Решение № 582 от 11.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 1764/2013 г.

Решение № 582 от 11.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 1764/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Томов Осъденият Н. М. Б. е отправил до ВКС по реда за възобновяване на наказателните дела (по глава тридесет и трета от НПК) ръкописно искане (макар и да го е нарекъл "молба") за проверка по този ред на осъждането му от Бургаския районен съд. Осъдителната присъда - 27/29.I.2013 г. по нохд № 4862/2012 г., е за кражбата, която двамата с И. Д. М. извършили на 28.II.2012 г. на различни вещи с обща стойност 778 лева и от различни лица, които са ги съхранявали в свои гаражи - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във връзка със чл. 195, ал. 1, т. 3 - 5, чл. 20, ал. 2, 26 и 29, б. "а" и "б" НК (още защото престъплението е продължавано, след предварителен сговор, с взлом и при условията на опасен рецидив). За престъпната си дейност Б. и М. получили еднакви наказания - 3 години и 4 месеца лишаване от свобода при строг първоначален режим, определени по реда и на чл. 58а НК, заради проведеното съкратено съдебно следствие (по глава двадесет и седма от НПК). Присъдата е влязла в сила без да бъде проверявана в следващата инстанция. В отправеното до ВКС искане ("молбата") осъденият сочи преди всичко подробности около престъплението, които не са били предмет на признатото обвинение, но предназначението им е да подсилят неговото твърдение, че наложеното наказание е явно несправедливо и че може да бъде намалено дори "на половин размер". В съдебното заседание пред ВКС искането е поддържано, а според участващия прокурор е неоснователно. Върховният касационен съд намери, че влязлата в сила присъда трябва да бъде оставена в сила. Може да се предположи, че осъденият не се е отнесъл сериозно към оспорването на осъждането си - иначе не би твърдял неща, които не само липсват в признатите факти по обвинителния акт, но и въобще в изявленията, които е правил по делото (например, че под въздействието на алкохол останал с впечатление, че с М. ще отиват не да крадат, а "при момичета"); би поне се опитал да обясни, защо все пак изрично е заявил пред БРС, че е напълно съгласен със защитника си съдът да му наложи точно 3 години и 4 месеца, колкото е и получил, а после не е подал въззивна жалба. Наказанието 5 години лишаване от свобода, което първата инстанция е определила преди да го намали с една трета по реда на чл. 58а, ал. 1 НК, преценявано само за себе си, е според ВКС завишено в известна степен, но в никакъв случай явно. Неблагоприятният ефект от лекото завишаване на санкцията е обаче, може да се каже, ограничен от утежняващото отговорността значение на такива обстоятелства, като например краткото време от излизането от затвора до последната кражба от гаражи - близо месец, при това след постигнат компромис за споразумение с прокуратурата да получи само 1 г. л. св. за сходна престъпна акция заедно с М. (нещата изглеждат още по-категорично за деец, който през 2004 г. е изтърпял 8 г. л. св. - вж. писмото от затвора на л. 37 от делото). Ръководен от изложеното и съобразно с приложимите разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС - I наказателно отделение