Решение № 9202 от 16.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11593/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Либиан Навигейтър Лтд., дружество с ограничена отговорност със седалище Република Малта, срещу Решение 4259 от 29.07.2020 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело 12035/2019 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жабата на Либиан Навигейтър Лтд. срещу Заповед Б-ЗА-16 от 27.12.2018 г. на директора на дирекция Морска администрация - Бургас (ДМА) и капитан на пристанището, с която е разрешено отплаването на моторен танкер БДИН (BDIN), плаващ под знамето на Република Панама, с официален номер на Международната морска организация (IMO) [номер], позивни NOES, находящ се на котва в рейдови район 4 на пристанище Бургас. Касационният жалбоподател Либиан Навигейтър Лтд., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът правилно е приел, че жалбата на дружеството е допустима, но не е отчел факта, че собственик на моторен танкер БАДР с IMO [номер] по време на издаване на процесната заповед, е Либиан Навигейтър Лтд.. Чрез издаване на заповедта дружеството собственик е било лишено от възможността да упражнява правомощията си - да ползва, владее и да се разпорежда със собствената си вещ. Това е последицата от разрешението на административния орган в полза на друго лице (ДЗЗД Булгаргеомин Лтд.) да отплава с кораба, т.е. да ползва вещ на Либиан Навигейтър Лтд. без негово знание и съгласие. Съдът неправилно е счел, че в случая става дума само за административнонаказателно производство, без да изследва всички останали обстоятелства, относими към разрешаване отплаването на кораба. По този начин неправилно е формирал убеждение, че оспореният по делото акт е издаден при спазване на законовите разпоредби. Формалистичен счита подхода на съда, че с процесната заповед административният орган само е отменил последиците от принудителната административна мярка (ПАМ), приложена със Заповед Б-ЗА-15 от 22.12.2018 г., и е възстановил положението преди прилагането на тази ПАМ. Счита, че плащането на глобата и прилагането на ПАМ не е предмет на спора, повдигнат пред АССГ, а спорният въпрос е свързан със законосъобразността за отплаване на моторния танкер. Поради това налице е разминаване между посоченото от административния орган правно основание чл. 385 от Кодекса на търговското корабоплаване (КТК), и обективираното негово волеизявление разрешение за отплаване. В периода 21 28 декември 2018 г. административният орган е получил множество писма, протести и информация от компетентните власти на Република Панама и други нови факти и обстоятелства, които е следвало да вземе под внимание и да извърши нова преценка дали да разреши на кораба да отплава или не. Не е изследвал дали са налице предпоставките за издаване на разрешение за отплаване по чл. 363, ал. 1 КТК. В хода на първоинстанционното производство са представени доказателства, които установяват, че корабните документи на танкера са фалшиви. Това е било известно на административния орган още на 23.12.2018 г. 4 дни преди да допусне отплаване на кораба. Информацията за това е получена официално от държавната морска администрация на Република Панама и нейните представителства. АО е бил уведомен, че корабът е собственост на друго лице, различно от това, поискало отплаване. Регистрацията на кораба е била суспендирана от панамските органи. Дори и да е отпаднала нуждата от ПАМ административният орган е имал задължение да вземе предвид всички нови факти, а не да удовлетворява исканията на едни лица, нарушавайки същевременно правата на други. Заповедта е издадена, без да е посочен адресат и при липса на фактически и правни основания за издаването й. Либиан Навигейтър Лтд. не е уведомено и конституирано в административното производство като заинтересовано лице. Заповедта е издадена при превратно упражняване на власт от директора на ДМА. Няма как процесната заповед да е законосъобразна, черпейки основанието си от предходните незаконосъобразни такива. Със заповедта административният орган незаконосъобразно е допуснал и разрешил кораба БДАР да отплава под владението и разпореждането на лице, различно от действителния му собственик. Прави искане решението да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да се обяви нищожността, алтернативно да се отмени, оспорената заповед. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от адв. В. Владимиров. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция Морска администрация - Бургас и капитан на пристанището, счита същата за неоснователна. Сочи, че касационният жалбоподател е излязъл извън предмета на съдебното производство. Административният орган не се произнася по въпроси свързани със собствеността на плавателен съд, който не е вписан в регистъра на корабите в Република България. В чл. 385, ал. 1 КТК е постановено, че за обезпечаване събирането на глоба се забранява отплаването на кораб, независимо от собствеността му. Аналогично, при отменянето на тази мярка правно ирелевантен факт е собствеността на плавателния съд. Разрешения за отплаване на плавателен съд се съдържат в две самостоятелни хипотези. Първата е в чл. 363, ал. 1 КТК, който в настоящия случай е неприложим. Втората е в чл. 364, ал. 2, пр. 1 КТК, приложима в настоящия казус. В случая със Заповед Б-ЗА-15 от 22.12.2018 г. на кораба е наложена забрана за отплаване на основание чл. 385, ал. 1 КТК. Правното основание за вдигане на наложената забрана е чл. 364, ал. 2 КТК. Подвеждащо е твърдението на касационния жалбоподател, че предвид издаването на процесната заповед моторния танкер е напуснал акваторията на Република България. За да напусне даден кораб морско пристанище той трябва да получи свидетелство за отплаване по реда на Раздел III от Наредбата за организацията за осъществяване на граничен паспортен, митнически, здравен, ветеринарномедицински и фитосанитарен контрол, както и контрол на транспортните средства в пристанищата на Република България, обслужващи кораби от международно плаване. Прави искане съдът да остави в сила обжалваното решение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Претендира разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът се представлява от пълномощник М. Николова. Ответниците по касационната жалба Морган Уест ЕООД, Морган Трейд ЕООД и Тектона ЕООД, оспорват касационната жалба. Сочат, че заповедта е издадена от компетентен орган и съдържа необходимите реквизити. Неоснователни са твърденията за липса на адресат на заповедта. Касае се за развило се административнонаказателно производство, в хода на което е наложено административно наказание глоба, за събирането на която е приложена ПАМ забрана за отплаване. След като е забранено отплаването на моторен танкер БДИН, разрешението за отплаване има действие по отношение на посочения плавателен съд, а адресат на акта е лицето легитимиращо се с надлежни документи пред административния орган, като собственик на кораба. Либиан Навигейтър Лтд. няма качеството на пострадало лице, съответно административният орган няма задължение да го уведомява. АПК не допуска конституирането на граждани или организации като страна в защита на чужд интерес. Евентуалната отмяна на Заповед Б-ЗА-16 от 27.12.2018 г. няма да повлияе на действителното правно положение към днешна дата, респективно няма да доведе до никакви правни последици в правната сфера на Либиан Навигейтър Лтд.. Това обяснява липсата на интерес у жалбоподателя, съответно не е налице задължение за административния орган да го уведомява. Твърденията на касационния жалбоподател, че е собственик на моторния танкер със старо име БАДР не кореспондират с обективната истина. С постановление за възлагане от 30.08.2019 г. на ЧСИ по изпълнително дело 0092018 г. собствеността върху плавателния съд е възложена на дружествата. Неоснователни са твърденията за незавършен фактически състав на прехвърлянето, поради невписването му в регистрите, водени от пристанищната администрация на Република Либия. Елементът вписване на сделката не е част от фактическия състав по продажбата на плавателния съд. Правят искане решението да бъде оставено в сила. Ответниците се представляват от адв. С. Йовчева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. От представените в хода на първоинстанционното производство доказателства от фактическа страна се установява, че: Със Заповед за незабавно изпълнение 258 от 12.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 418, ал. 2 ГПК на Районен съд - Бургас по ч. гр. дело 8812/2018 г. е разпоредено длъжникът Либиан Навигейтър Лтд. Да заплати на кредитора ДЗЗД Булгаргеомин Лтд сума в размер 9 250 362 американски долара, представляваща вземане, обезпечено с морска ипотека 1352 от 14.09.2017 г. върху моторен танкер БАДР. Въз основа на заповедта в полза на кредитора е издаден изпълнителен лист 181 от същата дата. По този повод със съобщение, изх. 204 от 18.01.2018 г. по изп. дело 00009/2018 г., ЧСИ, рег. 708, уведомил дирекция "Морска администрация Бургас, че изпълнението по Заповед 258 от 12.01.2018 г. и Изпълнителен лист 181 от 12.01.2018 г. се насочва върху вещ, собственост на длъжника Либиан Навигейтър Лтд. процесният кораб, намиращ се в акваторията на пристанище Бургас. Със съобщение, изх. 291 от 30.01.2018 г., ЧСИ, рег. 708, е уведомил Изпълнителна агенция "Морска администрация" за необходимостта да му бъде осигурен достъп до моторен танкер "БАДР" ("BADR") за извършване на описа. С последващо съобщение от 31.01.2018 г. е поискано съдействие във връзка със започнало изпълнително производство. Посочено е, че капитанът на кораба е отказал да изпълни разпорежданията на ЧСИ, вписани в призовката за принудително изпълнение, а именно да премести кораба и да предостави необходимите книжа. Поради това и на основание чл. 431 и чл. 470 ГПК е поискано издаването на заповед за забрана за отплаване на кораба за срок до 30.03.2018 г., като за нуждите на изпълнителните действия плавателният съд бъде приведен на терминал в пристанище Бургас. Издадена е Заповед Б-ЗА-4 от 31.01.2018 г., с която е забранено отплаването на моторния танкер "БАДР" ("BADR"), находящ се в пристанище Бургас. По жалба на Либиан Навигейтър Лтд. срещу тази заповед е образувано адм. дело 472/2018 г. по описа на Административен съд - Бургас, производството по което е приключило с Решение 1369 от 09.07.2018 г., с което жалбата е отхвърлена. Решението е отменено с Решение 1 от 02.01.2019 г., по адм. дело 11413/2018 г. по описа на Върховния административен съд като е отменена и оспорената Заповед Б-ЗА-4 от 31.01.2018 г. На 06.02.2018 г. с Определение 914 по ч. гр. д. 8812/2017 г. на Районен съд Бургас е спряно изпълнението на Заповед 258 от 12.01.2018 г. като на заявителя е даден едномесечен срок за завеждане на иск с правно основание чл. 422 ГПК. На 12.03.2018 г. Либиан Навигейтър Лтд сезира Бургаския окръжен съд с жалба срещу действия на ЧСИ, рег. 708, по изпълнително дело 00009/2018 г. По жалбата е образувано гр. д. 576/2018 г. На 20.04.2018 г. с определение по гр. д. 576/2018 г. Бургаският окръжен съд, спира изпълнението по изпълнително дело 00009/2018 г. на ЧСИ, рег. 708. На 30.08.2018 г. ЧСИ, рег. 708, издава постановление за възлагане на движима вещ моторен танкер БДАР на ДЗЗД Булгаргеомин Лтд.. На 12.12.2018 г. Либиан Навигейтър Лтд сезира Бургаския окръжен съд с искане да се прогласят за нищожни действията на ЧСИ, рег. 708, по изпълнително дело 00009/2018 г. По искането е образувано гр. д. 284/2019 г. По искане/молба, вх. Б-2997 от 19.12.2018 г. и Б-2998 от 19.12.2018 г. на Морган Уест ЕООД, Морган Трейд ЕООД и Тектона ЕООД, в качеството им на съдружници в "Булгаргеомин Лтд." ДЗЗД, на основание чл. 363, ал. 5 КТК със Заповед Б-ЗА-14 от 21.12.2018 г. на директора на дирекция "Морска администрация Бургас е разрешено отплаването на моторен танкер "БАДР" ("BADR") плаващ под знамето на Република Панама. По жалба на Либиан Навигейтър Лтд. срещу заповедта в АССГ е образувано адм. дело 2833/2019 г., производството по което е приключило с Решение 7105 от 20.11.2019 г., с което заповедта е отменена. На 21.12.2018 г. с Решение VІ-1728 по гр. д. 576/2018 г. Бургаският окръжен съд отменя отказа на ЧСИ, рег. 708, да спре изпълнението по изпълнително дело 00009/2018 г. Решението е окончателно. По делото е приет като доказателство Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) 22 от 22.12.2018 г., съставен от инспектор в сектор "Пристанищен и екологичен контрол" в дирекция "Морска администрация Бургас срещу С. Миргородски, [дата на раждане] в Украйна, капитан на моторен кораб БДИН, IMO [номер], плаващ под знамето на Панама, позивни НОЕС, за това, че на 22.12.2018 г., около 06,30 часа моторен танкер БДИН, намиращ се на котва рейд Бургас, котвена стоянка 4, се снема от котва без изходяща контрола и с изключен AIS, с което е нарушил чл. 363а, т. 2 и т. 3 КТК във вр. чл. 18, ал. 1 и ал. 3 и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 21 от Задължителните правила за морските пристанища на Република България. Във връзка с този АУАН от административния орган е издадена Заповед Б-ЗА-15 от 22.12.2018 г., с която на основание чл. 385, ал. 1 КТК е забранено отплаването на моторен танкер "БДИН" ("BDIN") за обезпечаване събирането на глобата, наложена с наказателно постановление. Административнонаказателното производство, образувано със съставянето на АУАН 22 от 22.12.2018 г., е приключило с издаването на Наказателно постановление 22 от 23.12.2018 г., с което на С. Миргородски, [дата на раждане] в Украйна, капитан на моторен кораб "БДИН, IMO [номер], плаващ под знамето на Република Панама, позивни НОЕС, на основание чл. 44, ал. 4 и чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 382, ал. 1 и ал. 2 КТК е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2 000 лева. От представено извлечение от сметка на Изпълнителна агенция "Морска администрация Бургас, е видно, че сумата на наложената с наказателното постановление глоба е заплатена на 27.12.2018 г. Последвало е издаването на оспорената Заповед Б-ЗА-16 от 27.12.2018 г., с която органът, на основание чл. 385 КТК и във връзка със заплащането на наложената по наказателното постановление глоба, е разрешил отплаването на моторен танкер "БДИН", IMO [номер], плаващ под знамето на Панама, позивни НОЕС, находящ се на котва в рейдови район 4 на пристанище Бургас. По делото е прието като доказателство Решение I-154 от 30.06.2020 г., постановено по гр. дело 284/2019 г. на Бургаския окръжен съд, окончателно като неподлежащо на обжалване, с което е прогласена нищожността на постановление за възлагане от 30.08.2018 г., с което е възложен моторен танкер "БАДР" на взискателя "Булгаргеомин Лтд." ДЗЗД със съдружници Морган Уест ЕООД, Морган Трейд ЕООД и Тектона ЕООД, издадено по изпълнително дело 20187080400009 по описа на ЧСИ рег. 708, с район на действие БОС. По делото е представено електронно писмо от 23.12.2018 г. от директора на дирекция Морска администрация Бургас и капитан на пристанището до главния консул на Република Панама в Истанбул, Република Турция, с искане за потвърждаване на автентичността на сертификатите на моторен танкер BDIN MMО[номер]. На 23.12.2018 г. от главния консул на Република Панама в Истанбул е получен отговор, скойто консулът заявява, че документите на кораба са фалшиви. На 24.12.2018 г. от инж. Д. Алагир, технически служител в офис [населено място], главна дирекция на търговския флот, панамски морски власти, до различни лица, включително до директора на дирекция Морска администрация Бургас, е изпратено писмо. С него, относно кореспонденцията между местните пристанищни власти в Бургас и консулството на Панама в Истанбул, във връзка с автентичността на сертификатите на моторен танкер BDIN MMО[номер], българските власти са информирани, че конкретно прикачените BCC, WRC, CLC И MSM Сертификат за безопасност на екипажа не са официални документи, издадени от тази администрация и са считани за фалшиви документи. Първоинстанционният съд е приел, че жалбата на Либиан Навигейтър Лтд. е допустима, като подадена срещу индивидуален административен акт, от лице, което макар да не е посочено като негов адресат, той засяга неблагоприятно. Приел е от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 363, ал. 1 КТК, в исканата от закона писмена форма, като в акта са посочени фактически и правни основание.