Решение № 401 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5617/2007 г.

Решение № 401 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5617/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на ответниците С. К. С. и Х. К. С. срещу въззивно решение от 25.06.2007 г. на С. окръжен съд по гр. д. № 301/2007 г., с което е оставено в сила решение № 169/17.01.2007 г. по гр. д. № 1299/2006 г. на С. районен съд в обжалваната част - в частта, с която е допуснат до делба УПИ № IV-5306 с площ от 282 кв. м. от кв.255 по действащия регулационен план на гр. С. между страните по делото и при делбени части - 4/18 ид.части за Д. С., 7/18 ид.части за С. С. и 7/18 ид.части за Х. С. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 218б ал. 1 б. "в" ГПК (отм.). Твърди се, че делбата на поземления имот е недопустима, тъй като е застроен с три самостоятелни жилищни сгради, които се ползват поотделно от страните и представляват самостоятелни обекти на собственост. С оглед на това според жалбоподателите поземления имот е общачаст спрямо отделните жилищни сгради, за който са приложими разпоредбите на чл. 38, ал. 3 от ЗС, установяваща недопустимост на делба на общи части на етажна собственост. Ответникът по касация Д. С. в писмен отговор по чл. 218г ГПК (отм.) оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Изразява становище, че изградените в поземления имот три жилищни сгради са съсобствени между страните по делото и поради това терена не представлява обща част при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗС, и следва да се допусне до делба при делбените части, посочени в обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посоченото касационно основание за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.) и установи следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че наследодателите на страните - родителите им К. К. и М. К. са били признати за собственици на основание давностно владение и покупка на дворно място, заедно с постройките в него от 300 кв. м., находящо се в гр. С., представляващо имот пл.№ 8* в кв. 255, включено в парцел ****, *** в кв. 255 по регулационния план на града с нот.акт № 178/1975 г. на нотариус при С. районен съд. Имотът е бил в режим на съпружеска имуществена общност, като придобит през време на брака на К. и М. К. Съдът е взел предвид приложените по делото нотариални актове № 81/1976 г. и № 82/1976 г. по описа на нотариус при С. районен съд и е приел, че на 23.03.1976 г. родителите К. и М. К. дарили на синовете си С. К. и Х. К. поотделно по 1/3 идеална част от процесния имот и постройките. За родителите останала 1/3 идеална част от имота в режим на СИО. Последната е прекратена на 05.08.1976 г. със смъртта на съпруга К. След смъртта на К. К. съпругата му придобила 1/6 ид.част от процесния имот с постройките - чл. 14, ал. 3 от СК (отм.). Останалата 1/6 идеална част от процесния имот и постройките в него, като общо имущество на починалия съпруг К е наследена при равни права само от синовете му - касаторите С. и Х. С. и ответникът по касация С. С. - по 1/18 ид. част- чл. 14, ал. 7 от СК (отм.). Към този момент касаторите Х. и С. С. са притежавали по 7/18 ид.части от процесния имот и постройките в него / по 6/18 ид.части на основание дарение и по 1/18 ид.част по наследство от своя баща/, а Д. С. е притежавал 1/18 ид.част от имота и постройките в него на основание наследство от своя баща. Прието е от съда, че с нотариално завещание на 18.12.1978 г. Марийка К. завещала на сина си Д. С. 1/3 идеална част от процесния имот, заедно с 1/3 ид.част от постройките в него, което завещателно разпореждане придава качеството на заветник на ответника по касация. През 1999 г. - на 15.06. Марийка К. починала и към този момент същата е притежавала 3/18 ид.части от процесния имот с постройките, а със завещанието се е разпоредила с 6/18 ид.части от имота. Въззивният съд е приел, че заветът е действителен до размер на притежаваните части от собствеността от М. К. при откриване на наследството, които са 3/18 ид.части. На основание посочения завет ответникът по касация Д. С. е придобил 3/18 ид.ч. от процесния имот, към които следва да се прибави 1/18 ид.част по наследяване от своя баща. Установено е, че за процесното дворно място по действащия регулационен план на гр. С., одобрен с решение № 685/27.07.2006 г. е бил отреден УПИ № IV-5306 с площ от 282 кв. м. в кв.255, заедно с построените в него сгради - едноетажна полумасивна жилищна сграда с РЗП 53.18 кв. м., едноетажна паянтова жилищна сграда с РЗП 59.05 кв. м., едноетажна масивна жилищна сграда с РЗП от 37.29 кв. м., пристройка към сградата с площ 7.02 кв. м. и външна баня и тоалетна със застроена площ от 4 кв. м. При така установената фактическа обстановка съдът е направил извода, че страните по делото са съсобственици на процесния урегулиран поземлен имот и на всички постройки, изградени в него. Дяловете от съсобствеността са определени както следва - 4/18 ид.ч. за Д. С. /1/18 ид.ч. по наследство от своя баща и 3/18 ид.ч. по завещание/, 7/18 ид.ч. за С. С. /6/18 ид.ч. на основание дарение и 1/18 ид.ч. по наследство от баща си/ и 7/18 ид.части за Х. С. /6/18 ид.ч. на основание дарение и 1/18 ид.ч. по наследство от своя баща/. Прието е от съда, че следва да се допусне исканата съдебна делба между страните по делото при посочените квоти от съсобствеността върху процесния имот, заедно с всички постройки в него. Решението е валидно, процесуално допустимо, правилно и законосъобразно. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Неоснователни са доводите на жалбоподателите за постановяване на решението в обжалваната част при нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) с доводи, че урегулираният поземлен имот представлява обща част при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗС, тъй като всяка от жилищните сгради се ползва поотделно от страните и са самостоятелни обекти на собственост, поради което делбата е недопустима - чл. 38, ал. 3 от ЗС. От доказателствата по делото не е установено изградените в процесния имот три жилищни сгради да са собственост на лично основание на някои от съделителите, или съответно последните да притежават етаж или част от сграда. Поради това съдът намира, че процесния терен не представлява общачаст при режима на чл. 38, ал. 1 от ЗС и следва да се допусне до делба. Дали съделителите са разпределили ползването на жилищните сгради помежду си е без значение за изхода на спора. Посочената практика на ВКС от жалбоподателите не касае аналогични случаи. Обособяването на всяка от трите жилищни сгради, изградени в процесния поземлен имот в отделни дялове и дали за това има възможност са въпроси, които са предмет на производството по извършванена делбата. По делото е установено, че процесния УПИ, заедно с постройките в него е съсобствен между страните по делото на основанията, посочени по-горе и правилно съдът го е допуснал до делба между страните и при посочените делбени части. Като взема предвид изложеното съдът намира, че не е налице соченото основание за отмяна на въззивното решение по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). - нарушение на материалния закон. Касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната част следва да бъде оставено в сила, като постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон. Разноски за настоящата инстанция не са поискани, поради което и не следва да се присъждат. Мотивиран от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение