Решение № 91 от 12.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5516/2016 г.

Решение № 91 от 12.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5516/2016 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Красимир Влахов Производство по чл. 307 във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 5 и чл. 304 ГПК. Образувано е по молба на Н. Н. С. за отмяна на влязлото в сила Решение № 26 от 20.07.2007 г. по гр. д. № 173/2006 г. на Елховския районен съд. С посоченото решение е уважен положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) на Т. Д. Т. против Д. Д. С. - за признаване правото на собственост на ищеца върху дворно място от 1 010 кв. м, съставляващо ПИ Х-61 в кв. 39 по плана на [населено място], Я. област, като на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) е отменен издаденият в полза на ответницата констативен нотариален акт за собственост на процесния имот на основание придобивна давност. Молителят твърди, че в качеството си на съпруг е наследник по закон на ответницата, като същата е починала в хода на производството, но наследниците й по закон не са били конституирани на нейно място в процеса, а същият е продължил и решението по него е било постановено по отношение на починалата страна, и по този начин правото на участие на молителя в производството е било нарушено. Заедно с това поддържа, че в качеството си на съпруг е имал качеството на необходим другар на ответницата, доколкото придобивният способ по отношение на процесния недвижим имот се е реализирал по време на брака им, като на това основание заявява, че по отношение на него е налице и предвиденото в чл. 304 ГПК основание за отмяна на влязлото в сила решение. Ответникът по молбата Т. Д. Т. не заявява становище по съществото й. Върховният касационен съд намира молбата с правна квалификация чл. 303, ал. 1, т. 5 и чл. 304 ГПК за ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Елховския районен съд е било образувано по положителен установителен иск с правна квалификация чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), с който Т. Д. Т. е поискал да се установи по отношение на ответницата Д. Д. С. правото му на собственост върху следния недвижим имот, придобит от него на основание наследствено правоприемство, а именно: дворно място от 1 010 кв. м, съставляващо ПИ Х-61 в кв. 39 по плана на [населено място], Я. област, като по така предявеният иск е било образувано гр. д. № 173/06 г. Правният интерес от търсеното установяване на собственическите си права срещу посочения ответник ищецът е обосновал с твърдението, че през 1992 г. С. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на имота по силата на придобивна давност. Видно от представените в настоящото производство писмени доказателства, молителят е съпруг на ответницата по приключилото производство пред Елховския районен съд, като бракът между тях е бил сключен на 25.07.1959 г., т. е. преди снабдяването на Д. С. с констативен нотариален акт за собственост на процесния имот на посоченото по-горе оригинерно придобивно основание /същият под № 63, том II, дело № 495/92 г. на Елховския районен съдия е издаден на 22.07.1992 г./. Същевременно от представените Удостоверение за смърт, издадено на 06.09.2010 г. от Общински съвет А. Т. - Република К., както и Удостоверение за наследници изх. № 502/18.08.2016 г., издадено от [община], се установява, че Д. Д. С. е починала на 09.12.2006 г., като е оставила за наследници по закон съпруга си Н. Н. С. и дъщерите си Р. Н. Ч., Ж. Н. М. и Д. Н. С. Фактът на смъртта на ответницата не е бил установен по гр. д. № 173/06 г. на Елховския районен съд. За първото по делото заседание, проведено на 18.01.2007 г., ответницата Д. С. е била призована по реда на чл. 50 ГПК (отм.) - чрез публикация в Държавен вестник, като й е бил назначен процесуален представител в лицето на адв. Д. Д. от Адвокатска колегия - [населено място], който я е представлявал в това и в следващите заседания от 31.01.2007 г., 21.02.1007 г. и 07.03.2007 г., когато е бил даден ход на устните състезания и делото е било обявено за решаване. На 20.04.2007 г. е било обявено съдебното решение, с което предявеният иск за собственост срещу починалата в хода на производството Д. С. С. е бил уважен. Съобщението за решението е било връчено на адв. Д. на 08.05.2007 г. и не е било обжалвано от него. При така установените данни Върховният касационен съд намира, че при разглеждането на делото от Ямболския районен съд са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в резултат на които правото на участие на молителя в производството е било нарушено. Според чл. 182, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) при смърт на страна съдът е длъжен да спре производството, за да обезпечи участието на правоприемниците на починалата страна в процеса и постановяване на допустим съдебен акт по отношение на правоспособни страни съобразно разпоредбата на чл. 120 ГПК (отм.). В конкретния случай, доколкото производството по делото е продължило и съдебното решение е било постановено по отношение на страна, изгубила правосубектността си, е допуснато нарушаване правото на участие в процеса на правоприемниците на починалата ответница, което е самостоятелно основание влязлото в сила решение да бъде отменено и делото - върнато с указания за конституиране на наследниците по закон на Д. С. С., на които да се връчат преписи от исковата молба и доказателствата /доколкото към датата, на която съдът е разпоредил връчване на препис от исковата молба на процесуалния представител по чл. 50, ал. 2 ГПК - отм., а именно 20.12.2006 г., ответницата вече е била починала и това съдопроизводствено действие е следвало да се извърши по отношение на нейните правоприемници/. Същевременно е налице и релевираното от молителя основание за отмяна по чл. 304 ГПК, доколкото като съпруг на ответницата, снабдила се с титул за собственост на процесния имот на основание, осъществено по време на брака, той има качеството на необходим другар, обвързан от съдебното решение, който на това основание е легитимиран да иска неговата отмяна. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение