Решение № 4802 от 21.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5962/2015 г.

Решение № 4802 от 21.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5962/2015 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по жалба на [фирма] /с предишно наименование Е. О. /, със седалище и адрес на управление: област Стара З., [община] [населено място] [жк], Околовръстен път - административна сграда, подадена чрез процесуален представител адв. П., срещу решение № 352 от 22.04.2015 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка № КЗК – 63/2015 г., В ЧАСТТА МУ с която КЗК установява, че е извършено нарушение по чл. 32, във връзка с чл. 33, ал. 1 от ЗЗК от страна на [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] 6006, [жк], Околовръстен път – Административна сграда и налага имуществена санкция в размер на 162 030 (сто шестдесет и две хиляди и тридесет) лева, съставляващи 3 % (три процента) от нетните приходи от продажби на дружеството за финансовата 2014 година. Според жалбоподателя оспореното решение е незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона – отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3, 4 и 5. В жалбата се твърди, че КЗК в хода на производството е извършила непълно и повърхностно проучване, като не е събрала всички релевантни доказателства, от които да направи преценка за наличието на нарушение. На следващо място жалбоподателят твърди, че процесното поведение на дружеството не може да бъде квалифицирано като реклама по смисъла на ЗЗК, като нито е насочено към потребителите, нито е способно да ги въведе в заблуждение. В жалбата се твърди, че всички продукти предлагани от дружеството се характеризират с уникалност на конструкцията, ноу-хау и са разработени от инженерите на дружеството, поради което следва да бъдат възприети като произведени от дружеството. Иска отмяна на решението в оспорената част, алтернативно-намаляване на размера на наложената санкция. Претендират се и направените по делото разноски. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, чрез своя процесуален представител юрк. Г. оспорва жалбата като неоснователна и релевира доводи за законосъобразност на обжалваното решение. Заинтересованата страна - [фирма], чрез своя процесуален представител адв. Т. оспорва жалбата, като моли съдът да я остави без уважение. Върховният административен съд - Четвърто отделение, намира жалбата за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в 14-дневния срок, визиран в чл. 64, ал. 1, изречение второ от ЗЗК. Като прецени наведените отменителни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: В Комисия за защита на конкуренцията е образувано производство по преписка № КЗК/63/2015 г. на основание чл. 94, ал. 1, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) по искане на [фирма], [населено място], за установяване на евентуално извършени нарушения по Глава седма от ЗЗК (чл. 31 и чл. 32, във връзка с чл. 33, ал. 1 от ЗЗК) от страна на [фирма], [населено място], налагане на предвидените в закона санкции и постановяване прекратяване на нарушенията. В хода на производството КЗК е установила, че [фирма] осъществя стопанска дейност, свързана с внос, окомплектоване и разпространение на автомобилни генератори (алтернатори), стартери и компоненти за тях, като [фирма] разпространява продуктите си както в страната, така и в чужбина. На [фирма] са издадени Сертификати за Стандарт ISO 9001: 2008 с рег. № 75100 40734 с валидност от 5.08.2009 г. до 4.08.2012 г. и с рег. № 01100 1334333 с валидност от 17.07.2013 г. до 4.08.2015 г. от [фирма], с област на приложение производство на релета за стартери, окомплектоване на генератори и стартери за МПС. Дружеството притежава Разрешение за митнически икономически режим/специфично предназначение № BG003000/71.00.0145 от 13.08.2009 г. и допълнителен лист към него, издадено от Агенция Митници към Министерство на финансите, Регионална митническа дирекция П., като дружеството е титуляр на разрешение за митническо складиране на стоки, между които електрически машини и апарати, електроматериали и техните части, автомобилни превозни средства и др. Разрешението се отнася до митнически склад тип "А", идентификационен номер № A/BG/003000/00055, складово съоръжение (тип Е), находящо се в [населено място], [жк]– закрито складово помещение с площ 108 кв. м. В дейността си [фирма] използва Интернет сайтове с адреси http: //eldix. eu, http: //eldix-bg. com и http: //eldix. ru, видно от поместена на същите информация за контакти и дистрибутори. В най-горната част (хедър) на Интернет сайта на [фирма], достъпен чрез адреси http: //eldix. eu и http: //eldix-bg. com, е разположена заглавна широкоформатна флаш анимация, съдържаща лого, слоуган и други символи, както и текст "Starters, alternators and spare parts made in Bulgaria". Флаш анимацията се променя единствено по отношение изображението на продукт, ситуирано вдясно. Интернет сайтът на [фирма], достъпен чрез адреси http: //eldix. eu и http: //eldix-bg. com, за периода от 28.01.2011 г. до 16.03.2015 г. не е променян. Към 16.03.2015 г. на Интернет сайта на [фирма] заглавната флаш анимация е заменена с текст "С. е в процес на реконструкция". Към същата дата процесното послание не присъства и в продуктовите каталози, поместени на сайта, видно от разпечатка на заглавната страница и продуктови каталози. Видно от разпечатки на каталог на руски език, достъпен на www. eldix. ru, за продукти стартери, бендикси със стартер, генератори и релета за леки автомобили, [фирма] използва изображение, представляващо флаш анимация и съдържащо надпис "стартер", "генератор" и "комплектующие производства Б.". Съгласно представена мостра на генератор (алтернатор) от [фирма], върху опаковката на продукта на [фирма] и върху самия продукт са поставени етикети, върху които присъства и надпис "Made in Bulgaria". Съгласно представена с писмо вх. № към КЗК-6309.02.2015 г. от [фирма] декларация, изходяща от [фирма], последното продава на [фирма], [населено място], бендикс – 30 бр., генератор – 30 бр., реле – 50 бр. и стартер – 60 бр. [фирма] декларира, че продадените продукти са с български произход, производство на фирма [фирма]. При така установените по преписката факти, Комисията е приела, че страните в производството са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, които извършват стопанска дейност на територията на страната, като се намират в конкурентни отношения на съответния пазар /разпространение на автомобилни генератори (алтернатори), стартери и компоненти за тях, на територията на страната/, което е обективна предпоставка за прилагането на Глава VІІ от ЗЗК. При направения правен анализ КЗК е приела, че в конкретния случай, използваната флаш анимация от дружеството на собствения му Интернет сайт, както и публикуваните там продуктови каталози, имат рекламен характер, като целта им е да популяризират предлаганите от [фирма] продукти. Комисията приема, че продуктите на [фирма] не могат да се приемат като изработени на територията на страната. В конкретния случай въпреки че [фирма] добавя към някои от закупените от Китай изделия допълнителни елементи, тези елементи не променят вида и характеристиките на първоначалните стоки, доколкото операцията по добавянето на допълнителен елемент е относително ограничена или е предназначена за привеждане в съответствие с технически стандарти. Предвид това Комисията счита, че [фирма] създава невярна представа у потенциални клиенти относно съществени характеристики (произход) на продаваните стоки. Анализираните действия, предприети в противоречие с добросъвестната търговска практика, имат заблуждаващ характер, създавайки у потребители представата, че продуктите са изцяло изработени на територията на България. Такова поведение налага извод за увреждане на интересите на конкурентите в лицето на [фирма], чиито продукти се изработват именно на територията на страната. На първо място следва да бъде отбелязано, че процесното решение № 352 от 22.04.2015 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК – 63/2015 г., в частта с която КЗК е приела че не е извършено нарушение по чл. 31 от ЗЗК от страна на [фирма] по своята правна природа представлява стабилен административен акт, поради необжалването му в предвидения от закона срок и като такъв е влязъл в законна сила. Предмет на съдебната проверка е само частта на решение № 352 от 22.04.2015 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК – 63/2015 г., с която КЗК установява, че е извършено нарушение по чл. 32, във връзка с чл. 33, ал. 1 от ЗЗК от страна на [фирма], и налага имуществена санкция в размер на 162 030. Жалба в останалата част на административният акт не е подавана и следователно последният е влязъл в законна сила. При така очертания предмет на съдебната проверка настоящият съдебен състав намира така постановеното решение за издадено от компетентния за това орган при изискуемия кворум на КЗК в пределите на правомощията на Комисията, като решението е обективирано в предвидената в чл. 62, ал. 1 от ЗЗК писмена форма и съдържа визираните в този текст реквизити. В производството пред КЗК не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По случая е извършено всестранно, пълно и обективно разследване съгласно установената в закона процедура. На страните е осигурена възможност да дават становища, да предявяват искания, да представят доказателства и да се запознаят с материалите по преписката. Съдържанието на акта сочи, че решението на Комисията за защита на конкуренцията е надлежно мотивирано, като са обсъдени наведените от молителя доводи, както и доказателствата представени от ответното дружество, относими към извършеното проучване. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че Комисията точно е изпълнила задълженията си при извършване на проучването, като не се констатира ограничаване упражняването на страните на правото им на защита. Въпреки това решението е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на чл. 32, във връзка с чл. 33, ал. 1 от ЗЗК. Аргументите за това са следните: Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗЗК заблуждаваща е всяка реклама, която по някакъв начин, включително и по начина, по който е представена, подвежда или може да подведе лицата, до които достига. Необходимо е това подвеждане да е в състояние да повлияе върху икономическото поведение на лицата т. е да създаде мотивация у тях да закупят определена стока или да ползват дадена услуга, или да се въздържат от закупуване на стока, или ползване на услуга на конкурент. Съгласно ал. 2 на цитирания член заблудата, която възниква, може да е по отношение на характеристиките на стоките или услугите; цената или начина на образуването й; условията за доставка или изпълнение; както и по отношение на данните за рекламодателя или рекламиращия. Правният извод който се налага е, че за да бъде определено дадено послание като заблуждаваща реклама по смисъла на чл. 33 от ЗЗК следва да бъдат налице няколко предпоставки в условията на кумулация – 1) да бъде установено наличието на реклама по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗК; 2) посланието да подвежда или да може да подведе лицата, до които е адресирано или достига и 3) да повлияе на икономическо поведение на субектите като по този начин да нанася или да е способно да нанесе вреди на конкурент. В конкретния случай настоящият съдебен състав споделя изводите на КЗК, че процесното послание "Starters, alternators and spare parts made in Bulgaria" поместено на интернет страницата на дружеството, представлява реклама по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗК. Съгласно тази разпоредба "реклама" е всяко съобщение във връзка с търговия, занаят или професия, което има за цел да насърчи реализацията на стоки или услуги, включително на недвижими имоти, права и задължения. В случая процесното послание поместено на интернет страницата на жалбоподателя акцентира и изтъква произхода на предлаганите стоки, като част от тяхната характеристика. Не може да бъде подкрепено релевираното в жалбата възражение, че посланието няма има за цел да насърчи реализацията на стоки или услуги, поради което не следва да се възприема като реклама. Ясно и категорично в процесното послание е посочено, че дружеството разпространява продукти произведени в България, което от своя страна следва да бъде възприето като еталон за качество и надеждност на тези продукти. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че посланието е реклама по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗК, поради което този елемент от фактическия състав на нарушението е налице. Настоящата съдебна инстанция обаче намира, че не е налице вторият елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 32 от ЗЗК - посланието да подвежда или да може да подведе лицата, до които е адресирано или достига. Съгласно § 1, т. 1 от Закон за техническите изисквания към продуктите "Продукт" е материален резултат от дейности или процеси, включващи технически средства, преработени материали и други. Съгласно § 1, т. 7 от същия закон "Производител" е всяко физическо или юридическо лице, което е отговорно за проектирането и производството на продукт и за съответствието му с изискванията на закона, с оглед пускането му на пазара и/или пускането му в действие от негово име или което променя, съществено модифицира и преправя продукта или го произвежда за собствени нужди. Видно от назначената по делото съдебно техническа експертиза извършваните от [фирма] /с предишно наименование Е. О./ дейности, свързани с производството на крайните продукти – релета за стартери, генератори и стартери, като се вземат под внимание производствените мощности на дружеството и технологичните процеси, водят до създаване на нов продукт с типичните за него характеристики, различни от тези на вложените в него продукти, като нито един от елементите, включени в крайния продукт /релета за стартери, генератори и стартери/, включително и тези внесени от Китай, не е годен да бъде използван самостоятелно с предназначението, което има крайния продукт. В този смисъл настоящият съдебен състав приема за безспорно установено, че процесните стоки / релета за стартери, генератори и стартери/, като крайни продукти се произвеждат от [фирма] на територията на страната, поради което дружеството не въвежда в заблуждение потребителите с посланието "Starters, alternators and spare parts made in Bulgaria". Като е достигнала до различен извод в решение № 352 от 22.04.2015 г., по преписка № КЗК – 63/2015 г. Комисията за защита на конкуренцията е постановила акт в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 32 и ЗЗ от ЗЗК, като правна последица от констатираното нарушение е отмяната на процесното решение. Предвид изхода от спора, в съответствие с чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъдат присъдени само тези направени по делото разноски, които са доказани като основание и размер. Процесуалният представител на [фирма] е претендирал разноски в размер на 3277. 61 лв., представляващи държавна такса (50 лв.), заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице (737. 61 лв.) и внесена сума по договор за правна защита и съдействие (2490 лв.), по отношение на които е направено възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът приема, че разноски следва да бъдат присъдени само за заплатената държавна такса (50 лв.) и заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице (737.61 лв.). Искането на ЕТ [фирма] за присъждане на направените по делото разноски представляващи внесена сума по договор за правна защита и съдействие (2490 лв.) следва да бъде оставено без уважение. За да бъде уважено искането за присъждане на разноски следва последните да бъдат своевременно поискани и доказани по основание и размер. В конкретния случай са представени единствено фактура № 0000000800, с което е удостоверено, че на Адвокатско дружество "В. и Ко" е преведена сумата от 2490 лева за " правни услуги". Не е представен договор за правна помощ за настоящето дело и данни за връзката на посоченото във фактурата правно основание с разноски за правна помощ по настоящето дело, поради което разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 64, ал. 1 ЗЗК, във връзка с чл. 172, ал. 2, предложение второ и чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,