Решение № 15993 от 14.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4259/2012 г.

Решение № 15993 от 14.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4259/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби на началника на Митница Пловдив, чрез мл. юрисконсулт Павел Георгиев и на "Садат" ООД - гр. Пловдив, чрез пълномощника Петър Талев, против решение № 201/27.01.2012 г., постановено по адм. д. № 2020/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е изменено Решение № 1230/14.07.2011 г. на началника на Митница Пловдив, като е определено по ЕАД № 10BG003000Н0066970 от 10.05.2010 г. да се считат за определени нови: "статистическа стойност" - 8296,63 лв.; "изчисляване на вземанията" - ДДС в размер на 1659,33 лв. С обжалваното решение АС -Пловдив е отменил Решение № 1230/14.07.2011 г. на началника на Митница Пловдив, в частта, с която по ЕАД № 10BG003000Н0066970 от 10.05.2010 г. е определено "Садат" ООД-гр. Пловдив да заплати допълнително ДДС за разликата над 745,91 лв. до 803.94 лв., заедно със законната лихва, от датата на поставяне на стоките под режим - 10.05.2010 г., до датата на пълното погасяване на задължението и е отхвърлил жалбата на "Садат" ООД в останалата част. С решението са присъдени и разноски на страните, съответни с уважената и отхвърлената част от жалбата. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решенията в обжалваните им части, произнасяне по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски за съдебното производство. Заинтересованата страна - директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд счита, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срок от надлежни страни. Разгледани по същество жалбата на дружеството е основателна, а жалбата на началника на Митница Пловдив е неоснователна, в предвид на следното: Фактически установено по делото е, че на 10.05.2010 г. с ЕАД № 10BG003000Н0066970 на територията на Република България "Садат" ООД поставя под режим "допускане за свободно обръщение с крайно потребление" стока, представляваща материал за направата на домакинска гъба от неимпрегниран филц - фиброплатно, с общо нето тегло 2 138 кг. и код по ТАРИК 5602900000, с декларирана фактурна стойност 2 335.13 евро, а съответно митническата стойност е - 4 567.12 лв., с произход Турция и изпращач "Renksan Pazarlama Dis Ticaret LTD. TI" ("Ренксан Пазарлама Дъш Тиджарет ЛТД. ШТИ") Република Турция. Към ЕАД е приложена търговска фактура № 940621 от 5.05.2010 г. на стойност 2 335.13 евро, съобразно която декларираната митническа облагаема стойност е в левова равностойност от 4 567.12 лв., При извършена проверка по линия на международен обмен е получено писмо от митническите органи на Турция, от което е установено, че при износа на същата стока турският доставчик е приложил фактура със същият номер, но с различна стойност, а именно - 5 672.83 USD щатски долари - 8 296.63 лв. и са отразени различни условия за доставка, условието за доставката е "EXW Истанбул". След съпоставяне на документите, представени от "Садат" ООД и тези получени от турската митническа администрация, началникът на Митница Пловдив е определил нова митническата стойност на внесената стока по реда на чл. 6 от регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 г., като е приел, че договорната стойност е в размер на 8 296.63 лв. равностойността на 5 672 щатски долари, по приложената към износната ЕАД 10341300ЕХ212568 от 6.05.2010 г., фактура № 940621 от 5.05.2010 г., във варианта, приложен към тази декларация. На основание чл. 32, § 1, б. "д" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. митническите органи са прибавили към цената на стоката и транспортните разходи, определени съгласно чл. 164 от Регламент № 2454/93 г. във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС в размер на 290,17 лева общо. С обжалваното решение АС - Пловдив е приел за недължими определените разходи за транспорт в размер на 290,17 лв. и е намалил задължението за ДДС до 745,91 лв., вместо определения с решението на началника на митница Пловдив - 803.94 лв. В останалата част е отхвърлил жалбата на "Садат" ООД като неоснователна. За да приеме оспореният митнически акт за законосъобразен в частта относно определен за довнасяне ДДС в размер на 745,91 лв., съдът се е позовал на така установените данни от износната декларация с мотиви, че при противоречиви доказателства следва да се приеме, че уговорената стойност е тази по първоначално представената фактура от износителя. Единствено по отношение на сумата 290.17 лв. транспортни разходи съдът е счел, че доколкото същата съставлява транспортни разходи, за чиято стойност няма данни и доказателства, то тя не би могла да бъде приета като елемент от митническата стойност на процесната стока, като по същество е изменил допълнително определения размер на ДДС от 1717.36 лв. на 1659.33 лв. и е определил ДДС за довнасяне в размер на 745,91 лв. Касационната жалба на началника на Митница Пловдив е неоснователна. Законосъобразно в мотивите си решаващият съд е приел за недължими определените разходи за транспорт в размер на 290,17 лв. Решение е неправилно в оспорената му част от "Садат" ООД. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а"-"г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от МКО, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ. При неоспорена от митническия орган фактура, приложена към процесния ЕАД, настоящият съдебен състав намира, че съгласно чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО) не са налице основания за промяна на декларираната митническа стойност на осъществения внос. Следователно изводът на административният съд, че износната декларация и приложената към него фактура във варианта, приложен към тази декларация, са достатъчни, за да бъде определена от митническите органи митническа стойност, различна от декларираната, е незаконосъобразен. Фактурата, издадена от износителя, както и квитанция за плащане на фактурираната стойност, посочена в ЕАД, представените документи за установени между износителя и вносителя договорни отношения, са достатъчни за установяване, че декларираната от "Садат " ООД митническа стойност е установената за плащане и реално платената цена, в която са включени и транспортните разходи до Пловдив, поради посочено условие "СРТ Пловдив". С оглед разпределението на доказателствената тежест и при липса на оспорване на писмените доказателства, представени от "Садат" ООД, следва да се приеме, че митническите органи не са установили по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО е различна от декларираната. Съдът намира, че при така събраните доказателства, подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е декларираната от жалбоподателя равностойност на 2 335.13 евро, включваща и транспортните разходи до Пловдив, поради което не са налице и условията чл. 32, § 1, б. "д" от МКО за увеличаването и с транспортни разходи. С оглед разпределението на тежестта на доказване върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т. е. платената или подлежаща на плащане цена е 5 672 щатски долара. По делото такива категорични доказателства не са представени и не са ангажирани - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения, не е правена проверка в счетоводството на вносителя нито е ангажирана експертиза за установяване осчетоводяване на плащането, не са оспорени по съответния процесуален ред квитанцията за плащане, договора и анекса, установяващи декларираната митническа стойност. В подкрепа на твърденията, че декларираната от "Садат" ООД митническа стойност е договорената и реално платена цена, към касационната жалба са представени допълнително извлечения от счетоводството му, които също не са оспорени от ответната страна и кореспондират с другите приети писмени доказателства, представени при осъществяване на вноса, както и ангажираните доказателства в хода на съдебното оспорване пред АС-Пловдив. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че незаконосъобразно и немотивирано е определена нова митническа стойност по реда на чл. 29, § 1 от МК, респективно чл. 35 от ЗМ, различна от декларираната, за която от неоспорените писмени доказателства се установява, че е реално договорената и платена цена. Като е достигнал до противоположния правен извод административният съд е постановил неправилно съдебно решение, подлежащо на отмяна в обжалваната от "Садат" ООД част на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа страна, следва да бъде постановено друго решение, с което да бъде отменено изцяло (в останалата неотменена част) като незаконосъобразно решение на началника на Митница Пловдив. Следва да бъде отменено и решението на административния съд досежно постановената промяна в данните по ЕАД № 10BG003000Н0066970 от 10.05.2010 г., както и в частта на присъдените в полза на Митница Пловдив разноски. При този изход на делото на касатора "Садат" ООД следва да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции, за които е представил доказателства, в размер на 25 лева за касационната инстанция и в размер на 189,18 лв. за първата инстанция /като разлика от дължимата сума в размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение и такса и сумата, която е присъдена от АС Пловдив в размер на 10,82 лв./. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение