Решение № 563 от 15.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 1557/2012 г.

Решение № 563 от 15.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 1557/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подс. Н. С. Д., срещу въззивна присъда № 32 от 26.06.2012 г., постановена по ВНОХД № 318/2012 г. по описа на Окръжен съд - гр. Пазарджик. В жалбата е направено оплакване, че въззивния съдебен акт е постановен при наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, поради което се претендира за неговата отмяна и оправдаване на подс. Д., както и за отхвърляне на предявения срещу му, граждански иск. Подс. Д. не се явява и не се представлява в съдебно заседание пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Гражданският ищец и частен обвинител М. С. Д. посредством повереника си, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Като съобрази депозираната жалба и доводите изложени в нея и след проверка на делото в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, достигна до следните изводи: С присъда № 35 от 10.04.2012 г. постановена по НОХД № 243/2011 г. по описа на Районен съд - гр. Пещера, касатора Д. бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 212, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, а предявения срещу му, граждански иск за сумата от 1509,50 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, бил отхвърлен като неоснователен. Срещу постановената присъда били депозирани въззивни протест и жалба. С протестът се отправя искане първоинстанционната присъда да бъде отменена като подс. Д. бъде признат за виновен в извършване на престъплението за което му е било повдигнато обвинение, алтернативно, в извършване на престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК. Сходно е искането и на частния обвинител и граждански ищец, като с жалбата на последния се претендира и за уважаване на предявения граждански иск в неговия пълен размер. С атакуваната въззивна присъда № 32 от 26.06.2012 г., постановена по ВНОХД № 318/2012 г. по описа на Окръжен съд - гр. Пазарджик, първоинстанционната присъда била отменена изцяло, като подс. Д. бил признат за виновен в това, че на инкриминираните дата и място, чрез съставяне на официален документ с невярно съдържание - нотариална заверка на частен документ - пълномощно № 87 от 16.02.2001 г., съзнателно е дал възможност на други физически лица /свид. Д. П. П., Пламен Д. Г. и Д. З. Г./, да получат без правно основание чуждо движимо имущество - поименни компенсационни бонове на дължимо обезщетение на обща стойност 3019 лв., поради което и на основание чл. 212, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК, бил осъден да заплати "глоба" в размер на 500 лева. Със същата присъда, подс. Д. бил осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 1509,50. лв., 1 105,52 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски. Касационната инстанция намира, че релевираните в жалбите на подсъдимия доводи са неоснователни, поради отсъствие на допуснати от решаващия съд, касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Окръжен съд - гр. Пазарджик е базирал своите изводи въз основа на събрания от първата инстанция - Районен съд - гр. Пещера, необходим обем доказателства за установяване на предмета на доказване визиран в разпоредбата на чл. 102 от НПК, като внимателно същите са обсъдени, посочени са обстоятелствата които са приети за установени и на каква доказателствена основа. Отговорите на въпросите посочени в чл. 301 от НПК са дадени и са взети по вътрешно убеждение, базирано на извършения анализ на установената по делото доказателствена съвкупност, като аргументирано и във взаимовръзка, са обсъдени различните доказателствените източници, включая и показанията на свид. Д. П. П., П. Д. Г. и Д. З. Г. Следва да бъде споделен макар и лаконично аргументирания извод, че липсват недвусмислени доказателства последните в конкретния случай да не са действували като физически лица, а в качеството си на служители на инвестиционния посредник - [фирма]. При това положение, извършеното от подс. Д. престъпление е правилно квалифицирано, като са изложени необходимите доводи за всички елементи, от обективната страна на съответният престъпен състав. Налице са и обосновани съждения досежно формата на вината на обсъжданото деяние. Може да се обобщи, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата довели до неправилно приложение на закона, поради и което неоснователно се явява наведеното оплакване за нарушение на материалния закон, т. е., същия е приложен правилно в неговата редакция, поради и което обстоятелство, не могат да бъдат уважени исканията на защитата, както деянието да бъде преквалифицирано в по-леко наказуемо престъпление, така и за оправдаване на подсъдимия, тъй като по делото не е налице хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Липсват и допуснати нарушения на процесуалните правила явяващи се съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК обстоятелство, обуславящо неоснователността и на това релевирано оплакване. По изложените съображения, ВКС намери, че атакуваната въззивна присъда е правилна и законосъобразна и като такава, следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I-во наказателно отделение