Решение № 3128 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8876/2013 г.

Решение № 3128 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8876/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от заместник- министъра на културата срещу решение № 3104 от 10.05.2013 г., постановено по адм. дело № 3946 от 2011 г. по описа на Административния съд - София град, 28-ми състав. Касаторът твърди недопустимост, а евентуално - неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществено противоречие със съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не се явява, представлява се от юриск. Харизанова, която поддържа касационната жалба, а по същество моли съдебното решение да бъде обезсилено, евентуално - отменено като неправилно. Ответникът, Бонка Цонева Хинкова-Петкова, редовно призован, се явява лично и с адв. Дашина, която оспорва касационната жалба и твърди правилност на съдебното решение по съображения, подробно развити устно в хода по същество и в представени по делото писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 84, ал. 6 от Закона за културното наследство /ЗКН/ е обявил нищожността на изричен отказ на заместник-министъра на културата с изх. № 33-НН-0263 от 22.03.2011 г. за съгласуване на "Проект - преработка на семеен пансион в УПИ IХ - 331 в кв. 58 по плана на гр. Несебър". За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че, предвид установения по делото факт на осъществено вече строителство по проекта-преработка, по отношение който е постановен обжалвания отказ, зам. министърът на културата не е бил компетентен да издаде обжалвания административен акт поради следното: на първо място - проект-преработка в хода на одобрено по съответния ред строителство, какъвто е конкретният случай, се допуска по закон само при липса на съществени отклонения от първоначално одобрения проект по смисъла на чл. 154, ал. 2 от ЗУТ, а при несъществени отклонения от първоначалния инвестиционен проект не се изисква предварително съгласуване по реда на чл. 83 от Закона за културното наследство /ЗКН/. Отделно от това - дори да се изисква такова съгласуване, същото винаги следва да е предварително- т. е. преди осъществяване на строителството, каквато не е ситуацията в случая. Проектът - преработка на първоначалния инвестиционен проект е бил изпълнен и измененията са осъществени преди постановяване на оспорения отказ, поради което зам.-министърът към датата на изричния отказ не е бил компетентен да се произнесе, доколкото произнасянето му винаги следва да предхожда осъществяването на строителството. На следващо място - недопустимо е произнасянето в административния акт относно характера на измененията - дали те са съществени по смисъла на чл. 154, ал. 2 и сл. от ЗУТ или не, тъй като преценката на този въпрос е от изключителната компетентност на регионалните структури на ДНСК. По отношение този въпрос АС- София град е приел за задължително установеното с влязлото в сила решение на АС - Бургас по адм. д. № 2109/2011 г. наличие на несъществено отклонение от първоначално одобрения проект, както и че завишаването на надзида на третия етаж с около 1.00 м не превръща построената триетажна сграда в незаконна такава. По горните съображения съдът е приел, че към датата на издаване на обжалвания административен акт, зам. министърът на културата не е притежавал материалната компетентност по закон да издаде оспорения административен акт. Решението на АССГ е правилно. Правилно съдът е приел, че преценката за това дали предприетите с проекта - преработка изменения на първоначално одобрения инвестиционен проект съставляват съществени изменения по смисъла на чл. 154, ал. 2 от ЗУТ или не, не са от компетентността на министъра на културата, съответно - на длъжностните лица, получили правомощия за произнасяне по делегация от министъра на културата. Наличието на съществени отклонения от първоначално одобрения инвестиционен проект води до незаконност на строежа, а преценката дали един строеж е законен или не по силата на специалния ЗУТ е предоставена в компетентността на ДНСК. Правилно съдът е преценил и задължителната сила на решението на АС - Бургас по адм. д. № 2109/2011 г., с което е отменена като незаконосъобразна заповедта на ДНСК, нареждаща да бъде премахнат незаконен строеж "Надстройка на семеен хотел" в УПИ IХ-331, кв. 58 по плана на гр. Несебър. Основен мотив за издаване на отменената заповед на ДНСК е нарушение на одобрените проекти и разрешение за строеж, изразяващо се в изграждане на надзида на височина с около 1.00 м повече от предвиденото по проект. Същото обстоятелство съставлява основен мотив за издаване и на оспорения в настоящото производство отказ на зам.-министъра на културата за съгласуване на проекта - изменение. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК, ако индивидуалният административен акт бъде отменен от съда, решението има действие по отношение на всички - включително и по отношение АССГ в производството по постановяване на обжалваното съдебно решение. Съгласно решението по адм. д. № 2109/2011 г. по описа на БАС, процесното увеличаване на надзида на триетажната сграда - семеен пансион не води до незаконност на строежа по смисъла на чл. 154, ал. 2 от ЗУТ. Правилен е решаващият извод на съда за това, че към датата на издаване на обжалвания административен акт, административният орган не е имал материалната компетентност да постанови изричния си отказ за съгласуване, тъй като към този момент строежът вече е бил изпълнен, а съгласуването винаги е предварително по закон - т. е. преди извършване на строителството. Обосновано процесуалният представител на ответницата по касация адв. Дашина се е позовала в писмената си защита на решение на ВАС по адм. д. № 15417/2011 г., II отделение, съгласно което предвиденото в чл. 84 и 83 от Закона за културното наследство съгласуване е задължително само за новите, още неодобрени проекти, но не и за вече одобрените такива, въз основа на които са издадени строителни разрешения и строителството е започнало. Неоснователно е оплакването на касатора за недопустимост на съдебното решение поради неконституиране на задължителна страна в производството - Националният институт за недвижимо културно наследство. Наистина НИНКН дава становище в процедурата по съгласуване по чл. 84 от ЗКН, но същият институт действа като помощен орган на министъра на културата, който е единствено компетентен да съгласува представените му инвестиционни проекти или да откаже съгласуването им, поради което участието на НИНКН като страна в производството не е наложително. Отделно от гореизложеното същият институт би могъл да инициира касационното производство по чл. 210, ал. 2 от АПК, ако счита че решението на АССГ засяга неблагоприятно интересите му, което не е сторено. Не могат да бъдат споделени и развитите в касационната жалба доводи за това, че решението на Бургаския административен съд, с която е отменена заповедта за премахване на незаконен строеж поради увеличаване височината на надзида с около 1.00 м не обвързва Министерство на културата, тъй като министерството не е било страна в това съдебно производство. Разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изр. второ от АПК е императивна - съдебното решение, с което индивидуалният административен акт е отменен като незаконосъобразен, има действие по отношение на всички . Именно защото с решението на БАС е прието, че изменението на първоначалния инвестиционен проект с увеличаване височината на надзида на триетажната сграда - семеен пансион не съставлява съществено изменение по см. на чл. 154, ал. 2 от ЗУТ, а същото решение е задължително за всички - както за министъра на културата и заместниците му, така и за съда, АССГ не е обсъдил и не се е позовал на приетата по делото съдебно-техническа експертиза от вещо лице-геодезист. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а постановеното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,