Решение № 8199 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3374/2018 г.

Решение № 8199 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3374/2018 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП срещу решение № 174/29.01.2018 г., постановено по адм. дело № 2651/2017 г. по описа на Административен съд - гр. П., с което по жалба на И. Ч. Г. с ЕТ "Еврокомерсиал - ИЧ - И. Г." - гр. Р. е отменен РА № Р-16001616008408-091-001/14.06.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с решение № 508/31.08.2017 г. на директора на същата дирекция в частта за отказано право на данъчен кредит в размер на 4 202,10 лв. и лихва - 2 715,92 лв. на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС по фактури, издадени от "М. 2010" ЕООД. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Липсата на преки доказателства за осъществяване на доставките - договори, приемателно-предавателни протоколи, складови разписки и др. според касационния жалбоподател, е пречка да бъде признато правото на данъчен кредит. Твърди, че за обективно осъществените факти, при които би следвало да е участвало и ревизираното лице, е нормално и да са останали обективни следи (доказателства), с които данъчно задълженото лице да разполага и да ангажира като доказателства в процеса по установяване на декларираните от него права, но в случая данните, съдържащите се в представените от ревизираното лице документи, са опровергани от другите събрани доказателства и от тях не е доказано наличието на доставка по чл. 6 ЗДДС. Касаторът излага доводи, че прекият доставчик "М. 2010" ЕООД при извършената му насрещна проверка не е представил доказателства, от които да се установи, че е притежавал стоките (дялан камък). Посочено е в жалбата, че доказването на транспорта на стоките е свързано с доказване предаването на стоките от доставчика на получателя, който факт е относим към реалността на доставките, а в случая транспортът на стоките не е доказан, а оттам и е останало недоказано и предаването на стоките. Липсата на данни за произхода на стоките, за базите/складовете на натоварването им и въобще на собствени или наети от доставчика бази за съхранение, наред с установената липса на материална и техническа обезпеченост на същия, касационният жалбоподател счита, че при условията на пълно и главно доказване ревизираното лице не успя да удостовери реалността на доставките. Неправилно съдът бил приел, че единствено въз основа на данните, получени от извършената насрещна проверка на доставчика, е отказано правото на данъчен кредит. Твърди се от касатора, че от събраните доказателства в хода на ревизионното производство, от страна на ЕТ "Еврокомерсиал - ИЧ - И. Г." не са представени доказателства относно реалното получаване на стоките, както и за тяхното транспортиране до обект на ревизирания търговец. В касационната жалба се сочи, че органите по приходите са направили опит да осъществят необходимите проверки на счетоводните документи и другите относими към спора доказателства от доставчика, както и такава информация е изисквана и от ревизираното лице и на база на цялата събрана информация е направен единствения възможен извод за липса на реално осъществени доставки по смисъла на ЗДДС. К. жалбоподател твърди, че тези изводи не се променят и от разпита на свидетеля К. Ш., неправилно кредитирани от първоинстанционния съд относно установяване транспортирането на стоките, тъй като показанията му са доста общи и не могат да се обвържат с процесните доставки. В касационната жалба се излага и оплакване, че реалността на доставките не се установява и от липсата на доказателства за плащане по фактурите с оглед установеното, че "М. 2010" ЕООД няма регистриран В НАП ЕКАФП с данни за индивидуален номер на фискалното устройство и фискална памет, който факт въобще не е коментиран от съда. Иска от касатора отмяна като неправилно на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на едноличния търговец срещу ревизионния акт, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 2 040 лв. По делото е депозирано кратко писмено становище на юриск. Б., в което е направено искане единствено за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и в случай, че насрещната страна претендира адвокатско възнаграждение, същото да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 161, ал. 2 ДОПК. Ответникът по касационната жалба И. Ч. Г. с ЕТ "Еврокомерсиал - ИЧ - И. Г." - гр. Р. в депозиран по делото писмен отговор от адв. Н. П. я оспорва с искане решението в обжалваната му част като правилно да се остави в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество, е основателна поради следните съображения: За да отмени цитирания по-горе ревизионен акт в частта, с който на ЕТ "Еврокомерсиал - ИЧ - И. Г." е отказано право на данъчен кредит в размер на 4 2020,10 лв. и лихва - 2 715,92 лв. на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС по 3 бр. фактури, издадени от "М. 2010" ЕООД за данъчен период на месец януари 2011 г. за доставки на дялан камък, първоинстанционният съд е приел, че процесните доставки са реално осъществени. Съдът е изложил мотиви, че е установено по делото, че прекият доставчик, освен че е издал процесните фактури, той ги е отразил счетоводно в дневниците за продажби и справките декларации и е начислил ДДС на основание чл. 86 ЗДДС. Съдът не е възприел изводите на приходните органи за липса на реалност на тези доставки поради липсата на материална и кадрова обезпеченост на доставчика, тъй като непредставените от "М. 2010" ЕООД документи според съда не води до извод, който са формирали ревизиращите органи за липса на реалност на доставките на дялан камък. За недопустимо е прието от съда от получателя по доставките да се изисква представяне на доказателства за материално-техническа и кадрова обезпеченост на доставчика, поради което е прието в обжалваната част на първоинстанционното решение, че "М. 2010" ЕООД е разполагал с фактурираните количества дялан камък. В тази връзка съдът е посочил, че са редовно са издадени фактури, които са осчетоводени, стоките са използвани в дейността на търговеца-жалбоподател и са налице извършени плащания по доставките. Съдът се е позовал на показанията на свидетеля К. Ш., който при разпита пред съда е заявил, че стоката е пристигала с камион на доставчика. В останалата част от мотивите на съда относно процесните доставки е налице позоваване на съдебна практика на СЕС по приложението на Директива 2006/112/ЕО. Решението в обжалваната част е неправилно постановено. За законосъобразното възникване, респ. упражняване правото на данъчен кредит по доставки на стоки съдебната практика на ВАС е ориентирана към възприемане понятието на "доставка на стока" по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, че се касае за прехвърляне правото на разпореждане с материална вещ като собственик, от която дефиниция се прави извод за неприлагане на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗДДС относно същото понятие, която изисква прехвърляне правото на собственост. Спорните доставки от "М. 2010" ЕООД към ревизирания едноличен търговец са за дялан камък - 1827 куб. м, за които следва да се установи по безспорен начин предаването на камъка от доставчика на получателя, за да може да се признае и упражненото от последния право на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Правилно първоинстанционният съд е приел, че доставчикът е издал редовни от външна страна фактури, но от тях само не може да се направи категоричен извод за реално осъществена доставка на стоки. При липсата на договор между страните по доставките, фактурата може да го замести и е доказателство за възникване на облигационни правоотношения между тях, но не и за предаване и приемане на стоките, предмет на доставките. По делото липсват доказателства - приемателно-предавателни протоколи, стокови разписки или други двустранно подписани документи от страните по доставките, които да установят реалността им. От фактурите не може да се установи къде е станало предаването на стоките. Правилно касационният жалбоподател е изложил оплакване, че съдът е кредитирал показанията на свидетеля Ш. От разпита му в съдебно заседание на 10.01.2018 г. не може да се направи безспорен извод за реалността на процесните доставки. Наистина показанията на свидетеля са общи, тъй като той е заявил пред съда, че е работил при едноличния търговец през 2009 г., 2010 г. и 2011 г., като е участвал в строителството на къщата му и на ресторанта, където се извършвал ремонт. От показанията на свидетеля не може да се установи за кой период той удостоверява ползването на дялан камък и за кой обект е използвана стоката, а освен това за транспортирането на камъка е посочил, че е извършен с превоз на доставчика и той е участвал в разтоварването му. Показанията на свидетеля в частта за разтоварването на камъка са в противоречие с писмените обяснения, дадени от собственика на едноличния търговец И. Г. пред ревизията, че камъкът е разтоварван лично от него. Наличието на осчетоводяване също не представлява пряко доказателство за реалността на доставката предвид и, че ЗДДС не включва осчетоводяване на фактурите в предпоставките по чл. 68 и чл. 69 за признаване правото на данъчен кредит, а е основание за отказ на такъв по чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Неправилно първоинстанционният съд въз основа на фактурите и показанията на свидетеля Ш. е приел, че реалността на доставките е доказана и законосъобразно получателят е ползвал правото на данъчен кредит. Позоваването на съдебна практика на СЕС, което е направено от първоинстанционния съд не е съобразено със събраните по делото доказателства, от които съдът е направил незаконосъобразен извод за доказани действително осъществени доставки на дялан камък. Позоваването на отделни пунктове от цитираните решения на СЕС, без съобразяване с фактите по главното производство по тези дела и доказателствения материал, по който в настоящия казус първоинстанционният съд неправилно се е произнесъл, поради което при неправилна преценка на доказателствата съдът е постановил решението си в обжалваната част. Тази неправилна преценка на доказателствата по делото, е довело и до неправилно прилагане от съда на приложимия материален данъчен закон - ЗДДС. Принципно правилни са съжденията на решаващия съд, че получателят не може да бъде държан за отговорен за действията/бездействията на неговия доставчик и неустановяването на материалната му, техническа и кадрова обезпеченост, не може да се вменява за доказване на получателя, но в същото време, след като той упражнява правото на данъчен кредит, негова е доказателствената тежест да установи, че фактурираните доставки са реално извършени и е длъжен да представи всички относими за това доказателства, които изискват оформянето им от двете страни по доставките документи. При липсата на каквито и да било доказателства за предаването и приемането на процесния дялан камък от доставчика на получателя, не може да се приеме, че правото на данъчен кредит е законосъобразно упражнено. В този смисъл правилно и в съответствие с материалния закон и доказателствата приходните органи са отказали правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от "М. 2010" ЕООД на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. С оглед гореизложеното решението в обжалваната част е неправилно, тъй като неправилно съдът е приел въз основа само на издадени фактури, че е налице реалност на процесните доставки на дялан камък от "М. 2010" ЕООД. Решението в обжалваната част като неправилно следва на основание чл. 222, ал. 1 АПК да бъде отменено и постановено друго, с което жалбата на ЕТ "Еврокомерсиал - ИЧ - И. Г." срещу ревизионния акт за непризнато право на данъчен кредит в размер на 4 202,10 лв. по фактури, издадени от "М. 2010" ЕООД, бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Решението подлежи на отмяна и в частта за разноските, както и следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на дирекция "ОДОП" - гр. П. за първата съдебна инстанция в размер на 295,90 лв. Предвид изхода на делото и направеното искане в касационната жалба, потвърдено и с депозираното писмено становище на юриск. Б., на дирекция "ОДОП" - гр. П. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 295,90 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение