Решение № 10877 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13351/2018 г.
ВАСIII отделение11.07.2019 г.докладчик Искра Александрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 185/13.09.2018 г., постановено от Кюстендилския административен съд по адм. д. № 89/18 година, в частта, в която Б. Манолов е осъден да заплати на ГДИН разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10877 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13351/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е касационно, по реда на чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Манолов против решение № 185/13.09.2018 г., постановено от Кюстендилския административен съд по адм. д. № 89/18 година.
С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен предявения от Б. Манолов, изтърпяващ наказание "доживотен затвор без замяна" в затвора гр. [населено място] против ГД "ИН" - София, иск за заплащане на сумата от 46 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в периода 28.04.2012 г. -01.12.2014 г., изразяващи се във физически, психически дискомфорт, безпокойство, безсилие и безпомощност, резултат от незаконосъобразни действия от страна на служители на затвора, изразяващи се в системно нарушаване на правата му, свързани с получаването на храни и предмети по време на свиждане, подробно конкретизирани по дати и вещи с допълнителни молби от 13.03.2018 г. и от 10.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 28.04.2012 г. до окончателното изплащане. Със същото решение, ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 100 лева.
В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му.
Ответникът – ГДИН оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор.
Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е редовна от външна страна, подадена е от страна по съдебния спор, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211 АПК.
По основателността на касационната жалба, съдът приема следното:
Производството пред административния съд се е развило след отмяна на първоначално постановеното решение по делото от състав на Кюстендилския административен съд. В решението на ВАС, с което делото е върнато за ново разглеждане на друг съдебен състав, са дадени указания. Във връзка с тях, след получаване на делото във КАС, съдията, на който делото е разпределено, го оставя два пъти без движение и дава възможност на ищеца да уточни претенцията си. Ищецът е подал две уточнителни молби. Въз основа на извършените процесуални действия във връзка с уточняването на исковата молба, съдът е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 203 и сл. АПК вр. с чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически дискомфорт, безпокойство, безсилие и безпомощност, резултат от незаконосъобразни действия от страна на служители на затвора, изразяващи се в системно нарушение на правата му, свързани с получаването на храни и предмети по време на свиждане, подробно конкретизирани по дати и вещи с допълнителни молби от 13.03.2018 г. и от 10.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 28.04.2012 година до окончателното плащане.
Съдът е обсъдил събраните по делото свидетелски показания, посочвайки, че едната свидетелка е казала, че знае от ищеца, че при свиждане с негови близки, не му било разрешавано да получава определени хранителни продукти, както и че не му било разрешавано да предава кореспонденция, което му създавало емоционален дискомфорт. Съдът е посочил също така, че разпитаната по делото друга свидетелска е обяснила начина и метода на получаване на храни, и вещи от лишените от свобода.
Съдът е отбелязъл, че списъкът на разрешените храни и предмети се определя със заповед на министъра на правосъдието, каквито са издавани през 2012 г. и през 2014 година. Въз основа на сравнителен анализ със съдържанието на списъците, съдът е посочил, че недопуснатите храни – печени чушки, белени орехи, кашкавал, пържоли, пържен черен дроб, пържено месо са извън списъка.
Съдът е приел, че не е налице твърдяното от ищеца бездействие от страна на специализираните органи досежно оплакванията на ищеца, доколкото от докладните записки, молбите, жалбите, оплакванията на ищеца, ведно с отговорите им от служителите на затвора, се установявало своевременно и адекватно поведение, съответстващо на законовите правила за провеждане на свижданията и допускането на храни и предмети.
Съдът не е установил и нарушение на правото на ищеца, свързано с получаването и предаването на документи по време на свижданията с оглед законовата регламентация в чл. 86, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС и чл. 74-76 ППЗИНЗС.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е приел, че не е налице първата предпоставка за уважаване на иска – акт, действие и /или бездействие на специализираните органи по изпълнението на наказанията, с което да е нарушен чл. 3 ЗИНЗС.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение, с което е отхвърлен иска като правилно. Обоснован е изводът на съда, че по делото не е установено незаконосъобразно действие или бездействие на длъжностно лице от администрацията на ответника във връзка с твърденията на ищеца. От представените по делото писмени документи от ответника и по-конкретно от билетите за свижданията се установява, че на ищеца е разрешавано получаването на хранителни продукти. Установява се също така, че при някои от свижданията на ищеца през процесния период, не му е разрешавано внасянето на определени храни. От свидетелските показания на разпитаните по първоначалното дело свидетели - Крумов и Конакчийска се установява, че за процесния период, неразрешаването на лишените от свобода, на внасянето на определени донесени им храни, ставало чрез зачертаването им в описа на бележките за внасяне на храна и връщането им на близките на лишения от свобода. От представените по делото билети за свиждания и бележки за внасяне на храна се установява следното:
- на 22.06.2013 г. в бележката за внасяне на храна за ищеца е зачертан - пържен черен дроб;
- на 27.07.2013 г. в бележката за внасяне на храна е зачертан кашкавала;
- на 24.08.2013 г. в бележката за внасяне на храна са зачертани - 2 пържени пържоли и кашкавал;
- на 28.09.2013 г. в бележката за внасяне на храна е зачертана - 1 зелка, печени чушки, 2 пържоли;
- на 26.10.2013 г. в бележката за внасяне на храна са зачертани - сухи люти чушлета.
Основателно е посочено от съда, че хранителните продукти и вещи, които лишените от свобода могат да получават са само тези, които са включени в одобрения от министъра на правосъдието списък, актуален за съответния период. Видно от списъка на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти (лист 56-59 от делото при първоначалното му гледане) е, че са разрешени плодове и зеленчуци, без обаче да е посочено, че те могат да бъдат и в състояние след обработка. С оглед ограничителния характер на списъка е недопустимо разширителното му тълкуване, поради което не може да се приеме, че в категорията плодове и зеленчуци попадат - печените чушки и сушените чушлета. Разрешено е и получаването на млечни продукти, какъвто е кашкавалът, но закупени от лавката. От посочените по-горе бележки, не се установява кашкавалът, който е зачертан да е закупен от лафката. Видно от списъка е, че се разрешава получаването на местни продукти ( без полуфабрикати и в сурово състояние). Не е доказано от ищеца, в чиято тежест е било, да установи, че пържолите, чието получаване му е отказано са именно разрешение месни продукти, а не са полуфабрикати. По делото не е установено, на ищеца да е отказвано получаването на разрешени хранителни продукти. За останалите дати на свиждания, сочени от ищеца в първоначалната му искова молба или не са представени бележки за внасяне на храна или в представените липсват зачерквания. По този въпрос не могат да се кредитират показанията на разпитания по делото свидетел Крумов, тъй като информацията, която той съобщава не е добита непосредствено от него, а му е станала известна от разкази на ищеца.
Съдът е приложил правилно материалния закон, преценявайки, че не е налице незаконосъобразно бездействие на ответника относно предаването и получаването на документи от ищеца. По този въпрос, административният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав на касационната инстанция, което прави ненужно повтарянето им. Установено е по делото, че ищецът не е бил лишен от правото му на кореспонденция, което е упражнявал в съответствие с ограниченията, наложени от закона във връзка със самото изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Решението на съда, в частта, в която е отхвърлил изцяло исковата претенция на ищеца като правилно следва да се потвърди.
Неправилно е решението на съда в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение. В тази част, решението, имащо характер на определение е постановено в противоречие на чл. 284, ал. ЗИНЗС и следва да се отмени.
Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд