Решение № 4100 от 25.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15202/2012 г.

Решение № 4100 от 25.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15202/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 237 и след от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по молба на ЕТ "Краси комерс - Красимир Георгиев" - гр. Плевен, представлявано от Красимир Васков Георгиев, за отмяна на влязлото в законна сила решение № 12905 на Върховния административен съд, осмо отделение, от 17.10.2012 г., постановено по адм. д. № 15952/11 г., с което е оставено в сила решение № 461 от 8.11.2011 г. по адм. д. № 637/10 г. на Великотърновския административен съд.

В молбата се твърди, че по отношение на посоченото решение на Върховния административен съд са налице основанията за отмяна съгласно разпоредбата на 239, т. 1 и 5 от АПК. Като основание по чл. 239, т. 1 от АПК се изтъква обстоятелството, че с решение № 104/2012 от 6.11.2012 г. на Апелативен съд - гр. София, постановено по в. н. о. х. д. № 051/2012 г. е установено, че през периода 2005 - 2008 г. не са констатирани нарушения от страна на Красимир Васков Георгиев, водещи до щети на държавата, въз основа на който извод присъдата е отменена и делото е върнато на прокурора. Посочва се, че липсата на нарушения, извършени от Красимир Васков Георгиев е ново обстоятелство, което е възникнало след постановяване на съдебното решение на ВАС и не е било известно на страната, и същото е от съществено значение за спора по обжалване на ревизионен акт № 151000321/17.05.2010 г. на ТД на НАП - гр. Велико Търново. Като наличие на основание по чл. 239, т. 5 от АПК се изтъква обстоятелството, че молителят не е бил призован за съдебното заседание на 18.09.2012 г. пред Върховния административен съд, като същата е била връчена на адвокат Филипова, която не познава не е упълномощавал да го представлява. Твърди се още, че молителят не е упълномощавал адвокат да го представлява в касационното производство, а явилият се адвокат Иван Иванов е имал правомощия да го представлява пред единствено пред Административен съд - гр. Велико Търново, а даденото пълномощно е бланкетно и не е посочено изрично, че упълномощаването е валидно за всички съдебни инстанции. По изложените доводи моли петчленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което на основание чл. 239, т. 1 от АПК да отмени влезлите в законна сила решения на Административен съд - гр. Велико Търново по адм. д. № 637/2010 г. и на Върховния административен съд по адм. д. № 15952/2011 г. и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Алтернативно, в случай че не се приеме, че е налице това отменително основание, моли петчленния състав да отмени влязлото в законна сила решение № 12905 на Върховния административен съд, първо отделение, от 17.10.2012 г., постановено по адм. д. № 15952/11 г. и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Ответният по молбата директор на Дирекцията "Обжалване и управление на изпълнението" /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ - гр. Велико Търново взема становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

С решение № 12905 от 17.10.2012 г., постановено по адм. д. № 15952/11 г., на Върховния административен съд, тричленен състав на осмо отделение, е оставил в сила решение № 461 от 08.11.2011 г. по адм. д. № 637/10 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на Красимир Васков Георгиев от гр. Плевен против ревизионен акт № 151000321/17.05.2010 г. на ТД на НАП - гр. Велико Търново.

Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 от узнаване на решението.

С оглед на данните по делото следва да бъде прието, че молбата е подадена от надлежна страна и в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е не основателна.

Първото основание, на което се иска отмяна на влязлото в сила решение, е това по чл. 239, т. 1 от АПК.

Съгласно тази разпоредба актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на въпросната разпоредба налага изводът, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязла в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора значение на юридически или доказателствени факти, те да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях.

Като такова обстоятелство се сочи липсата на нарушения на данъчното законодателство, извършени от Красимир Васков Георгиев, довели до щета на държавата, което обстоятелство е установено с решение № 104/2012 от 6.11.2012 г. на Апелативен съд - гр. София, постановено по в. н. о. х. д. № 051/2012 г.

Искането за отмяна на това правно основание е неоснователно.

От мотивите /стр. 9 от решението, л. 57 от делото/ на решение № 12905 на Върховния административен съд, първо отделение, от 17.10.2012 г., постановено по адм. д. № 15952/11 г. е видно, че съдът е оставил без уважение доводите на жалбоподателя Красимир Васков Георгиев за опровергаване на констатациите на оспорения ревизионен акт с мотивите на присъдата по нохд № С - 69/2011 г. на Софийски градски съд, наказателно отделение 31 състав, във връзка с повдигнато обвинение срещу Красимир Васков Георгиев за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 от НК, като е посочено, че касационният състав не е обвързан с мотивите на тази присъда, тъй като липсват данни същата да е влязла в законна сила, а и същите не са ползват със сила на присъдено нещо, с каквато се ползва диспозитивът на съдебното решение съгласно т. 18 от ТР № 1 от 4.01.2011 г. на ОСГК на ВКС. С представеното с искането за отмяна решение № 104/2012 от 6.11.2012 г. на Апелативен съд - гр. София, постановено по в. н. о. х. д. № 051/2012 г. /л. 7 - 15 от настоящето дело/ въпросната присъда № 8 от 23.04.2012 г. по н. о. х. д. № С - 69/2012 г. е отменена и делото е върнато за ново разглеждане на прокурора. Следователно твърдяното от молителя обстоятелство, че от негова страна не е допуснато нарушение на данъчното законодателство, довело до щети на държавата, не е установено с влязла в законна сила присъда, която да се ползва с доказателствената сила по чл. 300 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че искането за отмяна на влязлото в законна сила решение № 12905 на Върховния административен съд, осмо отделение, от 17.10.2012 г., постановено по адм. д. № 15952/11 г., на основание чл. 239, т. 1 от АПК се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Другото искане, на което се иска отмяна, е наличието на основание по чл. 239, т. 5 от АПК.

Съгласно чл. 239, т. 5 от АПК актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани.

В конкретния случай се излагат доводи, че молителят не е бил редовно призован за съдебното заседание на 18.09.2012 г. пред Върховния административен съд, тъй като призовката е била връчена адвокат Филипова, какъвто адвокат той не познава и не упълномощавал. Твърди се още, че адвокат

Иван Иванов, който се е явил в посоченото съдебно заседание пред ВАС е имал ограничени правомощия да представлява страната единствено пред Административен съд - гр. Велико Търново, като даденото пълномощно е бланково и в него е посочен само номера на делото на Административен съд - гр. Велико Търново, без да е посочено изрично, че упълномощаването е пред всички съдебни инстанции до окончателното приключване на делото, поради което молителят не е бил редовно представляван в касационното производство във ВАС.

Страната има правото да извършва съдопроизводствени действия лично чл. 28, ал. 1 от ГПК или чрез надлежно упълномощен представител чл. 34, ал. 1 от ГПК. Тези разпоредби гарантират правото на участие в производството по делото с оглед защита интересите на страната. Гаранция за правото на участие в производството са и разпоредбите, уреждащи начина на призоваване на страните-призовките и съобщенията следва да бъдат връчени лично на адресата, т. е. на страната, на съдебен адресат, пълномощник, на пълнолетно лице от домашните или на лице, което живее на адреса /чл. 39, чл. 38 и чл. 46 от ГПК/. Връчването на призовка на лице, посочено като пълномощник, което обаче не разполага с представителна власт по смисъла на чл. 34 от ГПК не може да се приеме за надлежно. Ако като представител на страната се е явил адвокат без да има представено надлежно пълномощно да я представлява в процеса и страната е била призовавана само чрез него, правото й на участие по делото е нарушено.

От конкретните факти по делото не може да бъде направен извод, че молителят Красимир Васков Георгиев не е бил редовно призован по адм. д. № 15952/2011 г. по описа на Върховния административен съд, респективно че не е бил надлежно представляван в касационното производство.

Жалбоподателят Красимир Васков Георгиев е упълномощил адвокат Иван Стойчев Иванов с пълномощно от 1.09.2010 г., намиращо се на л. 149 от първоинстанционното дело № 637/2010 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. Пълномощно е бланково /това обстоятелство не се оспорва от молителя/ и според него адвокат Иванов има правата да представлява доверителя си до окончателното завършване на делото пред всички инстанции.

От начина на упълномощаване могат да бъдат направени следните правни изводи:

1. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ГПК, приложима в производството при обжалване на ревизионни актове при условията на чл. 144 от АПК и § 2 от ДР на ДОПК, общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване, а според алинея четвърта, пълномощното има сила до завършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго. Данни за такова "уговорено друго" липсват по делото. Следователно адв. Иван Иванов е притежавал правомощия да представлява ЕТ "Краси комерс - Красимир Георгиев" в касационната инстанция и доводите, че той е действал без представителна власт се явяват несъстоятелни. Представеното с молбата за отмяна писмо - обяснения на пълномощника /л. 19 от делото/ за липса на представителна власт няма негов подпис, поради което няма обвързваща съда доказателствена сила и не следва да бъде обсъждано.

1. Призоваването на касаторът Красимир Васков Георгиев чрез пълномощника му адв. Иван Иванов за съдебното заседание на 18.09.2012 г. пред Върховния административен съд при условията на чл. 45 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 144 от АПК следва да се счита за редовно. В случая призовката не е връчена на друг адвокат, който няма представителна власт, както се твърди в молба, а същата е получена от лицето Стефка Филипова, технически сътрудник на адвокатската кантора на адв. Иванов, което обстоятелство е отбелязано в призовката.

1. Съгласно посочените по-горе разпоредби призоваването е редовно дори пълномощията на адвокат Иванов да са се простирали само до подаване на касационната жалба, каквато теза се поддържа от молителя.

1. Производството по административно дело № 15952/2012 г. по описа на ВАС е образувано по касационна жалба на адвокат Иван Иванов в качеството му на пълномощник на ЕТ "Краси комерс - Красимир Георгиев" - гр. Плевен, представлявано от Красимир Васков Георгиев. Ако адвокат Иван Иванов е имал представителна власт за доверителя си само по отношение на първата инстанция, той не би следвало да притежава правомощия да подаде касационна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение. В същото време от молителя не се навеждат доводи, че жалбата е подадена от лице без представителна власт.

1. След като касатора Красимир Васков Георгиев е редовно призован за съдебно заседание на 18.09.2012 г. пред ВАС, то той е имал процесуалната възможност да се яви лично по делото или да упълномощи друг адвокат. Доводи за наличие на препятствия, които страната не е могла да отстрани, и които са попречили за явяването й по делото или за упълномощаване на друг адвокат, не са наведени в искането за отмяна.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че не са налице нарушения на съдопроизводствените правила, които да са довели да накърняване на правото на защита и участие в производството на молителя ЕТ "Краси комерс - Красимир Георгиев".

По изложените съображения искането за отмяна на влязлото в законна сила решение на ВАС на основание чл. 239, т. 5 от АПК се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

При този изход на процеса молителя следва да бъде осъден да заплати на ответната по касация дирекция юрисконсулско възнаграждение в размер на 150 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 244 от АПК във вр. с чл. 239, т. 1 и 5 от същия кодекс, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,