Решение № 14019 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3291/2013 г.

Решение № 14019 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3291/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Петър Иванов Петров против решение № I-2047/28.01.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с което е отказано заличаване на личните данни на жалбоподателя, обработвани в информационните фондове на МВР, въведени във връзка със ЗМ-507/2002 г. по описа на Районно управление "Полиция" - Монтана при ОД на МВР - Монтана. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на оспорения административен акт като постановен в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му. Ответникът - министърът на вътрешните работи, в писмена защита, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд приема за установено следното: Със заявление от 15.11.2012 г. Петър Иванов Петров е поискал да бъдат заличени личните му данни в масивите на МВР, водени по ЗМ - 507/22.04.2002 г. по описа на РУП гр. Монтана - поради наличие на отказ за образуване на досъдебно производство. С писмо от 10.01.2013 г. Районна прокуратура Монтана уведомява ОД на МВР - Монтана, че по посочения заявителски материал образуваната преписка е прекратена с отказ за образуване на наказателно производство по чл. 21 от НПК (отм.). Установено е, че преписката не е налична поради изтекъл срок за съхранението й, поради което не може да се предостави копие от прокурорското постановление, а в дневника не е отразено по коя точка от чл. 21 от НПК (отм.) е отказано да се образува наказателно производство. С оспореното в настоящото производство решение министърът на вътрешните работи е отказал да заличи личните данни на жалбоподателя, обработвани в информационните фондове на МВР, въведени във връзка със ЗМ-507/2002 г. по описа на Районно управление "Полиция" - Монтана при ОД на МВР - Монтана. Като фактическо основание за издаване на индивидуалния административен акт е посочено, че не може да се установи на какво основание е отказано да се образува досъдебно производство срещу Петров, поради което не са налице предпоставките на чл. 32а, ал. 5, т. 1 от Инструкция № Iз-2843/2010 г. за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер. Посочено е, че не е налице и втората хипотеза на чл. 32а, ал. 5 от цитираната инструкция, тъй като давността за извършеното от Петров престъпление не е изтекла. Като правно основание за постановяване на отказа са посочени чл. 163 от ЗМВР вр. чл. 9, т. 5 от Инструкция Iз-381/10.03.2009 г., чл. 32а, ал. 5, т. 1 и 2 от Инструкция № Iз-2843/2010 г. за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер и чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от Закона за защита на личните данни. С оглед на така установеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 163 от ЗМВР, в предписаната от закона форма, но при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е постановен в нарушение на материалния закон. По делото е безспорно, че производството по ЗМ - 507/2002 г. на РУП Монтана е приключено с отказ да се образува наказателно производство, преписката е унищожена поради изтекъл срок за съхранението й, а основанието за отказ не е отразено в книгите на Районна прокуратура Монтана. От една страна анализа на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Наказателно процесуалния кодекс (отм.), действал към момента на отразяване в регистъра на ЗМ 507/2002 г. и отказа на РП Монтана да образува наказателно производство срещу Петров води до извод, че в случая са налице предпоставките по чл. 32, ал. 5, т. 1 от цитираната инструкция, тъй като единствената възможна предпоставка е преписката да е прекратена именно поради наличие на предпоставките на чл. 21, ал. 1, т. 1 от НПК (отм.), аналогични на тези по чл. 24, ал. 1, т. 1 от сега действащия НПК и посочени в инструкцията. Не е спорно между страните, че в конкретния случай все още не е изтекла абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 във вр. с 80 НК, няма съмнение, че жалбоподателят не е починал и липсва изразено съмнение в способността му да разбира свойството и значението на извършеното, а останалите случаи посочени в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 НПК (отм.) изискват наличие на произнасяне на съд с надлежен акт, за което свидетелства приложеното свидетелство за съдимост на Петров, от което се установява, че лицето е неосъждано. От друга страна при постановяване на решението си по искането за заличаване органът е бил длъжен служебно да събере необходимата информация, тъй като следва да прецени дали са налице основанията за заличаване на личните данни, предвидени в чл. 159, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР. Липсата на достатъчно данни в този случай не би могла да обоснове законосъобразност на постановения отказ, а сочи на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Разпоредбата на чл. 159, ал. 5 от ЗМВР регламентира заличаването на личните данни, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт, но не и в подзаконов нормативен акт. Правното основание за заличаване на личните данни на Петър Петров е нормата на чл. 159, ал. 6 от ЗМВР - при заличаване на личните данни се взема предвид необходимостта от обработване до приключването на конкретното разследване или законова процедура. Въведената в ЗМВР забрана не позволява допълнителното обработване на лични данни за цели, различни от тези, за които те са първоначално събрани, т. е. последващото съхраняване и обработване на тези лични данни е без законово основание или по-точно - недопустимо, предвид отпадането на основанието за събирането им и липсата на причини за тяхното запазване. В случая определящи са нормите на чл. 159, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР, тъй като цитираната инструкция фактически въвежда изисквания за заличаване на личните данни на лицата, които не се обхващат от посочените по - горе разпоредби на ЗМВР. Поради това при противоречие следва да се приложат изискванията на нормативния акт от по-висока степен. С оглед на изложеното следва, че оспореното решение незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено, а преписката върната на министъра на вътрешните работи за произнасяне. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. от АПК Върховния административен съд, пето отделение,