Решение № 169 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6539/2007 г.

Решение № 169 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6539/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Жанета Найденова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК /отм./. Р. В. Г. и П. С. Ч. чрез своя процесуален представител адвокат К са обжалвали решението на Пловдивския окръжен съд от 19.10.2007 г. по гр.д. № 1279/2007 г. с което е оставено в сила решението на Пловдивския районен съд от 2.02.2007 г. по гр.д. № 2498/2008 г. С това решение съдът допуснал да се извърши съдебна делба на втория етаж от масивна жилищна сграда, находяща се в гр. П. кв."Х", заедно с избено и таванско помещение и на 3.333 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ * кв.104 гр. П. и на построения върху него гараж със застроена площ от 19.25 кв. м. площ между Д. С. С. при квоти 6/18 ид. части, И. С. С. при квоти 7 /18 ид.части Р. В. Г. при квота 4/18 ид.части и П. С. Ч. при квота 1/18 ид.част. В касационната жалба се поддържа, че решението на Пловдивския окръжен съд било неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и и на материалния закон и като необосновано- отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК /отм./. Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение, прие следното: Собствениците на недвижим имот - втори етаж от масивна жилищна сграда, състоящ се от три стаи, кухня, баня-клозет и антре с обща застроена площ 95 кв.м., находяща се в гр. П. кв. Христо Б. ул."П" № 11, заедно с гараж, заедно с таванско и избено помещение и общите части от сградата-3.333 и от правото на строеж върху държавното дворно място, представляващо УПИ * от кв.104 по регулационния план на гр. П. собственици по нот.акт № 17/11.03.1994 г. - С. И. Г.и неговата съпруга Р с нот.акт № 13 от 12.09.1994г прехвърлили от същия недвижим имот 2/3 ид.части на своя син И. С. С. По това време той бил в брак с ищцата Д. С. С. и съгласно разпоредбата на чл. 19 СК, тъй като сделката била оформена като покупко-продажба, Д. С. С. станала съсобственик със съпруга си на равни части-т.е. по 1/3 ид.част. От решението по бракоразводно дело № 394/2000 г. на Пловдивския районен съд е било установено, че бракът, сключен на 16.10.1983 г. в гр. П. между Д. С. С. и И. С. С. е бил прекратен и решението е влязло в сила на 28.10.2000 г. Това е означавало, както е приел и Пловдивския окръжен съд, че без дяловата съсобственост е прекратена и че правата на бившите съпрузи в недвижимия имот-в частта от нея, която съпругът придобил по време на брака на свое име, е била прекратена. Било е установено че бащата на И. С. С. С. И. Г. починал на 14.10.2001 г. и че като свои наследници оставил освен съпругата си Р. В. Г., но и двете си деца: П. С. Ч. и И. С. С.. Становището на ответниците-бившият съпруг и неговата майка и сестра е било да не се допуска делба. Твърдяли са че имотът не е бил продаден на И. С., а дарен и за това е представена декларация-т.н. " contre letre", написана от И. С. С.. По делото са разпитани и свидетели, били са обсъдени и писмени доказателства От всички събрани по делото доказателства, преценени и с оглед доводите на страните, Пловдивският окръжен съд е направил обоснован извод, че не е била оборена презумпцията по чл. 19 СК че "вещите, правата върху вещи, както и паричните влогове придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независими на чие име са придобити". Въззивният съд приел, че е била прехвърлена собственост върху недвижим имот чрез покупко-продажба и че след като това е станало по време на брака и със средства и на съпругата, правата на съпрузите в новопридобитото, са равни. Представената писмена декларация от И. С. С. не е можела да изиграе ролята на "писмено доказателство, изхождащо от другата страна ... което прави вероятно твърдението й, че съгласието й е привидно "- чл. 134, ал. 2 ГПК /отм./. Такъв ефект би имало, ако по делото е била представена същата по смисъл писмена декларация и от бившата съпруга-ищец Д. С. С., но такава не е имало и правилно решаващият съд е приел, че не е била налице т.н. "относителна симулация" и законосъобразно е определил дяловете на всички съделители. Пловдивският окръжен съд е приел, че по време на брака съпругата е работела и е получавала трудово възнаграждение, че е имала детски влог трансформиран в обикновен влог и че по него е имало набрани суми към момента на продажбата..по делото не е имало спор че когато е изповядана сделката парични суми не са били давани, но че след това на няколко пъти е била изплатена една цена около 40 000 лева. При договорена цена от 65 000 лева, остатъка е въпрос на облигационни отношения, а не на вещно правна характеристика. Като краен резултат, решението на Пловдивския окръжен съд е правилно постановен съдебен акт. Не са налице отменителните основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК и за това следва да остане в сила. Процесуалният представител на ответницата по касационната жалба е претендирал и присъждане на направените по делото разноски. Видно от т.н."фактура" заплатена сума за адвокатско представяне по делото в размер на 250 лева. Това са направените разходи от страна на ответницата по касационната жалба по вина на касационните жалбоподатели и за това искането следва да се уважи. Ето защо на основание гореизложеното Върховният касационен съд