Решение № 5284 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13441/2011 г.

Решение № 5284 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13441/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Виктория Красимирова Спасова от гр. Стара Загора, представлявана от адв. Ченалов, против решение № VI-187 от 17.08.2011 г., постановено от Административен съд - Стара Загора по адм. дело № 383/2011 г. По изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението се иска отмяната му. Ответникът - оперативен работник Красимира Стоева при 01 РУП на МВР - Стара Загора, редовно призована, не се явява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срок от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Като обсъди доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните с оглед заявените касационни основания, настоящият съдебен състав установи следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Виктория Спасова против заповед за задържане на лице рег. № 448/01.08.2011 г., издадена от оперативен работник Красимира Стоева при 01 РУП на МВР - Стара Загора, на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, в изискуемата форма, както и че при издаването й не са нарушени административнопроизводствените правила и е спазен материалният закон. Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд. Оспорват се правните изводи относно наличие на предпоставките за прилагане на мярка за административна принуда "задържане на лице за 24 часа от полицейските органи", визирани в разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. От доказателствата по делото се установява, че на 31.07.2011 г. в 23.16 часа в полицейското управление е получен сигнал за нарушаване на нощната тишина. Дежурният екип е посетил обекта, където е заварил шумно празнуваща компания. На собственика на жилището е съставен АУАН, след като е имало разправия между полицейските служители и някои от гостите във връзка с документите им за самоличност. Афектирани и повлияни от алкохола, жалбоподателката (за която не се спори, че не е била в пияно състояние предвид показанията на дрегера) и още двама мъже от компанията (св. Станчев и св. Колев) в 01.20 часа на 1.08.2011 г. са отишли до РУП да подадат жалба срещу грубото според тях поведение на полицаите. Тогава е осъществено и задържането им предвид невъзможността за нормална комуникация с тях и отказ да изпълнят отправените им разпореждания. Тази обстановка е изложена в докладните записки на полицаите Димова и Желев, не се опровергава и от показанията на разпитаните от съда двама свидетели. При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав прави следните правни изводи: Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР регламентира мерки за административна принуда с цел обезпечаване на дейността на полицейските органи, подсигуряване на своевременно протичане на мероприятията по установяване на самоличността на проверяваните лица, както и по опазване на обществения ред. Тези мерки нямат характер на мерки за наказание и за назидание на лицата за осъществено от тях поведение в разрез с установените обществени правила. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. В случая правилно съдът е приел, че са били налице основанията за задържане на жалбоподателката и придружаващите я лица. Действително в заповедта не е било вписано отправеното към Спасова полицейско разпореждане. Но от приложените към административната преписка две докладни записки, както и от показанията на разпитаните свидетели, чиито показания съдът е преценил с оглед на своите лични и непосредствени впечатления, и ги е съпоставил с останалите събрани доказателства, се установява по безспорен начин, че на жалбоподателката й е било разпоредено да прекрати отправянето на заплахи, обиди и физически действия за саморазправа с полицейския орган. По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон и целта му, и е надлежно мотивирана, поради което не са били налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК. Като я е потвърдил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение