Решение № 110 от 22.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 50/2009 г.

Решение № 110 от 22.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 50/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по жалба на адв. Н з. на подсъдимия А. Обжалва се решение № 183/2008 г. по ВНОХД № 335/2008 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 12 от 29.05.2008 г. по НОХД № 112/2008 г. на Кърджалийския окръжен съд. Сочи се касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 НПК и необоснованост на съдебния акт. Иска се на осн. чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК да се постанови присъда, с която да се отмени решението на АС - Пловдив, постановено по ВНОХД № 335/2008 г., и се постанови нова присъда, с която Х. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение, ведно с всички законни последици. Подсъдимият и неговия з. не се явяват в съдебно заседание, редовно призовани. Прокурорът счита жалбата за неоснователна и пледира да се остави без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в рамките на своите правомощия, като взе предвид изтъкнатите основания и доводи и становището на прокурора, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА. С цитираната присъда подсъдимият Х е признат за виновен в това, че на 30.03.2007 г. в гр. М., при управление на личния си лек автомобил м. "Рено 9" с рег. № К* нарушил правилата за движение по чл. 37, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Н. Х., поради което и на осн. чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на ТРИ месеца лишаване от свобода, изпълнението на които на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години. Лишен е от правоуправление на МПС за срок от една година. Съдът се е произнесъл и по разноските. С второинстанционния акт присъдата е потвърдена. Касационната жалба дословно преповтаря въззивната, ведно с сочените основания и направените искания. Залегналите в същата доводи за случайно деяние по чл. 15 НК и виновно поведение на свидетеля С като водач на другия автомобил при ПТП са поставени от защитата при първоинстанционното и въззивно производство. Намерили са законосъобразен и обоснован отговор в мотивите към присъдата /л. 34-36/ и решението /л.13-14/, с което са изпълнени задълженията на съда по чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК. Настоящата инстанция ги споделя, като констатира, че не са допуснати процесуални нарушения, водещи до накърняване правото на защита и нарушение на материалния закон. Предходните инстанции са взели всички мерки за разкриване на обективната истина и са изградили вътрешното си убеждение на базата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трито наказателно отделение,