Решение № 11919 от 21.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано по две касационни жалби срещу решение 58 от 17.02.2022 г., постановено по адм. дело 546/2021 г. по описа на Административен съд Стара Загора. В касационната жалба на Б. Бянов се оспорва решението в отхвърлителната му част като постановено в нарушение на материалния закон и се иска да бъде отменено. Ответната страна Национална агенция за приходите, в писмено становище оспорва решението в осъдителната му част, както и касационната жалба на Б. Бянов и претендира юрисконсултско възнаграждение. Възразява относно началния момент на дължимост на законната лихва и иска в обжалваната част решението да бъде отменено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и са допустими, а по същество са неоснователни. Оспореното решение на АС - Стара Загора е правилно, като постановено при спазени процесуални правила и точно приложен материален закон. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. Производството по делото е образувано по искова молба на Б. Бянов от гр. Берлин, Германия срещу Национален осигурителен институт (НОИ) за имуществени вреди в общ размер на 11 451,40 лева за периода 16.08.2013 г. до 26.07.2018 г. - 5832,26 лв. и от 26.07.2018 г. до 09.08.2021 г. 5619,14 лв. за забавено плащане на главницата от 16 976,25 лв., изразяваща се в законната лихва за забавено плащане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Вредите се претендират като настъпили от незаконосъобразен отказ за отпускане на пенсия, който е отменен с влезли в сила съдебни решения. С обжалваното решение Административен съд - Стара Загора е осъдил Национален осигурителен институт да заплати на Б. Бянов на основание чл. 1 от ЗОДОВ обезщетение за настъпили имуществени вреди, причинени от отменени по съдебен ред като незаконосъобразни разпореждане [номер] от 28.06.2019 г. на ръководителя ПО при ТП на НОИ - Стара Загора, потвърдено с решение 1040-23-42/12.08.2019 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Стара Загора и разпореждане [номер] от 30.10.2020 г., потвърдено с решение Ц 2153-23-25/20.11.2020 г. на директора на ТП на НОИ- гр. Стара Загора, изразяваща се в законната лихва за забавено плащане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 3649,85 лв. за периода от 28.06.2019 г. до 09.08.2021 г., като е отхвърлил предявения иск за имуществени вреди в частта им над 3649,85 лв. до 11 451,40 лв. и за периода от 16.08.2013 г. до 27.06.2019 г. като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат съдът е приел, че за ищеца е настъпила претендираната имуществена вреда (нереализирано сигурно увеличение на имуществото), изразяваща се в законната лихва за забавеното плащане на паричното задължение. Съдът е посочил, че вредата е в размер на законната лихва, която се изчислява от деня на забавата до датата на окончателното издължаване. Конкретно по отношение на изискуемостта на вземането, съдът е съобразил разпоредбата на чл. 94, ал. 1 КСО, която определя датата на определяне на пенсиите, но не установява ред за заплащане на обезщетение за забавено плащане, компесаторни или обезщетителни лихви върху тези плащания за периода от датата на тяхното отпускане до издаване на разпореждането, въз основа на което те се отпускат. Съдът е посочил, че пенсиите се отпускат с разпореждане на длъжностното лице, което се произнася в четиримесечен срок от подаването на заявлението. Следователно, задължението за изплащане на конкретната парична сума за пенсия възниква след постановяване на разпореждането по чл. 98, ал. 1 от КСО, защото с неговото издаване пенсията се определя по основание и размер, т.е. тя става ликвидна и изискуема. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна по делото е установено, че с разпореждане [номер] от 28.06.2019 г. на ръководителя ПО при ТП на НОИ - Стара Загора във връзка с регламент на съвета 883/2004 г., подаденото заявление от 19.11.2018 г. на Б. Бянов е отпусната, считано от 02.10.2018 г. пенсия за осигурителен стаж и възраст. То е обжалвано от ищеца по административен ред, но е потвърдено изцяло с решение 1040-23-42/12.08.2019 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Стара Загора. Това решение е оспорено по съдебен път, като с решение 450 от 02.12.2019 г. по административно дело 628 по описа за 2019 г. на Административен съд - Стара Загора жалбата на Бянов е отхвърлена. По касационна жалба на ищеца с решение 4688 от 22.04.2020 г. по адм. дело 1076 по описа за 2020 г. на Върховен административен съд, първоинстанционното решение е отменено и делото е върнато като преписка на ТП на НОИ - гр. Стара Загора да определи правилно началния момент, от който се дължи пенсия на Бянов. С разпореждане [номер] от 01.04.2020 г. ръководителят на ПО при ТП на НОИ - Стара Загора е определен начален момент за отпускане на пенсията на Бянов, считано от 26.07.2018 г. С разпореждане [номер] от 30.10.2020 г. ръководителя ПО при ТП на НОИ - Стара Загора е отказано на Бянов да му се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО, считано от 29.01.2013 г. То е обжалвано от ищеца по административен ред, но е потвърдено изцяло с решение Ц 2153-23-25/20.11.2020 г. Това решение е оспорено по съдебен ред, за което е образувано адм. дело 777 по описа за 2020 г. на Административен съд - Стара Загора и е отменено с решение 83 от 08.03.2021 г. Според мотивите на съда то е незаконосъобразно, тъй като не са изпълнени от пенсионния орган указанията на ВАС, дадени с отменителното решение. Това решение на АС Стара Загора е потвърдено с решение 8135 от 05.07.2021 г. по адм. дело 4624 по описа за 2021 г. на ВАС. Видно от мотивите на съдебните актове, съдът е приел, че на Бянов следва да се отпусне пенсия, считано от 20.10.2013 г. С разпореждане [номер]/09.08.2021 г. на ищеца е отпусната пенсия съгласно регламент 883/2004 г. на ЕО и 987/2009, както следва: считано от 16.08.2013 г. - 266,64 лв., считано от 01.07.2014 г. - 273,84 лв., считано от 01.07.2015 г. - 279,04 лв., считано от 01.07.2016 г. - 286,30 лв., считано от 01.07.2017 г. - 293,06 лв., считано от 01.07.2018 г. - 304,24 лв. Със запис от 13.08.2021 г. на ищеца е изплатена сумата от 16 976,25 лв. По делото е назначена, изслушана и приета ССчЕ. Вещото лице дава заключение за размера на законните лихви върху определената пенсия, по месеци, за периода от 16.08.2013 г. до 09.08.2021 г., чийто размер възлиза на 9409,28 лв. Единственият спорен въпрос по делото е дали НОИ дължи лихва върху размера на пенсията, която е изплатена със забава. В тази връзка административният съд е изложил законосъобразни изводи, които се споделят от касационната инстанция. В приложимите разпоредби на КСО не е предвидена изрична възможност за изплащане на пенсиите на лицата със задна дата, т.е. за минал период, заедно с лихва за периода на забавата. Основание за изплащане на лихва за забавеното пенсионно плащане не може да бъде изведено и по тълкувателен път от разпоредбата на чл. 113, ал. 1 КСО, тъй като същата урежда размера на лихвите по вземанията на Националния осигурителен институт и допълнителното задължително пенсионно осигуряване за невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за неправилно извършени осигурителни разходи. Вземанията на НОИ имат публичноправен характер, поради което се установяват и събират по специален административен ред, докато вземането на съответното физическо лице от пенсия има частноправен характер. Разпоредбата на чл. 113, ал. 1 КСО не може да бъде тълкувана разширително и да бъде прилагана в обратната хипотеза при частноправни вземания за лихви върху изпълнени със забава задължения от страна на НОИ. При липса на нормативна уредба за изплащане по административен ред, частноправното вземане за лихва върху късно изплатена пенсия следва да се квалифицира по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите и спорът по изплащането й може да бъде разрешен по общия гражданскоправен ред. Предвид изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд са обосновани и правилни. Не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на страните по делото не се дължат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,