Решение № 1397 от 7.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6289/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от Електроразпределение Юг ЕАД срещу решение 3092/09.05.2023 г. по адм. д. 2277/2021 г. на АССГ. Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и иска да бъде отменено. Твърди, че съдът не е обсъдил възраженията за нищожност на обжалвания административен акт, не е изяснил фактите по делото и неправилно е приложил материалния закон. Претендира заплащане на разноски и юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Ненков. Моли да бъде потвърден първоинстанционния съдебен акт като правилен и законосъобразен. Счита, че не са налице твърдените пороци. Съдът е събрал и обсъдил всички относими факти и обстоятелства и е достигнал до законосъобразен извод, че Решение ПАМ-1/2021 г. на КЕВР следва да бъде потвърдено. Представя писмена защита и претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Не са налице релевираните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Електроразпределение Юг ЕАД срещу Решение ПАМ-1/04.02.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 57 от ЗЕВИ, чл. 78, ал. 2, т. 5, чл. 201, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1, б а, ал. 3, чл. 202, ал. 1 и чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ, на електроразпределителното дружество са дадени следните задължителни указания:1./ В двумесечен срок от получаване на решението да възобнови всички 74 (седемдесет и четири) прекратени процедури по присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, попадащи в обхвата на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ към електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Юг ЕАД, описани подробно в т. 3.1, 3.2 и 3.3 от решението, като издаде законосъобразни становища за условията и начина на присъединяване съгласно мотивите и заключенията, отразени в решението; 2./ В срока по т. 1 да изготви отделна процедура и документация, приложима спрямо обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, заявени за присъединяване по реда на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ съгласно мотивите и заключенията, отразени в решението; 3./ В седемдневен срок след изтичане на срока по т. 1 да представи в Комисията доказателства за предприетите и изпълнени действия по т. 1 и т. 2; 4./ Считано от получаване на решението, Електроразпределение Юг ЕАД да преустанови незаконосъобразната практика да изисква от заявители на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, попадащи в обхвата на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ документи, които не са нормативно установени, в това число удостоверения, че имотът се намира в строителните граници на конкретното населеното място по смисъла на § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ; 5./ Считано от получаване на решението Електроразпределение Юг ЕАД да преустанови незаконосъобразната практика, с която отказва присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, попадащ в обхвата на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ с мотив, че в имота няма сграда въпреки представени в дружеството официални документи, издадени от компетентен административен орган; 6./ Считано от получаване на решението, в седемдневен срок след издаване на отказ за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ, съгласно разпоредбата на чл. 90 от Наредба 6, да представя в КЕВР пълната информация за извършения отказ, като представи мотиви и доказателства, налагащи отказа, включващи еднолинейни схеми на съответните изводи от мрежи ниско и средно напрежение, трансформаторни постове, изходните данни, използвани при изчислението на тяхната преносна възможност в случай на присъединяване на източник на енергия със заявената мощност, метода на изчисление и получените резултати. За съоръженията, за които се установи, че работят в граничен експлоатационен режим и не позволяват присъединяване на нов клиент, да се посочат мерките, които дружеството ще предприеме и сроковете за тяхното изпълнение за постигане на изискванията на т.3.1.6 от издадената му Лицензия Л-140-07/13.08.2004 г. за разпределение на електрическа енергия.; 7./ Считано от 01.01.2021 г., като приложение към годишния доклад за дейността на дружеството, да се включва обобщена актуална информация за всички процедури по присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ в табличен вид съгласно Приложение 1 към решението. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Електроразпределение Юг ЕАД. Приел е за неоснователни възраженията на жалбоподателя за нищожност на оспорвания акт, като е изразил доводи, че оспореното решение е издадено от компетентен орган в рамките на неговата компетентност при спазване на изискванията на чл. 59 от АПК, същото е издадено в законоустановената писмена форма и съдържа всички задължителни реквизити, включително фактическите и правните основания, послужили за издаването му. Съдът е възприел за правилни предприетите мерки от КЕВР спрямо дейността на Електроразпределение Юг ЕАД. По отношение на отказите на дружеството да присъединява обекти за производство на електрическа енергия в заявения срок за въвеждане на централата в експлоатация, съдът е посочил, че правилно отказите са преценени като немотивирани. Съдът не е възприел заключението на вещото лице, което посочва, че при бъдещо присъединяване на генератори от ВЕИ към мрежата ще се влоши качеството на напрежението и в този случай са необходими реконструкции, за да се запази съществуващото напрежение. Съдът е преценил като законосъобразно решението в т. 2 , т. 3 и т. 4 от диспозитива на процесния административен акт. Посочил е, че дадените на Електроразпределение Юг ЕАД задължителни указания са в съответствие със законовите изисквания, поради което правилно е задължен касационния жалбоподател да преустанови незаконосъобразната практика да изисква от заявители на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, попадащи в обхвата на чл. 24, т.1 от ЗЕВИ, документи, че имотът се намира в строителните граници на конкретното населено място по смисъла на § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ, след като, имотът попада в урбанизирана територия. Като законосъобразни са приети от съда и указанията по т. 5 от диспозитива на процесното решение, а именно: считано от получаване на решението Електроразпределение Юг ЕАД да преустанови незаконосъобразната практика, с която отказва присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, попадащи в обхвата на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ с мотив, че в имота няма сграда, въпреки представени в дружеството официални документи, издадени от компетентен административен орган. Съдът е посочил, че действително от компетентността на електроразпределителното дружество е да извърши преценка дали е изпълнено това изискване по отношение на обекта за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници и дали е налице сграда, върху която същият да бъде изграден, но дружеството следва да се съобрази и с представените му официални удостоверителни документи от заявителите. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. От фактическа страна по делото е установено, че във връзка с график за извършване на планови проверки през 2020 г. по изпълнение на лицензионните условия на енергийните дружества в сектор Електроенергетика е извършена проверка на дейността на Електроразпределение Юг ЕАД по изпълнение на условията на лицензия Л-140-07/13.08.2004 г. за извършване на дейността разпределение на електрическа енергия. Проверката е обхванала всички проведени процедури за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, попадащи в обхвата на чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ, към електроразпределителната мрежа на дружеството, за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2020 г. Дружеството е било уведомено за извършената проверка и с Писмо изх. Е-13-262-115/20.08.2020 г. от него е изискана необходимата информация. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от Закона за енергетиката за резултатите от извършената проверка е съставен Констативен протокол Е-2 от 13.01.2021 г. Същият е връчен на 20.01.2021 г. на упълномощен представител на Електроразпределение Юг ЕАД. В резултат на събраните в хода на проверката документи и извършените от работната група проверки на място са направени констатации и изводи, на базата на които е издадено процесното решение. По своята правна природа принудителните административни мерки /ПАМ/ представляват административна санкция, която цели предотвратяване или преустановяване на административното нарушение, както и предотвратяване на вредните последици от него. Те са проява на правна принуда, като основанията за налагането им, видовете мерките, които се налагат и редът за тяхното прилагане, са нормативно установени. Основната разпоредба, уреждаща ПАМ, е разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН. Обжалваното в настоящото производство решение на КЕВР - Решение ПАМ-1/04.02.2021 г., е издадено по повод правоотношения, регулирани от специален закон - Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ и в този закон прилагането на принудителните административни мерки е уредено в разпоредбата на чл. 57 ЗЕВИ. В чл. 57, ал. 1 ЗЕВИ са уредени основанията, при които се налагат ПАМ, а съгласно чл. 57, ал. 2 ЗЕВИ принудителните административни мерки по ал. 1, производството по налагането и обжалването им се уреждат в глава тринадесета от Закона за енергетиката /ЗЕ/, а именно в чл. 201 и сл от ЗЕ. От изрично уредените в чл. 201, ал. 2 ЗЕ видове принудителни административни мерки, които КЕВР може да налага в производствата по чл. 24 от ЗЕВИ, само мярката по чл. 201, ал. 1, т. 1, б а от ЗЕ е близка по своя характер до наложените принудителни административни мерки с обжалваното в настоящото производство решение. Уредената в закона ПАМ е: за преустановяване извършването на определени действия или за задължително предприемане на такива действия в определен срок. Но както всички принудителни административни мерки, така и тази, имат предвид извършването на административни действия в нарушения на закона от дадено физическо или юридическо лице. С принудителните административни мерки не е възможно да се налага определено тълкуване на закона или да се замести дадената от закона възможност за преценка при приемане на определено решение. В обжалваното от Електроразпределение Юг ЕАД решение на КЕВР, на дружеството е вменено като първо задължение да възобнови 74 прекратени преписки и задължително да даде становище за присъединяването им. Изискванията за присъединяване на даден производител на ел. енергия са уредени в закона и преценката дали те са налице, е индивидуална по всяка преписка. И в заключението на съдебно-електротехническата експертиза е посочено, че присъединяването на всички ФЕЦ, посочени в тази точка на решението, ще влоши качеството на напрежението, поради което е необходима реконструкция на мрежата, за да се запази напрежението. Същият извод се налага и при преценката на останалите точки от решението на КЕВР, в които дружеството е задължено да изисква или не дадени доказателства и са дадени задължителни указания по преценката на тези доказателства в производствата по чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ. По своя характер тези указания не представляват принудителни административни мерки. Дали даден имот е урегулиран и дали в него е изградена сграда, по смисъла на специалния закон, е въпрос на преценка не само на дружеството и на административния орган, но и на съда. Поради което няма как КЕВР да налага ограничителни мерки на възможността за преценка и тълкуване на закона. Изискването за представянето на документи по административната преписка и изясняване на фактите по даден спор са правни действия и те не се регулират с принудителни административни мерки. Административният съд обосновано е приел, че обжалваното решение не е нищожно. Разпоредбите на чл. 57 ЗЕВИ и чл. 201 и сл. ЗЕ уреждат правомощието на КЕВР да налага ПАМ в изрично посочени от закона случаи. Но в конкретния случай налагането на ПАМ е незаконосъобразно, поради това че с него се иска преустановяване на правни действия, които дружеството жалбоподател извършва на основание Наредба 6 от 24 февруари за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните мрежи /Наредбата/. Съгласно чл. 87 от тази Наредба на оператора на разпределителната мрежа е дадено правото да поиска допълнителна информация за характеристиките на присъединявания обект. А съгласно чл. 91 от Наредбата операторът, след анализ на представените документи, изготвя писмено становище за присъединяване на лицето, подало искане за присъединяване, в срок до 14 дни от датата на постъпване на искането, което подлежи на обжалване пред КЕВР. Издавайки обжалваното решение, КЕВР е иззело това правомощие от електроразпределителното дружество и по административен ред го е задължило да приема определено становище по преписките, образувани за определен период от време. С оглед на това издаденото решение е изцяло незаконосъобразно. Административният съд не е направил разграничение между административната дейност, която дружеството извършва и предоставената му възможност за преценка на заявленията за присъединяване по всяка отделна преписка. Решението на съда е неправилно и следва да бъде отменено, като спорът бъде решен по същество с отмяна на обжалваното от Електроразпределение Юг ЕАД Решение ПАМ-1/04.02.2021 г. на КЕВР. На касационния жалбоподател следва да се присъдят направените разноски за двете инстанции в размер на 3635 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 660 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,