Решение № 11383 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14235/2015 г.

Решение № 11383 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14235/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. К. А. от гр. Б., подадена от пълномощника адвокат М. С., против решение № 1476 от 15.10.2015 г. по адм. дело № 2171/2014 г. на Административен съд - Б.. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че реализираните от него доходи, за които са му определени допълнителни задължения за внасяне на осигурителни и здравни вноски, не са доходи в качеството му на самоосигуряващо се лице, както са ги определили органите на приходната администрация, а доходи на физическо лице, в качеството му на едноличен търговец, поради което вноските за ДОО, ДЗПО и ЗО не следва да се внасят от него, а от възложителя по гражданския договор. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени административният акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) - Б., не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1476 от 15.10.2015 г. по адм. дело № 2171/2014 г., Административен съд - Б. е отхвърлил жалбата на С. К. А. против акт за установяване на задължение по декларация № 1709828/21.07.2014 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - Б., потвърден с Решение № 74/06.10.2014 г. на директора на ТД на НАП - Б., и жалбоподателят е осъден да заплати на ТД на НАП - Б. сумата от 300 лв., представляваща разноски по делото. С акта за установяване на задължение по декларация № 1709828/21.07.2014 г., на инспектора по приходите в ТД на НАП - Б. е установено, че след извършване на проверка на задължение за изчисляване на вноски по годишно изравняване за фонд ДОО, ДЗПО и ЗО за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г. лицето С. К. А. е следвало да определи окончателен размер на осигурителния си доход като самоосигуряващо се лице по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО и да посочи получения доход от извънтрудови правоотношения в колона 5.5 от Таблици 1 и 2, като са определени дължими суми за довнасяне, както следва: ДОО за 2009 г. - 156,78 лв. и лихви за просрочие 110,43 лв.; ДЗПО за 2009 г. - 60,29 лв. и лихви за просрочие - 42,47 лв; ЗО за 2009 г. - 96,48 лв. и лихви за просрочие - 41,85 лв. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че жалбоподателят С. К. А. е декларирал с декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ доходи от трудови правоотношения за 2009 г. в размер на 11 867.15 лв., доходи от дейности като ЕТ в размер на 3572.91 лв. и доход от извънтрудови правоотношения в размер на 2715 лв., определен след приспадане на нормативно признатите разходи от 25 %. В таблици 1 и 2 към ГДД, в които се определя окончателният доход, върху който се дължат осигурителни вноски, Алтънджиян е попълнил колона 3 за доход от трудови правоотношения, колона 4 за самоосигуряващо се лице, което упражнява трудова дейност като ЕТ и колона 5.1 - доход от стопанска дейност на ЕТ, и е определил дължимите осигурителни вноски. С резолюция № 1404593/02.04.2014 г. началника на сектор "Прием и обработка на декларации" и "ПУИ" при дирекция "Обслужване" е наредил извършване на проверка на посочените в ГДД на Алтънджиян обстоятелства, тъй като същият е посочил, че по сключените от него граждански договори сумите за осигурителни вноски са приспаднати от възнагражденията му и са внесени от "Дели 99" ЕООД и "Термал инженеринг" ООД. На жалбоподателя са дадени указания да подаде коригираща декларация, като посочи общия осигурителен доход и дохода получен по гражданските договори за 2009 г. Издаден е констативен протокол № 140493/18.06.2014 г., в който е посочено, че лицето е следвало да декларира извънтрудови правоотношения и да определи окончателния месечен размер на осигурителния доход като самоосигуряващо се лице по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО, поради което с резолюция за извършена проверка № 1409828/14.07.2014 г. е определен компетентен орган и срок за извършване на проверка и издаване на акт за установяване на задължения по декларация по реда на чл. 106 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Сумите, които са определени за довнасяне по издаденият акт за установяване на задължения по декларация № 18357/21.07.2014 г. са 156.78 лв. и лихви за просрочие - 110.43 лв. за ДОО, за ДЗПО - 60.29 лв. за довнасяне и лихви за просрочие - 42.47 лв., а за ЗО - 96.48 лв. и лихви за просрочие 41.85 лв. Жалбоподателят е оспорил актът за установяване на задължение по декларация пред директора на ТП на НАП - Б., който с решение № 74 от 06.10.2014 г. го е потвърдил. В мотивите на решението е посочено, че инспекторът по приходите в ТД на НАП - Б. е определил правилно задълженията по ЗЗО и КСО, като са изложени съображения и относно наличието на щета за фикса, независимо, че осигурителните вноски са внесени от възложителите по гражданските договори. От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза е установено, че общо осигурителните вноски внесени с ГДД са в размер на 117,76 лв., като остатъкът за довнасяне е 315,46 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от КСО лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, следва да внасят осигурителни вноски върху сбора от осигурителните им доходи, като еднолични търговци и от доходите за работа без трудово правоотношение, поради което доходът на жалбоподателя по сключените от него граждански договори следва да бъде включен за формиране на окончателния осигурителен доход. В декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ жалбоподателят не е отразил доходите по извънтрудови правоотношения в колона 5.5 на приложената към декларацията таблица 1 и таблица 2, и сумата в размер на 2715 лв. не е била взета предвид при определяне на окончателния осигурителен доход за 2009 г. и за определяне на размера на вноските за ДОО, ДЗПО и ЗО. Ж. С. А. е извършвал дейност като самоосигуряващо се лице, упражняващ свободна професия, независимо, че е регистриран и като ЕТ, тъй като според разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от КСО в относимата редакция (ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред: доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2; осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители; доходи за работа без трудово правоотношение. Независимо от факта, че е налице съвпадение с дейността на ЕТ и дейността на самоосигуряващото се лице по сключените от него граждански договори, вноските се внасят върху осигурителния доход, формиран от сбора от сумите, получени от дейността на лицето, като ЕТ и от дейността му, като самоосигуряващо се лице, поради което е ирелевантно за спора, дали възнагражденията са изплатени на ЕТ или на самоосигуряващото се лице. Тези възнаграждения следва да участват в сбора от доходите на лицето на всички посочени в чл. 6, ал. 10 от КСО основания (сега чл. 6, ал. 11 от КСО). Самоосигуряващите се лица внасят сами осигурителните и здравните си вноски след 01.01.2000 г. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от Кодекса за социално осигуряване - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. А според чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от посочената наредба за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 Кодекса за социално осигуряване при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Тези лица внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО, независимо от дейността, за която са регистрирани. Същото се отнася и за здравните вноски. В конкретния случай жалбоподателят дължи осигурителни и здравни вноски върху възнагражденията, получени от него за работа без трудово правоотношение, независимо от неговия размер, но за своя сметка като самоосигуряващо се лице. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че с оглед данните по делото и предмета на сключените с "Дели 99" ЕООД и "Термал инженеринг" ООД граждански договори, настоящият състав приема, че в случая се касае за възнаграждения, получени като чл. на изпитна комисия, което опровергава твърдението в касационната жалба, че сумите са получени от Алтънджиян в качеството му на ЕТ. Безспорно се установява, че липсват отбелязвания в счетоводството на ЕТ, за получени възнаграждения от посочените по-горе дружества, тъкмо обратното видно от приложените сметки за изплатени суми, приложени по делото се вижда, че възнагражденията са изплатени на физическото лице С. К. А.. В чл. 6, ал. 2 от КСО и чл. 40, ал. 2 от ЗЗО е посочено, че доходът е елемент от фактическия състав, от който се формират осигурителните и здравните вноски, и в случая те се дължат от самоосигуряващото се лице. По отношение на възражението относно вече платените от възложителите по гражданските договори осигурителни и здравни вноски следва да се отбележи, че като недължимо платени, те подлежат на възстановяване на дружествата, като ирелевантно за спора е обстоятелството дали своевременно те ще заявят тази своя претенция или давностния срок ще е изтекъл. С оглед на изложеното касационните доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Първоинстанционният съд е установил правилно фактите по делото, а правните изводи са изложени ясно и последователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,