради непредставяне на доказателства от страна на преките доставчици, а поради собственото му поведение и бездействие, изразяващо се в несъставяне на документи, от чието съдържание, в хода на едно ревизионно производство, да може по безспорен начин да се установи предаването на стоките по процесните фактури. В този смисъл е възможно да се приеме, че проведеното събиране на данни по време на ревизията с извършване на задълбочени насрещни проверки, както на адресите на издателите на фактури, така и в базата данни на НАП отразява данъчна практика по установяване на обективни данни за недобросъвестно поведение на участник в декларираните доставки. Липсата на преки доказателства за реалността на доставките на стоки не се компенсира със заключението на вещото лице, което е проверявало само счетоводните записвания при ревизираното лице, но не е дало заключение за редовност на воденото счетоводство, както при него, така и при доставчиците. Констатирало е отчитане на приходи от продажби при касатора, но тъй като не се води аналитично отчитане по видове стоки и с оглед родовоопределения характер на стоките, правилно съдът е приел, че не може да се проследи дали са продадени именно стоките, закупени от посочените доставчици. Неприложими за казуса са и дадените от Съда на ЕО тълкувания на разпоредби от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, по съединени дела С-80/11 и С-142/11, поради различната фактология по споровете и липсата на съвпадение по спорните въпроси. Според дадените тълкувания, не се допуска национална практика за отказ от право на приспадане на данъчен кредит, поради извършени нарушения от доставчика или негови доставчици или поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е разполагал със стоките, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и внасяне на данъка, или поради това, че не притежава други документи извън фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, когато са изпълнени процесуалните и материалноправни предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. В случая спорно е и е останало недоказано именно изпълнението на материалноправните предпоставки за възникване на правото, в частност - извършването на доставката, прехвърлянето на право на собственост върху стоките, наличието на данъчно събитие. Предвид на гореизложеното обжалваното съдебно решение като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски по делото. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,