Решение № 1166 от 8.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6375/2021 г.

Решение № 1166 от 8.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6375/2021 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Тера Ком 2007" ЕООД, в качеството му на земеделски производител (ЗП) представлявано от управителя си Н. К. чрез процесуален представител срещу решение № 1479 от 09.03.2021 г., постановено по административно дело № 10113/2018 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо (УП) с изх. № 01-2600/2447/21.06.2018 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е прекратен поетият от дружеството агроекологичен ангажимент (АЕА) по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. (ПРСР), направление "Биологично растениевъдство" (БР) за кампания 2011 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваният акт бъде отменен и му бъдат присъдени направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) в представено от процесуален представител писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на касатора. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с акта, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. За да отхвърли жалбата на "Тера Ком 2007" ЕООД АССг, въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено, че за кампания 2011 г., която е втора от поетия от дружеството АЕА, то е заявило за подпомагане площи, които са под законовия минимум определен по реда на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредбата). Този извод е обоснован от съда с установения по делото факт, че със заявлението за кампания 2011 г., подадено на 13.05.2011 г. дружеството е заявило площ за подпомагане с размер 102, 88 ха, а през предходната 2010 г. е заявило и съответно е поело АЕА за площ от 333, 74 ха, при което намалението надвишава нормативно допустимите 10 % от заявената през предходната година площ за подпомагане. Правилен е изводът на съда, че извършеното прехвърляне на част от заявената площ от дружеството на физическо лице – регистриран земеделски производител е факт, който е ирелевантен за спора. Това е така тъй като както "Тера Ком" 2007 ЕООД, така и физическото лице – земеделски производител, на когото е предоставена заявената от дружеството земя са отделни, независими субекти, които в качеството си на земеделски производители са поели съответните АЕА и съответно задължение да изпълняват нормативно установените правила, свързани с изпълнението им, включително да поддържат размера на площите, които обработват в нормативно установения размер, съобразно поетите ангажименти, а фактът, че собственикът на капитала на дружеството е идентичен с физическото лице – земеделски производител – приобретател не променя това. Обстоятелството дали съответният земеделски производител е подписал или не декларация, че е запознат с приложимата нормативна уредба също е ирелевантно, тъй като при налично обнародване на тази нормативна уредба същата е приложима, независимо от декларирането от дадено лице, че е запознато с нея, макар самото деклариране да е индиция, че същото със сигурност е запознато с тази регламентация. Наведеният довод, че в случая не е съобразена нормата на чл. 34 от Наредбата е неоснователен. Цитираната разпоредба урежда правата и задълженията на приобретателя на стопанството, който може да продължи извършването на агроекологичните дейности, извършвани от прехвърлителя му до края на петгодишния период спазвайки съответните изисквания, но в случая приобретателят е физическото лице – земеделски стопанин, макар едноличен собственик на капитала на дружеството – жалбодател. Същата е приложима по отношение на физическото лице Н. К., в качеството му на регистриран земеделски производител на когото са прехвърлени имотите и обратно – неприложима е по отношение на "Тера Ком 2007" ЕООД в качеството му на земеделски производител, който е прехвърлил имотите, стопанисвани от него на физическото лице и който е адресат на оспорения акт. При безспорно установения факт на незаявяване от страна на дружеството – жалбодател за подпомагане на площите, прехвърлени на физическото лице К., довело до намаляване до 24, 6 % на обработваните от него площи в сравнение с тези, заявени през предходната година и за които е поело агроекологичен ангажимент и прехвърлянето им за обработване на физическото лице - приобретател именно последното поема задължение да спазва изискванията за агроекологичните дейности, които е прилагал прехвърлителят, съгласно чл. 36 от Наредбата и съответно може да поеме агроекологичен ангажимент за същите. Обстоятелството, че прехвърлянето на обработването на земите от дружеството на физическото лице е по силата на сключения между тях на 10.03.2011 г. договор за наем и е одобрено с УП № 01-2600/638/23.01.2012 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, не променя факта, че по смисъла на чл. 34 и сл. от Наредбата дружеството е прехвърлителят на земята, а физическото лице е приобретателят и съответно именно то е обект на разпоредбата на чл. 36 от Наредбата. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК жалбодателят следва да бъде осъден да заплати на администрацията при ответника деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. При извършената служебно проверка изцяло на обжалваното решение настоящият състав констатира, че производството по адм. дело № 10113/2018 г. на АССг е образувано по подадена чрез процесуален представител жалба от Н. К. в качеството му на земеделски производител лично и в качеството му на управител на "Тера Ком 2007" ЕООД против УП с изх. № 01-2600/2447/21.06.2018 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ. С разпореждане от 19.11.2018 г. (л. 64 – гръб) АССг разпорежда да се призоват като страни в производството жалбодателя "Тера Ком 2007" ЕООД и ответник Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, като по делото липсва произнасяне, включително и в решението по отношение на жалбодателя Н. К. в качеството му на земеделски производител лично, макар същият да е посочен като жалбодател. При това следва след връщане на делото в АССг съставът, разгледал делото да се произнесе по реда на чл. 176 АПК и по отношение на жалбата на физическото лице – жалбодател. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение