Решение № 4299 от 20.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10021/2014 г.

Решение № 4299 от 20.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10021/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Костадин Димитров Козанов от гр. Пловдив срещу Решение № 441 на Министерския съвет на Република България от 27.06.2014 г., за отчуждаване на имоти и части от имот - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-86 "Пловдив-Асеновград-Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819" на територията на област Пловдив, в частта му, с която е определено обезщетението за отчуждената част от поземлен имот № 11334, ЕКАТТЕ 40467, намиращ се в землище с. Куклен, общ. Куклен, обл. Пловдив. Направено е искане за присъждане на разноски. Жалбоподателят обжалва административното решение като незаконосъобразно относно определеното обезщетение за следния недвижим имот: пореден № 11 към приложението относно имотите, находящи се в землището в с. Куклен, общ. Куклен, обл. Пловдив, идентификационен № 11334, ЕКАТТЕ 40467, селскостопанска територия, частна собственост, с обща площ 9,000 дка, от които отчуждени 0,649 дка, определена стойност на обезщетението 3 509 лева. В жалбата се поддържа, че определеният с решението размер на обезщетението е занижен и като такъв не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС с оглед характеристиките на имотите, намиращи се в землището на с. Куклен, ЕКАТТЕ 40467, общ. Куклен, обл. Пловдив. Ответникът по жалбата - Министерският съвет, и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", поддържат становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Процесуалният представител на ответната страна прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК при евентуално уважаване на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че същата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: От събраните по делото доказателства е видно, че с писмо изх. № 04-19-89 от 12.06.2014 г. председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" е поискал иницииране на процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-86 "Пловдив-Асеновград-Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819", на територията на община Родопи, община Куклен и община Асеновград, област Пловдив. Със съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, внесен в Министерски съвет с писмо изх. № 03-04-959 от 20.06.2014 г. е представен и проект за решение за отчуждаване на имоти - частна собственост за реализиране на държавна нужда - изграждане на посочения обект. В процедурата по чл. 34а във вр. с чл. 33 и чл. 34б ЗДС, с решение № 441/27.06.2014 г. на Министерския съвет на Република България е отчуждена част от поземлен имот № 11334, с обща площ 9,000 дка, от които отчуждени 0,649 дка, селскостопанска територия, частна собственост, с начин на трайно ползване посевна площ, намиращ се в землището на с. Куклен, ЕКАТТЕ 40467, общ. Куклен, обл. Пловдив. Имотът е вписан под т. 11 на раздел "Селскостопанска територия (земеделски земи с предназначение за земеделски нужди)" за землище на с. Куклен на решението на МС. По искане на жалбоподателя с определение от 18.09.2014 г. съдът е назначил вещо лице, което съответства на изискванията за оценител на имоти, посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. На 9.03.2015 г. е представена съдебно - оценителна експертиза в два варианта. В първият вариант вещото лице е изчислило средна пазарна цена на процесния имот въз основа на представените аналози, като е изключило тези, по които страна е общината и физическо лице и е посочило цена на отчуждената част от имота в размер на 1483 лева. Във вторият вариант вещото лице е изчислило средна пазарна цена за отчуждената част на процесния имот в размер на 7005 лева на база на всички представени по делото сделки, които са ползвани и от административния орган като пазарни аналози. Като забележка в този вариант вещото лице е посочил, че административният орган е изготвил оценката си на база същите сделки, но е допусната грешка при изчисленията на което се дължи и разликата в получения резултат. С оглед заключението на съдебно - оценителната експертиза, съдът приема, че определеният от вещото лице размер на обезщетение във втори вариант на съдебно - оценителската експертиза е правилен. Съдът при съобразяването на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр с § 1a, т. 2 от ДР на ЗДС преценява, че една част от сделките, използвани от вещото лице при изготвянето на експертизата, не отговарят на посоченото по-горе изискване на закона, а именно: страни по тях са общината и физически лица, а общината не е търговец по смисъла на чл. 1 от Търговския закон. Съгласно чл. 1 от Търговския закон търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от изброените сделки. Общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление на основание чл. 2, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Общината може да осъществява стопанска дейност чрез търговски дружества с общинско участие в капитала, както и да бъде единствен собственик в капитала на търговско дружество - ЕООД. В този случай търговската дейност се реализира от юридическото лице - ЕООД, а не от общината като административно-териториална единица. Предвид на тази законова уредба, следва, че общината не е търговец по смисъла на закона. Сделките, които сключва като юридическо лице, участник в гражданския оборот при реализиране на стопанска дейност са уредени в съответния закон, но не придават на общината качеството на търговец по смисъла на Търговския закон. Административният орган неправилно е възприел като пазарни аналози сделки, по които едната страна е физическо лице, а другата страна е общината. Но поради факта, че при определянето на равностойното парично обезщетение на поземлените имоти по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, находящи се в с. Куклен, общ. Куклен, обл. Пловдив, административният орган е използвал същите сделки, по които страна е общината, и за да не се влоши положението на жалбоподателя, съдът зачита тези сделки при определяне на пазарната цена на отчуждения имот. Съдът възприема метода на оценка на вещото лице по втори вариант на съдебно - оценителската експертиза. Настоящият състав приема, че този метод дава еднаква тежест на всички относими сделки и правилно определя осреднените цени на имотите, предмет на тези сделки. Предвид изложеното, жалбата следва да се уважи, а решението на административния орган следва да се измени, като обезщетението да се увеличи от 3509 лв. на 7005 лв. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, които съгласно приложен по делото списък по чл. 80 от ГПК са в общ размер на 500 лв. (200 лв. внесен депозит за вещо лице и 300 лв. заплатен в брой адвокатски хонорар). Неоснователно е възражението на процесуалният представител на ответната страна за прекомерност на заплатеният адвокатски хонорар. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение следва да е 300 лв. Съгласно приложен по настоящото делото на стр. 527 Договор за правна защита и съдействие заплатеният адвокатски хонорар е именно в размер на 300 лв. Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,