Решение № 12267 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8152/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. А. С., чрез адв. М. Златанов, против решение 1758 от 27.05.2024 г. по адм. дело 425/2023 г. на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 1040-21-302 от 16.05.2023 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град, с което е оставена без уважение, като неоснователна жалбата срещу разпореждане 31671/04.07.2022 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ София-град. Оспорва решението като твърди, че същото е неправилно, поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на друг състав на същия съд или отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ София-град. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на ТП на НОИ София-град, чрез процесуалния представител юрк. Е. Вълева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт по чл. 24 от Наредбата за правната помощ. Ответникът Инфраструктурно строителство АД, чрез адв. Д. Костова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище, че в случая не са доказани, съответно не са налице елементите на фактическия състав на трудовата злополука като осигурителен социален риск. Правилно съдът е кредитирал показанията на лицата, разпитани като свидетели С. К., Ш. Ю. и Г. Г.. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд Стара Загора е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Настоящият състав споделя изцяло приетата за установена фактическа обстановка по случая и изведените въз основа на нея правни изводи. Между Инфраструктурно строителство АД, гр. София и жалбоподателя Т. А. С. е сключен трудов договор 489 от 21.01.2022 г., по силата на който, на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), Т. С. е назначен в дружеството на длъжност работник, строителство с код по НКПД 93120003 в отдел Оризово Михайлово и месторабота Оризово, при 8-часов работен ден, като договорът е сключен със срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя. Изпратено е уведомление в ТД на НАП, като заверено копие от него е връчено и на Т. С. на 24.01.2022 г. С декларация вх. 451/25.05.2022 г., заведена в ТП на НОИ София-град Т. С. е уведомил за случила се с него трудова злополука по време на извършвана трудова дейност като работник строителство с работодател Инфраструктурно строителство АД на 29.03.2022 г. в 11.00 ч. на строителен обект ЖП гара Чирпан, при полагане на бетонна мазилка с машина, при което е попаднал бетон в [заличен текст]. С писмо изх. 5101-21-451#1 от 27.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с оглед на декларираното място на злополуката (ЖП гара Чирпан), на директора на ТП на НОИ Стара Загора са изпратени по делегация документите за разследване на декларираната злополука, станала на 29.03.2022 г. с Т. А. С.. Със заповед 9 от 04.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ Стара Загора, на основание чл. 58, ал. 1 от КСО е наредено да се извърши разследване на декларираната злополука при осигурителя Инфраструктурно строителство АД, като е определена и комисия, която да извърши разследването, с участието на представители на работодателя и работника. При проверката е констатирано, че в деня на постъпване на работа на С. е проведен начален инструктаж и че от писмените обяснения на колегите му и техническия ръководител на обекта, не се установява на посочената от него дата да е имало злополука. Резултатите от извършеното разследване са обективирани в Протокол 9 от 28.06.2022 г. В него са посочени констатираните обстоятелства относно трудово-правния статус на Т. С., вкл. основните задължения по длъжностна характеристика за заеманата длъжност работник строителство при работодателя Инфраструктурно строителство АД. По данни от С., обективирани в писмени обяснения, същият е претърпял инцидент при полагане на бетонна мазилка с машина на 29.03.2022 г. около 11 часа в района на строителен обект ЖП гара Чирпан, качен върху строително скеле на височина 3 метра, като вследствие на повреда в машината в [заличен текст], като първа помощ му оказали негови колеги на строителния обект. В протокола е отразено, че няма данни за медицински документи от лечебно заведение, което да е посетено от С. на 29.03.2022 г., нито болничен лист, същият е имал пълен отработен месец, не са ползвани обезщетения за временна неработоспособност и в хода на проверката са представени амбулаторни листи от 04.05.2022 г. и от 25.05.2022 г., като и в двата документа липсва информация, доказваща, че инцидентът, въз основа на който е претърпяно увреждането, е настъпил на 29.03.2022 г. С разпореждане 31671/04.07.2022 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ София-град, декларираната с вх. 451/25.05.2022 г. злополука, станала с Т. С., не е приета за трудова. В законоустановения срок по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО Т. С. е оспорил разпореждане 31671/04.07.2022 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с искане за провеждане на допълнително разследване, за отмяна на разпореждането и постановяване на решение, с което декларираната злополука да бъде призната за трудова. С оспореното пред първоинстанционния съд решение 1040-21-302 от 16.05.2023 г. директорът на ТП на НОИ София-град е отхвърлил жалбата, като в мотивите са изложени съображения, че липсват обективни данни, че на 29.03.2022 г. от Т. С. при извършване на трудова дейност на строителния обект е претърпян инцидент, още по-малко същият да е довел до неработоспособност, тъй като болничен лист или друг медицински документ от деня, в който жалбоподателят твърди, че е настъпила злополуката, не е представен и не е издаван от компетентен орган на медицинската експертиза. Първоинстанционният съд е приел като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане 31671/04.07.2022 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - Софи -град. В първоинстанционното производство е допусната съдебно-медицинска експертиза за изготвяне на заключение по въпроса какви са получените от Т. С. увреждания съгласно представената по делото медицинска документация и възможно ли е същите да са настъпили по начина, описан в подадената в ТП на НОИ София-град декларация за трудова злополука с вх. 451 от 25.05.2022 г. В заключението на експертизата е посочено, че на 29.03.2022 г. по време на работа С. е получил [заличен текст], по-силно изразено [заличен текст], като след проведено лечение е поставена диагноза [диагноза] , а в първите дни след травмата е имал [заличен текст], с [заличен текст], [заличен текст]. Според СМЕ описаните в заключението травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети ведно с химически агенти и добре отговарят да са получени по време и начин, описани в материалите по делото от попаднал [заличен текст]. В заключението е посочено, че от датата на твърдяното увреждане няма медицинска документация за извършен преглед, като първият документиран преглед е при издаденото на 04.05.2022 г. медицинско направление от д-р Р. С., съдържащо данни за назначено и започнало две седмици по-рано медицинско лечение, когато е поставена [заличен текст]. В първоинстанционното производство е допуснат и разпит на свидетели, като според показанията на свидетелката Л. Б., живееща на съпружески начала с жалбоподателя Т. С. и майка на неговите деца, на 29.03.2022 г. Т. е тръгнал здрав на работа. Към обяд шефът му С. го е прибрал с [заличен текст]. След като попитала мъжа й какво е станало, той и отговорил, че на скелето при помпането е [заличен текст]. Свидетелката е заявила, че го е лекувала с [заличен текст], които й дали в аптеката, не знае дали мъжът й е ходил на лекар, но същият [заличен текст] и не може [заличен текст]. След инцидента С. не е ходил на работа в тази фирма. Свидетелят К. Г. е заявил, че работи с Т. С. от февруари 2022 г. на гарата в гр. Чирпан без трудов договор плащали му под масата . При поставянето на турбозолна мазилка на обекта, тъй като нямало специалисти, накарали Т. С. да работи на машината турбозол. Тя постоянно се задръствала и трябвало да се чисти. Той видял, че турбозолът е спрял, а С., който също работил на трето ниво като него, гледал в самия шланг дали е запушен и в този момент машината го [заличен текст], след което колеги го закарали в болницата и Т. вече не е ходил на работа в този обект. Свидетелят твърди, че е виждал в града жалбоподателя, който му казал, че има проблем с [заличен текст] и не може [заличен текст]. Според свидетеля след инцидента заедно с Т. в болницата е отишъл и С. техническият ръководител на обекта, който платил прегледа и лекарствата му. След инцидента Т. два-три пъти е идвал на обекта, за да взима пари от С. за лекарства, като е бил с [заличен текст]. Свидетелят Ш. Ю. е заявил, че познава Т. С. от 26.03.2022 г., когато е черпил за рожден ден. Свидетелят работил зидарии и мазилки, а Т., като общ работник. Ю. не е видял инцидента и не знае Т. да е получавал увреждания на [заличен текст] и да е работил с машина за турбозолна мазилка. Свидетелят С. С. е обяснил, че познава Т. С., когато работили на строителен обект ЖП гара Чирпан, като колегата му бил общ работник, хамалин. С. не знаел, че с Т. С. се е случил инцидент на обекта, като не си спомня жалбоподателят да се е оплаквал, че е болен, че не може да работи и да е отсъствал от работа. Заявил е, че не знае на обекта да са работили лица без трудови договори, като не познава свидетеля К. Г. и не го е виждал да работи на обекта на ЖП гара Чирпан, освен това на обекта няма машина за турбозолна мазилка, още повече С. да е работил с такава, тъй като няма квалификация. При така събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение 1040-21-302 от 16.05.2023 г. е издадено от териториално и материално компетентния по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. г от КСО административен орган директор на ТП на НОИ София-град, като потвърденото с него разпореждане 31671/04.07.2022 г. е постановено от надлежно определено със заповед 1015-21-248/06.12.2018 г. на директора на ТП на НОИ София-град (ТП на НОИ по регистрация на осигурителя) длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО старши инспектор по осигуряването в сектор Трудови злополуки , отдел Контрол по разходите на ДОО . Решението е в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, при изложени подробни мотиви за формирания от решаващия орган извод за липсата на кумулативно изискуемите се елементи от фактическия състав на трудовата злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Противно на твърдяното от жалбоподателя, административният съд е приел, че органът е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да събере и обсъди всички относими за спора обстоятелства, както и да изясни всички факти от значение за случая. На основание чл. 58, ал. 1 от КСО и чл. 7, ал. 1 от НУРРОТЗ, въз основа на заповед 9 от 04.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ Стара Загора, от надлежно определена комисия е извършено разследване на декларираната злополука в осигурител Инфраструктурно строителство АД на строителен обект в гр. Чирпан, обл. Стара Загора. За резултатите от разследването е съставен изискуемият се по чл. 58, ал. 6 от КСО протокол, обобщаващ данните от извършената проверка. Отхвърлено е възражението на жалбоподателя, че актът е издаден без да е изяснена действителната фактическа обстановка по случая, доколкото не са възприети твърденията му относно датата, мястото и начина на настъпване на увреждането, съответно обвързването на направените фактически и правни изводи за липса на елементи от фактическия състав на трудовата злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО с констатираната липса на медицинска документация към твърдяната дата на настъпване на увреждането. Съдът е посочил, че злополуката е внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично, причинено от външно въздействие върху тялото и организма, или нетравматично. Съществените белези на злополуката са, че тя представлява внезапно, непредвидено увреждане на здравето, което е резултат на външно или вътрешно (болестно) въздействие върху човешкото тяло или организъм. Следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е резултат (последица, следствие) на извършваната работа. В представеното медицинско направление от 04.05.2022 г. е посочено, че при първо посещение е установена [заличен текст], обхващаща [заличен текст], като на С. е била поставена [заличен текст] две седмици (т. е. до датата на издаване на медицинското направление), след което пациентът е почувствал значително подобрение, а [заличен текст]. Въз основа на издаденото медицинско направление, на 19.05.2022 г. на Т. С. е извършен амбулаторен преглед от д-р И. Д., документиран с амбулаторен лист 1558 от 19.05.2022 г. От наличната медицинска документация, първоинстанционният съд е приел за доказано настъпило по отношение на Т. С. внезапно увреждане на здравето травматично увреждане на [заличен текст], с [заличен текст], нарушаваща [заличен текст]. С оглед факта, че С. е осигурено лице, първоинстанционният съд е приел, че са налице само два елемента от фактическия състав на трудовата злополука не е доказано наличието на останалите предпоставки. Два от елементите от фактическия състав на трудовата злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО, изискват наличието на неблагоприятен резултат от увреждането неработоспособност или смърт и причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия неблагоприятен резултат. Позовавайки се на чл. 103, ал. 2 от Закона за здравето (ЗЗ) и чл. 3, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), съдът е приел, че експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар, от ЛКК, от ТЕЛК и от НЕЛК. Въз основа на нормативната уредба, е прието, че неработоспособността се установява от органите на медицинската експертиза и се удостоверява с издаването на болничен лист. В случая нито се твърди, нито има данни за издаден на Т. С. болничен лист на датата на твърдяното увреждане 29.03.2022 г. или в по-късен момент (в хипотезата на болничен лист за минало време по чл. 9, ал. 5 от НМЕ), от лекуващ лекар, от лекар от ЦСМП, от ЛКК и т. н., с който болничен лист да се установи и да се удостовери от компетентен орган на медицинската експертиза настъпила неработоспособност на Т. С. и съответно причината за неработоспособността (травматично увреждане/заболяване, довело до неработоспособността). Съдът е приел и за недоказано, че декларираната от жалбоподателя злополука (травматично увреждане на здравето), е станала на 29.03.2022 г. през време и във връзка/по повод на извършвана от Т. С. работа за Инфраструктурно строителство АД, при наличие на функционална връзка на настъпилото увреждане на здравето и изпълнението на възложената трудова функция по трудовото правоотношение. Единственото доказателство в подкрепа на твърдяното от Т. С. претърпяно травматично увреждане по време и във връзка с осъществявана трудова функция, според първоинстанционния съд се свързва с показанията на свидетеля К. Г., който твърди, че инцидентът се е случил на 29.03.2022 г. при работата на С. с машина за полагане на мазилка на строителен обект ЖП гара Чирпан, която работа му е била възложена от техническия ръководител на обекта, като вследствие повреда на машината частици от мазилката/бетонов разтвор е [заличен текст] на С.. Тези показания не са кредитирани от първоинстанционния съд, тъй като липсват, каквито и да било данни, че К. Г. е бил към момента на злополуката на 29.03.2022 г. на строителен обект ЖП гара Чирпан, доколкото същият няма трудов договор с осигурителя и свидетелят С. С. е заявил, че не познава Г. и не го е виждал на строителния обект. Освен това соченият от Г. начин и механизъм на настъпване на увреждането (при работа на С. с машина за полагане на турбозолна мазилка), не само, че не се подкрепя от нито едно доказателство по делото, но и наличието на машина за турбозолна мазилка на строителния обект и използването й за полагането на мазилка, се отрича от разпитите на работещите на обекта лица по ДП 375 ЗМ-240/2022 г. по описа на РУ Чирпан. Налице е и разминаване на показанията на Г., дадени по посоченото досъдебно производство и при разпита му в съдебното заседание по делото, относно мястото, на което жалбоподателят и свидетелят са се намирали и от където свидетелят е възприел обстоятелствата по настъпването на злополуката. Соченият от Г. механизъм на настъпване на увреждането при струйно впръскване с голямо налягане в [заличен текст] на С. на бетонов разтвор от близко разстояние (според свидетеля С. гледал в самия шланг, когато момчето, което пускало и спирало машината, включило турбозола), би наложило необходимост в спешен порядък да бъде потърсена и съответно оказана медицинска помощ на пострадалото лице, като липсата на обективни данни за това според първоинстанционния съд е още едно основание да не бъдат кредитирани с доверие показанията на свидетеля Г. относно датата, мястото и обстоятелствата, при които е настъпила злополуката и съответното травматично увреждане на С.. Съдът не е кредитирал и показанията на свидетелката Б., доколкото тя твърди, че увреждането било на [заличен текст](при констатирани от СМЕ травматични увреждания на [заличен текст] на Т. С. при по-силно отразена [заличен текст]) и твърдяното като извършено от свидетелката лечение на [заличен текст] повече от една-две седмици с [заличен текст], които й дали от аптеката, без да знае дали мъжът й е ходил на лекар. По отношение на заключението по СМЕ съдът е приел, че не представлява доказателство, че констатираните по отношение на Т. С. травматични увреждания са резултат от попаднал струйно бетон в [заличен текст] на 29.03.2022 г. при осъществявана от С. трудова дейност за работодателя Инфраструктурно строителство АД на строителен обект ЖП гара Чирпан. Изложеното от вещите лица, че травмата е получена на 29.03.2022 г. по време на работа се основава на данни от снетата анамнеза, отразена в издаденото от д-р С. медицинско направление от 04.05.2022 г. и от показанията на свидетеля К. Г.. Приел е, че в частта на заключението относно възможния механизъм на настъпване на констатираните травматични увреждания на [заличен текст] на Т. С. от действието на тъпи предмети ведно с химични агенти макар и да е компетентно дадено, не е достатъчно, за да се приеме за доказано настъпването на злополуката по описания от С. начин, време и обстоятелства при наличието на причина (функционална) връзка между настъпилото увреждане и извършвана трудова дейност за работодателя Инфраструктурно строителство АД към момента на злополуката. Обстоятелството, че е възможно увреждането да е настъпило по начина и механизма, описан в декларацията за трудова злополука, не е достатъчно да се приеме за доказано, че това увреждане е станало по времето, мястото и при обстоятелствата, посочени в същата декларация. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите Ш. Ю. и С. С. с оглед на всички данни по делото и липсата на медицинска документация или други доказателства, удостоверяващи твърдението за претърпяно на 29.03.2022 г. травматично увреждане на Т. С.. Липсата на машина за турбозолна мазилка, както и това, че жалбоподателят е извършвал само неквалифицирана трудова дейност като общ работник, според първоинстанционния съд изключва настъпването на увреждането на мястото, при обстоятелствата и по начина, твърдян от жалбоподателя. Предвид всичко изложено, съдът е приел, че формираните от органите на ТП на НОИ София-град фактически и правни изводи за липса на кумулативно изискуемите елементи по чл. 55, ал. 1 от КСО, за квалифицирането на злополуката като трудова, са обосновани и правилни, поради което е отхвърлил жалбата на Т. С.. Така постановеното решение е правилно. Аргументирано и обосновано първоинстанционният съд е приел, че не е налице безспорно установяване на трудова злополука, от която да е настъпила временна неработоспособност на С.. Данните посочени в декларацията, че злополуката е станала на обект ЖП гара Чирпан на 29.03.2022 г., не се подкрепят от съвкупния анализ на доказателствата. В подкрепа на изложеното от жалбоподателя са само показанията на свидетеля Г., за който няма доказателства, че е работил в Инфраструктурно строителство АД, а при очна ставка в съдебното заседание на 13.12.2023 г., свидетелят С. С. е заявил, че Г. не е работил на обекта ЖП гара Чирпан. Не е установена връзка между извършваната от жалбоподателя работа и механизмът на получаване на увреждането, доколкото от свидетелските показания на работниците в Инфраструктурно строителство АД се твърди, че не разполагат с машина за турбозолна мазилка на строителния обект, а и С. не е квалифициран да работи с такава. Правилни са изводите на съда, че при издаване на акта не са допуснати нарушения на материалния закон. От събраните доказателства по делото се установява, че не са налице задължителните елементи от фактическия състав на трудовата злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО внезапно увреждане на здравето, довело до временна неработоспособност, вследствие на настъпил инцидент при и по повод на извършване на работа за работодателя и изпълнение на трудовите му задължения. Не се установява внезапно увреждане, отпускът за което следва да се оформи по реда на чл. 9, ал. 1 3 от НМЕ, тъй като относно твърдяното за настъпило увреждане на 29.03.2022 г. увреждане на здравето, не е бил издаден болничен лист и не е било регистрирано настъпване на временна неработоспособност. Такива не са били представени и в по-късен момент, а от доказателствата по делото се установява, че С. е имал пълни отработени месеци и е получавал пълно месечно възнаграждение за периода от м. февруари до м. юни 2022 г. от осигурителя. Предвид изложеното липсват изискуемите предпоставки по чл. 55, ал. 1 от КСО внезапното увреждане да е довело до временна неработоспособност и доказателства, че настъпилият със С. инцидент е станал при или по повод извършване на работа за работодателя и изпълнение на трудовите му задължения на 29.03.2022 г. на строителен обект ЖП гара Чирпан. Разпореждането на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което не е приета настъпилата с касатора злополуката за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, правилно е било потвърдено с решението на директора на ТП на НОИ София-град. Изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт са правилни, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора основателно се явява искането на ответника директорът на ТП на НОИ София-град, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, което настоящият състав определя в размер на 110 лева. Неоснователно е искането на ответника Инфраструктурно строителство АД за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. На първо място с обжалваното решение, Административен съд Стара Загора е осъдил Т. А. С. да заплати на Инфраструктурно строителство АД сумата от 517 лева, в т. ч . и адвокатско възнаграждение. Изложеното обосновава извода, че в първата съдебна инстанция на дружеството са присъдени дължимите разноски. На следващо място, въпреки изхода на спора, представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие, разноски не следва да бъдат присъждани и за настоящата инстанция, доколкото е отразено, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева е платимо по банков път. Доказателства за извършено плащане на посоченото адвокатско възнаграждение не е представено. Съгласно т. 1 от тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело 6/2012 на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,