Решение № 5775 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 519/2013 г.

Решение № 5775 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 519/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на РУ "Социално осигуряване", гр. Кърджали, срещу решение № 156 от 12.11.2012 г. по адм. д. № 96/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Кърджали. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответницата - Бахрие Хасан Хатиб, от с. Православен, община Първомай, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 156 от 12.11.2012 г. по адм. д. № 96/2012 г., Административен съд - гр. Кърджали, е отменил задължителни предписания № К-2301 от 19.04.2012 г., издадени от финансов ревизор при РУ "Социално осигуряване", гр. Кърджали, потвърдени с решение № ЗП-11 от 4.05.2012 г. на директора на РУ "Социално осигуряване", гр. Кърджали. Съдебният акт, предмет на контрол от настоящата инстанция, не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че на 18.02.2005 г. Бахрие Хасан Хатиб е подала декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, в която е посочила, че от същата дата се е осигурява за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Със заявление от 29.03.2005 г., считано от 1.04.2005 г., тя е променила вида на осигуряването си, като от тази дата се е осигурявала и за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест. Административният орган е приел, че от 18.02.2005 г. лицето е регистрирано като тютюнопроизводител и е със статут на такъв с квота за 2005 г. и 2006 г., която важи до 20.02.2007 г., съгласно разпоредбите на Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТИ) и Правилника за прилагане на ЗТИ. От 22.02.2007 г. Хасан е регистрирана като земеделски производител. Налице било прекъсване на дейността и промяна на същата, които обстоятелства не били декларирани, поради което били издадени задължителни предписания № К-2301 от 19.04.2012 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че тезата на административния орган е незаконосъобразна. По първоначалното дело като доказателство е приета декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, с която Бахрие Хасан е посочила, че упражнява дейност като земеделски производител от 18.02.2005 г. Последното заявление за вида на осигуряването на самоосигуряващото се лице е от 29.03.2005 г., с което, считано от 1.04.2005 г., то е променило вида на осигуряването си, като е включило и риска общо заболяване и майчинство. Не се спори, че Хатиб е внесла дължимите осигурителни вноски включително и тези за общо заболяване и майчинство. Правилно решаващият състав на Административен съд - гр. Кърджали е приел, че в случая не е налице промяна нито на характера, нито на вида на заявеното осигуряване, която промяна да подлежи на деклариране по реда на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина. Това е така, тъй като по своя характер тютюнопроизводителите са земеделски производители, като и едните и другите са самоосигуряващи се лица с еднакъв минимален размер на дължимите осигурителни вноски за ДОО, а различията са свързани само с реда и сроковете за регистрацията им. Така изразеното от първоинстанционния съд становище се споделя от настоящия тричленен състав на ВАС по следните съображения: Според чл. 10 КСО (сега чл. 10, ал. 1 КСО), осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 КСО и продължава до прекратяването й. В чл. 4 КСО видовете трудова дейност са индивидуализирани чрез изпълняваната длъжност или чрез упражняваното занятие. Правилото на чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО, приложимо по отношение на Бахрие Хасан Хатиб гласи така: задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители. Очевидно е, че от това правило не може да бъде направен извод каква е трудовата дейност на земеделските производители и каква е тази на тютюнопроизводителите и има ли разлика между тях, т. е. различни трудови дейности ли са те. Такъв извод обаче може да бъде направен от анализа на легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на КСО, според която "регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители" са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба и са регистрирани по установения ред. Общо известно е, че тютюнът е растение и не е животинска продукция. Следователно регистриран тютюнопроизводител е физическо лице, което произвежда растителната продукция тютюн и е регистрирано по установения ред. В същото време и земеделския производител е физическо лице, което произвежда растителна продукция. Следователно от легалната дефиниция по § 1, т. 5 ДР на КСО може да бъде направен извод, че трудовата дейност на тютюнопроизводителя е трудова дейност на земеделски производител и двете трудови дейности се отнасят една към друга като вид (тютюнопроизводител) към род или клас (земеделски производител). С други думи казано тютюнопроизводителите са вид земеделски производители. А това от своя страна означава, че при преминаване от едната трудова дейност към другата без прекъсване на полагания труд, не е необходимо самоосигуряващото се лице да подава декларации по чл. 1, ал. 2 и 4 от НООСЛБГРЧ (сега НООСЛБГРЧ). Правилно съдът е приел, че изводите на административния орган, които са в смисъл, че е налице прекратяване на дейността на самоосигуряващото се лице като тютюнопроизводител на 20.02.2007 г. и съответно започване на нова дейност като земеделски производител от 22.02.2007 г., които трябвало да бъдат декларирани по реда на чл. 1, ал. 1 НООСЛБГРЧ, са незаконосъобразни. През 2005 г. лицето е било регистрирано като тютюнопроизводител и е със статут на такъв с квота за 2005 г. и 2006 г., която регистрация важи до 20.02.2007 г., съгласно разпоредбите на Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТИ) и Правилника за прилагане на ЗТИ. За 2007 г. Хасан е регистрирана като земеделски производител, този път по реда и в сроковете, определени в Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители. Съгласно чл. 3, ал. 1 от тази наредба, на регистрация подлежат юридическите лица, едноличните търговци и физическите лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция. Следователно регистрацията предполага към момента на същата вече започнало извършване на дейност по стопанисване на земеделска земя и/или подготвителна дейност по производство на земеделска продукция. Този извод се подкрепя от съдържанието на таблица 2 към анкетната карта за регистрация на земеделския производител, която таблица е приложение към наредбата. Тя изисква от земеделския производител да посочи данни за вече засети/засадени площи, намерения за засети/засадени площи, както и за следващата стопанска година намерения за засети/засадени площи. В приложение № 1 към наредбата, което представлява бланка на регистрационна карта, е записано задължението на земеделския производител в срок до 28.02. да предостави информация за дейността си чрез анкетни карти с анкетни формуляри. Въз основа на представената информация Областна дирекция "Земеделие" издава/заверява регистрационната карта на земеделския производител. Цитираният срок е бил спазен от Хатиб. Предвид изложеното правилни са изводите на първоинстанционния съд, че обратно на приетото от административния орган Хатиб е регистрирано по съответния ред лице по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на КСО и решението на директора на РУСО, с което се потвърждават задължителните предписания, е незаконосъобразно. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Предвид изходът на спора пред настоящата инстанция, договор за правна защита и съдействие от 21.02.2013 г. и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на ответницата по касация се присъжда сумата 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,