Решение № 288 от 17.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1182/2011 г.

Решение № 288 от 17.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1182/2011 г., I н. о., НК, докладчик Блага Иванова Производството е образувано по искане на осъдения П. К. Т., депозирано на 14.02.2011 г, за възобновяване на ВНОХД № 151/10 по описа на Хасковския окръжен съд, по което е постановено решение № 118 от 19.10.2010 г, с което е изменена присъда на Хасковския районен съд № 62 от 14.05.2010 г, по НОХД № 841/09, като наложеното наказание е намалено на шест години и шест месеца "лишаване от свобода", а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда молителят е признат за виновен в това, че в периода от 10.09.2008 г до 26.09.2008 г, в [населено място], [населено място] и [населено място], при условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински частни документи и неистински официален документ, е получил без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери: 50 168 лв, собственост на "Ю. и ЕФ Д. [фирма], [населено място], с намерение да го присвои, с оглед на което и на основание чл. 212, ал. 4, пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на осем години "лишаване от свобода", при "строг" режим, настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, със зачитане и приспадане на предварителното задържане, считано от 4.02.2009 г до 5.02.2009 г, и конфискация на една втора идеална част от недвижим имот, находящ се в [населено място], обл. Хасково, както и е осъден да заплати на пострадалото дружество обезщетение за имуществени вреди, в размер на 33 217, 25 лв, заедно със законните последици. С искането се релевират основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. Изтъква се, че въззивният съд е нарушил закона, като е отказал да уважи искане за връщане на делото за ново разглеждане с оглед ангажиране отговорността и на друго лице, посочено от молителя като негов съучастник. Сочи се, че при новото разглеждане би се стигнало до други изводи за вината, респективно, за справедливостта на наложеното наказание. Иска се да бъдат отменени съдебните актове и делото бъде върнато за ново разглеждане на първата инстанция или алтернативно, да бъде изменено решението, като бъде намалено наложеното наказание. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият моли искането да бъде уважено. Гражданският ищец не изразява становище по искането. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е направено от лице, имащо право на това, при спазване на законоустановения шестмесечен срок. Разгледано по същество, е неоснователно. Въззивният съд не е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Съдът се произнася само в рамките на повдигнатото обвинение и само по отношение на предадените на съд лица. Съгласно КРБ, ЗСВ и НПК, прокурорът е компетентен да прецени кого да привлече към наказателна отговорност и за какво престъпление. Съдът не може да прекратява съдебното производство и да изпраща делото на прокурора с оглед разширяване кръга на лицата, които следва да носят наказателна отговорност. Ето защо, не е съществувала процесуална възможност от уважаване на искане за ново разглеждане на делото с оглед привличане и на друго лице за същото престъпление. От друга страна, наличието на съучастие е обстоятелство, което отегчава наказателната отговорност, поради което твърдението на осъдения, че е действал в съучастие с друго лице, не обслужва неговия процесуален интерес. Въпреки това, обясненията, с които е уличил друго лице, са интерпретирани като самопризнание и проява на разкаяние, тоест, са ценени в негова полза. Окръжният съд е преценил, че са налице условия за смекчаване на наказанието, като е отчел депозираните признания, данните за влошено здравословно състояние /онкологично заболяване/ и семейните му задължения /баща на малолетно дете/. В същото време, правилно е посочено, че са налице отегчаващи обстоятелства, които имат своята относителна тежест при определяне на наказанието, а именно: многобройните предходни осъждания на дееца, лошите му характеристични данни, високият стойностен размер на предмета на престъплението, покриващ критерия "особено големи размери". При комплексната преценка на обстоятелствата, релевантни за наказателната отговорност, е видно, че смекченото от въззивния съд наказание отговаря на изискванията по чл. 348, ал. 5 НПК. Ето защо, не е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, откъдето и искането за по-нататъшно намаляване на наказанието не може да бъде уважено. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, I НО,