Решение № 17108 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4214/2013 г.

Решение № 17108 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4214/2013 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, срещу Решение № 267 от 07.02.2013 г., постановено от Административен съд-гр. Пловдив по адм. д. № 2552 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 131200340/25.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив против Иван Христов Ангелов като ЕТ "Ангелов-Иван Ангелов" със седалище в гр. Пещера и адрес на управление ул. "Михаил Таков" № 39, ЕИК по Булстат: 822089116, който акт е потвърден с Решение № 894/24.07.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит в размер на 14247,12 лв. ведно със съответните лихви, по фактури, издадени от "Дипекс ДП" ЕООД през м. октомври и м. декември 2010 г. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора Съдът необосновано е приел за неправилни констатациите на органа по приходите, че не са налице достатъчно доказателства за реално извършване на процесните доставки, респективно за данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). От касационния съд се иска да отмени съдебния акт и да реши спора по същество с отхвърляне на жалбата против обжалвания РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В с. з. касаторът не изпраща представител. Ответникът по касационната жалба - Иван Христов Ангелов - в представено писмено становище по касационната жалба и в с. з. чрез пълномощника адв. Русков поддържа теза за нейната неоснователност и за правилността на обжалваното решение. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд - гр. Пловдив е било образувано по жалба на Иван Христов Ангелов като ЕТ "Ангелов-Иван Ангелов" против РА № 131200340/25.04.2012 г. на ТД на НАП-гр. Пловдив, относно отказано право на данъчен кредит в общ размер 14247,12 лв. по фактури № 451/11.10.2010 г., № 491/02.12.2010 г., № 543/14.12.2010 г., № 542/22.12.2010 г., издадени от "Дипекс ДП" ЕООД. Предмет на фактурите е соев шрот в общо количество 200, т. Първоинстанционният съд е установил, че обжалваният пред него РА е издаден в хода на повторна ревизия, след като с Решение № 924/03.10.2011 г. Д "ОУИ" - гр. Пловдив е отменил РА № 161102581/12.07.2011 г., издаден на ревизираното лице за същите данъчни периоди, и е върнал преписката за нова ревизия. Съдът изключително подробно е описал фактическата обстановка, като по отношение на същата страните не спорят. Възприетите от него факти са съобразени със събраните по делото доказателства. Спорът се свежда до това налице ли са действително извършени доставки по процесните фактури. За да откаже спорното право на жалбоподателя и настоящ ответник по касация, органът по приходите е приел, че не е доказано реалното извършване доставката на 200 т соев шрот, за която доставчикът "Дипекс ДП" ЕООД е начислил ДДС в общ размер 14247,12 лв. по посочените фактури. Като основание за това са послужили резултатите от извършени насрещни проверки на прекия доставчик и на предходния - Ореол 2003" ЕООД. В хода на ревизията са приобщени документи относно "Дипекс ДП" ЕООД, иззети и находящи се в НСлС. Ос същите е установено, че с 9 фактури, издадени от "Ореол 2003" ЕООД, доставчикът е закупил 225 т соев шрот, а предходният доставчик го е закупил гръцка фирма. Към фактурите ревизираното лице е представило кантарни бележки за приемане на стоката в склада му, стокови разписки, експедиционни бележки, удостоверение за качество на соев шрот от фирма в Аржентина при натоварване на стоката на кораб "Славянка" с дестинация Гърция, счетоводни и платежни документи. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение за начина на приемане и заприходяване на соевия шрот по процесните фактури; за изготвените съпътстващи документи (кантарни бележки и стокови разписки); за кореспонденцията на същите с издадените фактури; за документирането на стопанските операции; за редовността на воденото от жалбоподателя счетоводство. По делото са приобщени писмените доказателства, по които е работило вещото лице ССЕ. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, както и че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават издадения административен акт. Съдът е достигнал до извода, че по делото е доказано прехвърлянето на собствеността върху родовоопределената вещ (соев шрот), а оттам - и осъществяването на спорните доставки. Съдът е приел, че данъкът е начислен правомерно от доставчика, поради което ревизираното лице има право на данъчен кредит и същият му е отказан незаконосъобразно. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно по съществото на правния спор. Наличието на предпоставките за възникване правото на данъчен кредит пораждат това право само по отношение на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Затова при преценката на органа по приходите дали е възникнало за получателя по доставката спорното право, същият има правомощието да провери реално ли е осъществена доставката, т. е. дали е възникнало данъчно събитие, което да се яви предпоставка за начисляване на данък от доставчика, за да може за получателя да възникване правото на приспадане на данъчен кредит. Правните изводи на Съда, свързани с тълкуване разпоредбите на ЗДДС и ЗЗД, са правилни. В закона няма легално определение на понятието "неправомерно начислен данък" по смисъла на чл. 70, ал. 5, но по аргумент от противното това е всяка една хипотеза, при която начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови разпоредби. И доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 8 ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга е "неправомерно" по смисъла на чл. 70, ал. 5 от закона и е основание за непризнаване правото на данъчен кредит. От горното следва, че единственото основание, въз основа на което данъчният орган може да откаже признаване на данъчен кредит, е да се докаже, че липсва реална доставка на стоката, по повод на която жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит по реда на чл. 71, ал. 1 във вр. с чл. 72, ал. 1 и 2 ЗДДС. Предмет на процесните фактури е соев шрот. Съгласно чл. 24, изречение второ от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. За да се докаже претендираното от жалбоподателя и отречено от ревизията право, следва с кореспондиращи помежду си доказателства да се установи реално извършване на доставките. Фактите и обстоятелства, за които органът по приходите, впоследствие и вещото лице е изискало доказателства, са относими към фактическия състав на спорното право право, защото облагаемите доставки са основните предпоставки за възникване на правото. Това е сторено в настоящия случай. В конкретния случай е безспорно установено, че е налице прехвърляне на собственост върху стоки, за което е платена парична престация от получателя им. По делото не се твърди, че размяната на насрещните престации е без основание. Затова с издаването на данъчните фактури е обективирано наличието на сключена между страните сделка, т. е. постигнато съгласие между продавача и купувача за продажба на стоката срещу определена цена. За продажбата на родово определени вещи не е необходима писмена форма както за действителност, така и за доказване. Следва да се приеме, че между страните по доставките са били сключени сделки с конкретен предмет. Тези сделки не са обявени за нищожни по съответния ред, следователно и за целите на данъчното облагане същите не могат изначално да се приемат за нищожни. Оттук не може да се прави извод, че не са настъпили целените със сделките вещноправни последици, релевантни за облагането с косвен данък. Към доказателствата за реалното осъществяване на доставката на стоки следва да бъдат причислени тези за прякото й реализиране: приемо-предавателни протоколи, складови (или стокови) и пътно-прехвърлителни разписки, експедиционни бележки, товарителници, пътни листове и др. В случая са представени точно такива документи, неоспорени по делото, с които е документиране индивидуализиране и отделяне на продадената част от родовоопределените вещи. Неоснователно е оплакването на касатора, че Съдът е игнорирал значението на произхода на стоката, защото произходът на стоката не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит. За формиране извода за реалност на коментираните доставки не са определящи произхода и разполагаемостта на стоката от доставчика, а прехвърлянето на собствеността върху родово определената вещ чрез фактическото й предаване. То е установено по делото въз основа на констатираното съответствие на количествата по издадените фактури с тези по приложените кантарни бележки, стокови разписки и приемо-предавателни протоколи. Ето защо следва да се приеме за обоснован и материално законосъобразен правният извод на Съда за на фактурираните доставки. Всички доказателства са подробно обсъдени от решаващия състав поотделно и в съвкупност, в резултат на което е формиран правилният извод за установеност на реалното осъществяване на доставки по спорните фактури. С оглед на изложеното, неоснователен е доводът на касатора, че от представените съпътстващи документи към процесните фактури не може да се проследи стоков поток. Напротив, представени са доказателства за реалното изпълнение на разглежданите доставки. От така представените преки и косвени доказателства първоинстанционният съд правилно е заключил, че въз основа на събраните доказателства са налице доказателства за реално извършена доставка на соев шрот, респ. за данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Представените преки доказателства за реално осъществяване на доставките по процесните фактури се подкрепят и от заключението на ССЕ, която не е оспорена от страните и правилно е кредитирано от Съда по отношение резултатите, касаещи спорните количества соев шрот, доставени на ревизираното лице. От заключението се установява обвръзка на съставените кантарни бележки и стокови разписки с издадените фактури - обстоятелство от съществено значение за реалността на разглежданите доставки. Сред доказателствата за реалното извършване на доставките от съществено значение е разплащането по издадените фактури. Това разбиране произтича от икономическата логика на взаимоотношенията между доставчика и жалбоподателя като получател. Няма съмнение, че движението на парични ценности следва да е предприето на правно основание, в разглеждания случай - като заплащане договорената цена на стоките. Безспорно е установено плащане по спорните фактури, извършено по банков път. Ето защо не може нереалността на разглежданите доставки да се обосновава с косвени доказателства при наличието на преки, които категорично ги оборват. Съдът правилно се е позовал и на практиката на Съда на Европейския съюз в Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, съгласно което отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане на такъв кредит. Такъв отказ може да се направи, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В тези случаи данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. По настоящото дело липсват твърдения или доказателства за извършване на процесните сделки с цел измама или злоупотреба с данъчни права. При това положение съобразно цитираната задължителна практика на СЕС е недопустимо да се откаже правото на данъчен кредит, което по същество е сторено с обжалвания РА. Предвид гореизложеното решението на Административен съд-гр. Пловдив не страда от пороците, посочени в жалбата, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като не са поискани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,