Решение № 9617 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5132/2013 г.

Решение № 9617 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5132/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Пенка Василева Младенова със съдебен адрес гр. София, ул. "Д-р Георги Вълкович" № 6 против решение № 1138/19.02.2013 г. по адм. дело № 6771/2012 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с тълкуването и прилагането на § 9, ал. 3 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, управителят на Националния осигурителен институт счита същата за неоснователна. Излага подробно своите съображения в писмена защита, приложена по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че в хода на съдебния процес е установено, че към момента на произнасяне от органите на НОИ жалбоподателката не е установила необходимия осигурителен стаж за пенсиониране, а към момента на подаване на заявлението за заплащане на недостигащия осигурителен стаж не е бил действащ режима по § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 1138/19.02.2013 г. по адм. дело № 6771/2012 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Пенка Василева Младенова, със съдебен адрес гр. София срещу решение № 33/11.06.2012 г. на управителя на Националния осигурителен институт и потвърденото с него разпореждане № 5008253257, изх. № 940-9495-5/20.03.2012 г. на длъжностно лице в дирекция "Европейски регламенти и международни договори" при НОИ, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни договори за лица с постоянен адрес в чужбина. За да постанови този резултат, съдът е приел, че правото по § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО се упражнява по реда на чл. 45а, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) като едновременно със заявлението за пенсиониране се подава искане за преценка на недостигащия осигурителен стаж. Правото на пенсия възниква от датата на внасянето на осигурителните вноски или от датата на утвърждаване на плана за разсроченото им плащане. Направеното при режима на чл. 9а от КСО искане законосъобразно е разгледано по действащата към него момент нормативна уредба, а не по предходната. Решението е правилно. По делото е установено, че с формуляр Е 202 вх. № 94С-5495-1/21.06.2011 г. гръцката компетентна институция е изпратила на Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" заявление за отпускане на българска лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от Пенка Василева Младенова на 25.08.2010 г. Към датата на подаването му заявителката е имала навършени 60 години и според представените български документи са й зачетени 25 години, 09 месеца и 08 дни осигурителен стаж от трета категория. Съгласно чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО (ред. 2010 г.) право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за жените през 2010 г. се придобива при навършване на възраст 60 години и сбор от осигурителен стаж и възраст не по-малък от 94. В случая българският осигурителен стаж на жалбоподателката е бил недостатъчен и затова на основание чл. 6 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност към българския осигурителен стаж е бил прибавен придобития в Република Гърция осигурителен стаж от 06 години, 03 месеца и 22 дни. Общият български и гръцки осигурителен стаж възлиза на 32 години, 01 месец, а сборът му с възрастта е 92-01-00, т.е. е по-малък от необходимия сбор 94. Със заявление вх. № 94 С-5495-1+3 от 19.12.2011 г. жалбоподателката е поискала да й бъде отпусната пенсия при заплащане на осигурителните вноски за недостигащ осигурителен стаж. Първоначално органите на НОИ са утвърдили погасителен план, но впоследствие на основание чл. 99 КСО са ревизирали това свое решение, приемайки, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 9а от КСО и общият размер на вноските е дължим еднократно по банков път. Спорът между страните касае приложението на § 9, ал. 4, т. 2 (отм.) от ПЗР на КСО. Съгласно действалата до 31.12.2010 г. разпоредба на § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО лицата, които са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 и на които не им достигат 5 години осигурителен стаж за придобиване на право на пенсия имат възможност да внесат осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасяне на вноските и това време се зачита за осигурителен стаж. Със Закона за изменение и допълнение на КСО (ДВ, бр. 100 от 2010 г.) цитираната разпоредба е отменена и е създадена нова - чл. 9а КСО със същото съдържание, с изключението, че законодателят не е предвидил хипотезата за разсрочено плащане, съществувала в § 9, ал. 4, т. 2 (отм.) от ПЗР на КСО. Приложението на материалноправните разпоредби е обусловено от момента на реализиране на относимия за тяхното прилагане фактически състав освен ако не е предвидено друго. При старата нормативна уредба правото на пенсия възниква от датата на утвърждаване на погасителния план за разсрочено плащане или от внасянето на осигурителните вноски по банков път. При новата меродавно е само последното основание. И в двата случая обаче тези материалноправни предпоставки са в кумулативна зависимост от обстоятелствата, свързани с минимално изискуемата възраст и осигурителния стаж. Неправилно е становището на касатора, че е следвало да се приложи § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО, тъй като искане за придобиване на право на пенсия по този ред към момента на неговото нормативно съществуване не е правено. Едва със заявлението от 19.12.2011 г. след като е бил установен размера на недостигащия осигурителен стаж жалбоподателката е поискала да и бъде отпусната пенсия след заплащане на осигурителните вноски за недостигащия й осигурителен стаж. В хипотеза, при която пенсията се отпуска след изкупуване на недостигащия осигурителен стаж правото възниква от датата на внасянето на осигурителните вноски. Ирелевантни са доводите за висящност на пенсионното производство, тъй като фактическите основания за прилагане на института за закупуване на осигурителен стаж са възникнали в по-късен момент. По изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение