Решение № 6966 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14762/2010 г.

Решение № 6966 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14762/2010 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба от Деница Маринова Петкова от гр. Хасково, чрез процесуалния й представител адв. В. Челебиев против решение № 352/15.10.2010 г., постановено по адм. дело № 320/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против решение № Ж-39-1/25.05.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване"- Хасково /РУ "СО"/, с което е потвърдено разпореждане № 12/15.04.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ "СО" - гр. Хасково, и жалбоподателката е осъдена да заплати на РУ "СО" - гр. Хасково разноски по делото в размер 150 лв. Касаторката поддържа, че решението е неправилно като постановено при наличие на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, касаторката моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъдат отменени обжалваните актове. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна, а решението на административния съд е законосъобразно, поради което следва да се потвърди. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е правилно и не страда от пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209 АПК. За да постанови обжалваното решение Административният съд е приел следното: оспорва се решение № Ж-39-1/25.05.2010 г. на директора на РУ "СО"- гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Деница Маринова Петкова против разпореждане № 12/15.04.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО към РУ "СО" - гр. Хасково. Разпореждането е издадено за възстановяване на недобросъвестно полученото от Деница Маринова Петкова за периода от 14.10.2009 г. до 28.02.2010 г. вкл. парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО в размер на 1101,82 лв. главница и 44,38 лв. - лихва, дължима от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. Във връзка с прилагане на разпоредбите на чл. 53, ал. 4 КСО, с писмо изх. № К-2304/18.03.2010 г. на директора на ТП на НОИ - Хасково е изискана информация за настанените деца до 2-годишна възраст в Обединените детски заведения на територията на Община - Хасково. С писмо изх. № 33-02-6/30.03.2010 г. Община - Хасково е предоставила списък на деца до 2 г. възраст, посещавали ОДЗ № 15 "Слънце", от който е видно, че детето Мирослав Николаев Янчев е било настанено в посоченото детско заведение от 14.10.2009 г. (датата на постъпване в ОДЗ), като към момента на изготвяне на справката детето продължава да посещава детското заведение. Предвид постъпилата информация е издадено разпореждане № 12/15.04.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което е разпоредено възстановяване на недобросъвестно полученото от Деница Маринова Петкова за периода от 14.10.2009 г. до 28.02.2010 г. вкл. парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО. Приложени са и справка за изплатените суми и справка за задълженията на Деница Маринова Петкова към ДОО за посочения период. Със заповед № 768/17.05.2010 г. директорът на РУ "СО" - гр. Хасково е наредил да се извърши проверка по разходите на Държавното обществено осигуряване в "УКРАБУЛ - МЦ" ЕООД, гр. Хасково. Проверката е по повод постъпила в ТП на НОИ - гр. Хасково жалба с вх. № Ж-39/26.04.2010 г. от Деница Маринова Петкова срещу разпореждане № 12/15.04.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, към която е приложено уведомително писмо изх. № 27/20.04.2010 г., издадено от ОДЗ № 15 "Слънце", съдържащо информация за посещенията на детето Мирослав Николаев Янчев в детското заведение за периода от м. 10.2009 г. до м. 03.2010 г. Резултатите от проверката са отразени в констативен протокол вх. № 1/17.05.2010 г. /при осигурителя/. Установено е, че с трудов договор № 1003/11.09.2006 г., сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, Деница Маринова Петкова е назначена по трудово правоотношение на пълно работно време в "УКРАБУЛ - МЦ" ЕООД, гр. Хасково на длъжност "сервитьор". Със заповед № 14/27.04.2010 г., считано от 27.04.2010 г., трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, т. 1 КТ. Видно от констативния протокол, за времето от 01.10.2007 г. до 26.02.2010 г. Деница Маринова Петкова е била осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО и е имала право на парични обезщетения по чл. 40, ал. 1, чл. 48а и чл. 53 КСО. Със заповед № 24/29.07.2008 г., издадена от работодателя, на основание чл. 164 КТ, на Деница Маринова Петкова е разрешен отпуск от 05.06.2008 г. до 01.12.2008 г., а със заповед № 76/02.12.2008 г., на основание чл. 164 КТ, й е разрешен отпуск за отглеждане на дете до 2 г., за периода от 02.12.2008 г. до 26.02.2010 г. Деница Маринова Петкова е представила на 01.12.2008 г. молба - декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 КСО, като в молбата е декларирала, че детето Мирослав Николаев Янчев, родено на 26.02.2008 г., не е настанено в детско заведение, както и че в срок 3 работни дни от настъпване на промяна в декларираните обстоятелства се задължава да подаде декларация за промяната. Молбата - декларация по чл. 53 КСО е представена в РУ "СО" - гр. Хасково с придружително писмо вх. № 26- 261- 02- 00010701/20.01.2009 г. и е приета, видно от изготвената справка от 20.01.2009 г. При проверката е установено също, че въз основа на молбата - декларация по чл. 53 КСО, паричните обезщетения за отглеждане на малко дете са изплатени на Деница Маринова Петкова до 26.02.2010 г. Подадената жалба от Деница Маринова Петкова срещу разпореждане № 12/15.04.2010 г. потвърдено с решение № Ж-39-1/25.05.2010 г. на директора на РУ "СО" - гр. Хасково е отхвърлена с оспореното пред настоящата инстанция решение № 352/15.10.2010 г. на Административен съд - гр. Хасково. Първоинстанционният съд е събрал и обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, въз основа на което е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Обжалваното съдебно решение се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за спора материалноправни разпоредби и е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства административният съд е приел за установено, че синът на жалбоподателката на 14.10.2009 г. е настанен в детско заведение и до навършване на двегодишна възраст (26.02.2010 г.) не е бил изписан. Поради това е изпълнено едно от условията, предвидени в чл. 53, ал. 4 КСО, при които парично обезщетение не се изплаща и съответно - законосъобразно е наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за този период ведно със законната лихва. Съгласно чл. 53, ал. 4, предложение трето КСО, паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Не могат да бъдат споделени наведените в тази връзка възражения и доводи на процесуалния представител на касаторката, че "настаняване на дете в детско заведение" не е равнозначно на "приемане на дете в детска ясла". Първоинстанционният съд е дал правилен отговор на този спорен въпрос. През процесния период е била в сила редакцията на чл. 53, ал. 4 КСО, обн. ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., според който парично обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Несъмнено е, че ОДЗ № 15 в гр. Хасково е "детско заведение" по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО. С изменението на разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, обн. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.10.2011 г. законодателят е уточнил смисъла на разпоредбата, като текста на разпоредбата е придобил следното съдържание: "...настаняване на детето в детски заведения, включително и детски ясли...", което недвусмислено води до извода, че детските ясли са включени в понятието за детско заведение. Освен това, доколко и за какъв период от време детето е посещавало ОДЗ № 15 "Слънце" гр. Хасково, е въпрос, ирелевантен досежно преценката дали то е било настанено по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО в детското заведение. За изпълнение на условието детето да е настанено в детско заведение от съществено значение е дали детето е било прието през процесния период и не е изписано от съответното детско заведение. След като в хода на производството пред първоинстанционния съд е било безспорно установено от приобщената по надлежния ред към доказателствения материал по делото административна преписка, че синът на жалбоподателката е бил приет и не е бил отписан през периода 14.10.2009 г. до 28.02.2010 г. от ОДЗ № 15 "Слънце" гр. Хасково, то в съответствие с приложимия материален закон решаващият състав на Административен съд - Хасково е приел, че в случая е налице настаняване в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО. Когато детето е настанено в детско заведение, майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, независимо колко редовно се посещава заведението. Неоснователни са и доводите в касационната жалба за неправилно присъдени разноски в полза на РУ"СО" - Хасково. Противно на твърдяното в нея, присъдената сума в размер на 150 лв. представлява именно дължимото юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения, не са налице касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,