Решение № 17159 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10562/2009 г.

Решение № 17159 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10562/2009 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Столична срещу решение № 43/13.05.2009 г., постановено по адм. дело № 5163/2008 г. по описа на Административен съд, София - град, с което е обявено за нищожно решение № К-47-0425/7.05.2008 г., издадено от началника на същата митница, с което на "Кумерио Мед" АД - гр. Пирдоп (със сегашно наименование "Аурубис България" АД) за определена законна лихва за забава върху ДДС от 5 585 лв., като лихвата е начислена от възникване на задължението до датата на заплащането й. В частта за определения размер от митническите органи на ДДС в размер на 5 585 лв. жалбата е била оттеглена пред първоинстанционния съд, поради което не е предмет на настоящото касационно обжалване. В частта, в която съдебното решение се обжалва, се релевират оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т 3 АПК. Според касатора макар съдът да е описал правилно фактическата обстановка по делото в диспозитива (в мотивите, а не, както неправилно е посочено в касационната жалба в диспозитива на решението), е направил незаконосъобразни изводи, приемайки, че уведомление № 4416-0033/8.02.2008 г. е индивидуален административен акт. Такъв акт според касатора представлява решението, което съдът е обявил за нищожно. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на решението в обжалваната му част. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Осенов. Ответникът по касационната жалба "Аурубис - България" АД - гр. Пирдоп чрез процесуалния си представител адв. Йорданова оспорва жалбата и моли да се остави в сила решението в обжалваната част или алтернативно ако се отмени, да се върне делото на административния съд за решаване от друг състав. Подробни съображения са изложени в писмени бележки с искане и за присъждане на разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Светлана Йорданова. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като въпреки непрецизната юридическа аргументация, касаеща обявяването на нищожността на решението на митническия орган, полученият краен резултат относно лихвата за забава е правилен. По отношение на лихвата според прокурора съдът трябва да се съобрази с решението от 31.03.2011 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по направеното преюдициално запитване по адм. дело № 6067/2009 г. на ВАС. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Според първоинстанционния съд безспорно установено по делото е, че "Кумерио Мед" АД (със сегашно наименование "Аурубис - България" АД) е бил получател по внос на меден концентрат от Македония при режим освобождаване за крайно потребление с ЕАД № 07BG005003Н000251/19.06.2007 г. Съдът е установил също така, че преди постановяване на оспореното пред него решение, митническият орган е издал предхождащо решение - уведомление № 4416-0033/8.02.2008 г. с определено задължение за ДДС в размер на 5 585 лв., ведно с лихвата за забава, считано от възникване на задължението. Според съда налице е пълна идентичност на определените митнически задължения по основание, размер и страни, поради което издаденото решение № К-47-0425/7.05.2008 г. е нищожно. Обжалваното решение на първоинстанционния съд е неправилно. С решение № 8402/14.06.2011 г. по адм. дело № 14282/2009 г. на ВАС, IА отделение, на което се позовава и процесуалния представител на ответника в настоящето производство, е обезсилено решението на първоинстанционния съд и е оставена без разглеждане жалбата на "Кумерио Мед" АД срещу уведомление № 4416-0033/8.02.2008 г., издадено от началника на Митница София - (сега Митница Столична), като производството по делото пред ВАС, IА отделение е прекратено. В решението си ВАС, IА отделение е приел, че уведомлението не представлява индивидуален административен акт, тъй като с него само е съобщено на длъжника да заплати възникнало и неплатено вносно митническо задължение, като е указано, че при незаплащане ще се пристъпи към принудително събиране съгласно чл. 211 и чл. 211а ЗМ с издаване на постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ). Според съда уведомлението е част на производството по издаване на индивидуален административен акт - ППСПДВ, което автоматично на основание чл. 21, ал. 5 АПК отрича на уведомлението качеството на такъв. Прието е от съда, че издаденото уведомление няма директни правни последици за неговия адресат, поради което то не представлява индивидуален административен акт. При така възприетото от ВАС, IА отделение, следва изводът, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че последващото решение № К-47-0425 от 7.05.2008 г. е нищожно, след като е прието в цитираното по-горе решение на ВАС, IА отделение, че произнасянето на съда по уведомлението е недопустимо и затова решението на съда е обезсилено. При наличие на влязло в сила решение на състав на ВАС, IА отделение, че уведомлението не е породило правни последици на индивидуален административен акт, то неправилно първоинстанционния съд е приел, че издаденото последващо решение за същите задължения е нищожно. Последното представлява годен индивидуален административен акт и съдът ще следва да се произнесе по него по същество. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за разглеждането му и произнасяне от друг съдебен състав по жалбата срещу решение № К-47-0425/7.05.2008 г. на началника на Митница - Столична по същество. Предвид изхода на делото, на страните не се присъждат разноски на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, приложим по силата на чл. 228 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,