Решение № 2715 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6476/2014 г.

Решение № 2715 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6476/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Георги Борисов Истатков срещу Решение № 196 от 02.04.2014 г., постановено по адм. д. № 1 по описа за 2014 г. на Административен съд - Монтана (АСМ). В касационната жалба се поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел неоснователност на претенцията му по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) по причина непредприемане от страна на касатора на необходимите действия за идентифициране на границите на претендираните имоти. Оспорва също така възприетото от състава на АСМ, че било обективно невъзможно издаването на скици, тъй като не е завършен реституционният процес, както и възприетото, че не е доказал причинените му вреди от тяхното неиздаване. В исковата си молба не посочил какви пропуснати ползи претендира, но е доказал, посредством заключението на приетата експертиза, че има пропуснат доход. Търси именно неговото заплащане и направените по делото разноски. Наред с това без скица не може да продаде имотите. Иска отмяната на обжалваното съдебно решение и уважаване на предявения пред АСМ иск като Областна дирекция "Земеделие" - Монтана бъде осъдена да му заплати сума в размер на 500,00 лв. В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна, но не по причините, изложени в нея. Съгласно диспозитива на решението, предмет на контрол, съставът на АСМ е отхвърлил предявените от Георги Борисов Истатков обективно съединени искове, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, срещу Областна дирекция "Земеделие" - Монтана (ОДЗМ) за заплащане на сума в размер на 500,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, настъпили от неизпълнението/бездействието на Общинска служба "Земеделие" - Монтана (ОСЗМ) за издаване на скици на два имота - лозе от 3 дка и нива от 2 дка, в землището на с. Горно Церовене, община Георги Дамяново, възстановени му с решение на ПК Г. Дамяново № 634/11.02.1993 г., тъй като е лишен от възможността да ги ползва, за пет години назад, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата, както и направените разноски в производството. Касационният жалбоподател иска отмяната на обжалваното съдебно решение и уважаване на предявения пред АСМ иск, като ОДЗМ бъде осъдена да му заплати сума в размер на 500,00 лв. Установено е от първоинстанционния съд, че с молба вх. № 596 от 10.09.2012 г. до ОСЗМ Истатков е заявил, че са му възстановени имоти с Решение № 634 от 11.02.1993 г. с плана за земеразделяне, но за два от имотите не са му издадени скици - нива от 2 дка и лозе от 3 дка в местността "Граничката". Налице е издадено Решение № 634 от 09.03.1999 г. на Поземлена комисия Г. Дамяново за възстановяване на тези имоти. Тъй като не му били издадени скици, Истатков обжалвал мълчаливия отказ на началника на ОСЗМ. Същият е отменен с Решение № 36 от 24.01.2013 г., постановено по адм. д. № 607 по описа на АСМ за 2012 г. Във връзка с изпълнението на това съдебно решение е разменена кореспонденция между началника на ОСЗМ и Истатков в периода 06.03.2013 г. - 30.07.2013 г. Последният е уведомен, че установяване границите на имотите се извършва по реда на Наредба № 49 от 2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, тоест необходимо е да се проведе процедура по идентифицирането от него на имотите на място в землището на с. Горно Церовене, като подробно е описана и процедурата за това. Тъй като настоящият касатор не бил съгласен с посочения ред за снабдяване със скици, подал искова молба в АСМ, по която е образувано производството по делото, завършило с постановяване на обжалваното съдебно решение. В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 и чл. 204, ал. 4 АПК, за присъждане на обезщетения за причинени на Истатков имуществени вреди от незаконосъобразен отказ на длъжностни лица при ОСЗМ да му се издаде скица за два имота - лозе от 3 дка и нива от 2 дка в землището на с. Горно Церовене, община Георги Дамяново. Като се е позовал на чл. 33, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) е направил извод, че ОДЗМ е "легитимиран ответник по исковата претенция". С аргументи, че наличието или не на незаконосъобразен отказ да бъдат "предоставени" скици следва да се провери в производството пред него, съставът на АСМ е приел, че искът е допустим. По подробно изложени съображения е направил извод, че не е налице незаконосъобразен административен акт или бездействие за издаване на исканите скици, респективно първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С позоваване на заключението на приетата по делото съдебна експертиза и след анализ на доказателствата съдът е приел, че не са установени и твърдените от Истатков имуществени вреди, както и причинната връзка между незаконосъобразен отказ и вредоносния резултат. Решението е недопустимо. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК. При този извод решението, предмет на контрол, следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Предвид твърденията в исковата молба, по която е било образувано производството пред АСМ и уточнителната молба от 13.01.2014 г., Истатков претендира вреди от неиздаването на скици от ОСЗМ за посочените по - горе имоти като следствие на действия или бездействия на нейни длъжностни лица, въпреки постановеното от състав на АСМ решение по адм. д. № 607 по описа за 2012 г. С това решение е отменен мълчалив отказ на началника на ОСЗМ за издаване на два броя скици за посочените имоти по молба с вх. № 596 от 10.09.2012 г. и е определен 14-дневен срок за произнасяне по тази молба, считано от получаване на преписката. Първоинстанционният съд е приел, от една страна, че е сезиран с иск за вреди в хипотезата на чл. 204, ал. 4 АПК, а от друга е изложил съображения, че не констатира, освен наличието на бездействие, така и на незаконосъобразен административен акт (стр. 5, последен абзац от решението). Съдът не е съобразил, че предвид отмяната на мълчаливия отказ за издаване на скици и изпращането на административната преписка на началника на ОЗСМ за произнасяне по молбата с вх. № 596 от 10.09.2012 г. в определения със съдебния акт срок, последващите негови действия следва да се преценяват на плоскостта на изпълнението, респективно неизпълнението на съдебното решение, постановено от АСМ по адм. д. № 607/2012 г. Това е така доколкото именно твърдяното бездействие за изпълнение на това съдебно решение е източникът на претендираните вреди. В този смисъл, предвид твърденията на Истатков, наведените в исковата молба факти и разменената кореспонденция между него, и началника на ОСЗМ, не е налице действие или бездействие, чиято незаконосъобразност да се установява в хипотезата на чл. 204, ал. 4 АПК. Не са наведени твърдения, че е налице незаконосъобразен, нищожен или оттеглен административен акт с оглед извършване на положителна преценка за допустимост на иска в останалите хипотези на чл. 204 АПК, а и предвид това, че издаването, съответно неиздаването на скица по своята същност не представлява фактическо действие, респективно бездействие, а е приравнено на издаване/отказ за издаване на административен акт. Не се претендират и вреди от отменения мълчалив отказ с постановеното от АСМ по адм. д. № 607/2012 г. съдебно решение. Искът по чл. 203, ал. 1 АПК не може да се основава на твърдяно неизпълнение на влязло в сила съдебно решение. Неизпълнението на съдебно решение не съставлява фактическо бездействие по смисъла на посочената разпоредба и е недопустимо да се приема за основание за претенция за вреди по този ред. Такива са фактическите действия и бездействия, които административният орган или длъжностните лица са длъжни да извършат по силата на нормативен акт, без да е необходимо издаването на индивидуален административен акт. Предвид изложеното, като е приел, че е сезиран с допустим иск и се е произнесъл по същество, първоинстанционният съд е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да се обезсили, а производство по делото да се прекрати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,